11. Облагане на доходите от авторски и лицензионни възнаграждения

Понятието „авторски и лицензионни възнаграждения” има различен обхват в договорите. Обхващат се заедно с възнагражденията за използването на индустриална собственост (лицензионни възнаграждения и в собствения смисъл на думата) и възнаграждения за предоставянето на авторски или сродни на тях права (авторско право и други права на изпълнители), а така също и възнагражденията на ползването или правото на ползване на индустриално, търговско или научно оборудване и предоставянето на „ноу-хау”, т.е. така наречените незащитени права.
Обикновено се предвижда, че авторските и лицензионните възнаграждения с източник едната от договарящите държави и плащани на местно лице на другата договаряща държава се облагат в тази държава. Възможно е да се уговори облагането да се предостави изключително на държавата, за която получателят на възнаграждението е местно лице (Австрия, Великобритания).
Възможно е в договора да се предвиди и ограничено по размер облагане в държавата източник на авторските и лицензионните възнаграждения (Швейцария, Япония, Белгия, Франция, Италия, Финландия). Данъкът обаче не трябва да надвишава 5% от брутната сума на авторските и лицензионните възнаграждения, ако получателят е действително ползващото авторските и лицензионните възнаграждения лице. Освобождаването от данък в държавата източник е възможно, ако няма посредник агент или пълномощник, между платеца и действителния получател освен ако той е местно лице на другата договаряща държава.
Прерогатив на вътрешното право на всяка държава е да реши дали да се облага с данък доходът от нарастването на стойността на имуществото или не и ако се облага с данък по какъв начин.
Обикновено се предвижда, че печалби, които местно лице на едната договаряща държава получава от прехвърляне на недвижимо имущество, което се намира в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази държава. Разпоредбата изразява правилото, че печалбите от отчуждаване на недвижимо имущество могат да се облагат в държавата, където то се намира.
Разпоредбата разглежда и движимо имущество, което е част от активите на място на стопанска дейност на предприятие или се отнася към фиксирана база използвана за упражняване на свободни професии. Терминът „движимо имущество” означава всякакво имущество, друго от недвижимо го имущество. Тук се включват и нематериални активи, като лицензии, търговски марки и т.н. Печалбата от продажбата на тези активи може да се облага в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или фиксираната база, което съответства на превилото за облагане на доходите от стопанска дейност и от независими професионални услуги (свободни професии).
Що се отнася до печалбите от отчуждаване на всяко друго имущество, различно от посоченото в предходните разпоредби, се предвижда, че се облагат в държавата, за която отчуждителят е местно лице.