11. Предположение за бащинство на съпруга.

Бащинството е биологичната връзка между детето и мъжа, от когото то е заченато. Докато произходът от майката се определя от раждането, произходът от бащата се определя от зачеването. За разлика от раждането, което с очевидно, зачеването е факт без външна манифестация. Затова произходът от бащата се установява по-трудно. При това, докато установяването на майчинството не зависи от брачния или извънбрачния характер на произхода, установяването на бащинството се влияе от това обстоятелство. Ако детето е родено от омъжена жена е налице една предварителна достоверност за бащинство на определено лице, но ако то е родено от неомъжена жена, има пълна неизвестност.
Способите за установявано на бащинство са три: 1) презумпция за бащинство; 2) иск за установяване на бащинство, 3) припознаване
Предположение за бащинство. Когато едно дете е родено от омъжена жена, нормално негов баща е съпругът на майката. Тази житейска логика е намерила израз в едно старо законно предположение: "Pater is est quem nuptiea demonstrant" или "баща е този, когото бракът посочва". В сега действащият СК тази презумпция е закрепена в чл. 32(1): "Съпругът на майката се счита за баща на детето, родено по време на брака или до 300 дни след прекратяването му". Както всяка презумпция, това според закона е вярно и не се нуждае от доказване. На доказване подлежи опровержението й. Презумпцията е изградена върху убеждението за съжителство между съпрузите и вярност на съпругата.
Законното предположение за бащинство важи при наличието на определени предпоставки:
1. Наличието на законен брак. Но и при унищожаем брак, когато са спазени формалните изисквания, но са нарушени условията и пречките за брак, презумпцията важи. Според чл. 98 (г) "Заченатите или родени през време на унищожения брак деца се считат за брачни и за тях важи предположението за бащинство по чл. 32". Предположението не важи при унищожен брак, например, сключен чрез религиозен обред или без да е подписан акт за брак. В тези случаи произходът от бащата трябва да се установи с други способи
С иск. Предмет на иска е установяването, че жената, посочена в акта за раждане като майка, в действителност не е родила детето. Искът е приложим, когато майчинството е установено със самия акт за раждане. Той е неприложим, ако майчинството е установено чрез припознаване, вписано в акта за раждане. В този случай се подава иск за оспорване на припознаването (от другия родител и от детето). С иска за оспорване на майчинство не може да се оспорва и неистинско майчинство, документирано със съставен акт за раждане, прикриващ пълно осиновяване. При този случай на осиновяване черпенето на данни от автентичния акт за раждане е забранено. Искът за оспорване на майчинството може да бъде предявен преди всичко от детето. Касае се за детето, което счита, че само формално фигурира в акта за раждане. Друг активно легитимиран е "жената, посочена в акта като майка и нейният съпруг". Касае се за формално фигурираща майка. Овластени да предявят иск за оспорване на майчинство са и жената, която претендира, че иска детето и мъжът, който претендира, че детето е родено от неговата съпруга. Въпросната жена предявява претенция с двойно съдържание - тя оспорва майчинството с разглеждания иск и същевременно иска установяване на майчинство. Срок за предявяване на този иск не е посочен. Ако искът бъде уважен, решението ще отрече произхода на детето от жената, фигурираща в акта като майка от момента на самото раждане. Това ще повлече с обратна сила всички правни последици, оказали се изградени върху нереална основа.
за установяване на бащинство или чрез припознаване Същото е и при фактическо съжителство
2. Детето да произхожда от съпругата. Този факт се установява чрез способите за установяване на майчинство: с акт за раждане, с иск за установяване на майчинство или с припознаване.
3. Третата предпоставка се отнася до времето на раждането. Тя е свързана с най-много проблеми
Едната ситуация е времетраенето на брака. Детето да е родено през време на брака (чл. 32 (1) СК). Това е периодът между сключването и прекратяването на брака. Няма значение колко време след брака е родено детето. Дори и при положение, че детето е заченато преди брака, съпругът на общо основание се счита за негов баща. Това е в интерес на детето.
Втората ситуация, в която важи презумпцията за бащинство, е раждане на детето до 300 дни от прекратяването на брака. Без значение е дали прекратяването на брака е след смърт, развод или унищожаване. Презумпцията се изгражда върху зачеване по време на брака. Срокът 300 дни по идея е максимално възможната продължителност на бременността. Ако детето се роди след тези 300 дни, то е извънбрачно и бащинството се установява чрез припознаване или съдебно решение. Презумпцията е неприложима, ако след прекратяването на брака майката се е освободила от бременност (чрез раждане или аборт) и след това роди дете преди изтичането на тези 300 дни, защото важимостта на презумпцията се основава на зачеване през време на брака
Предположение за бащинство при два последователни брака. Така би било, ако детето се роди по време на следващ брак на майката, но преди да са изтекли 300 дни от прекратяването на първия брак. Чл 32 (2) СК гласи: "Ако детето е родено преди да са изтекли 300 дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се счита съпругът на майката от втория брак." Това е в интерес на детето. Отделен е въпросът, че настоящият съпруг може да оспори своето бащинство (чл. 33 (2) СК).
Предположение за бащинство при двубрачие на майката. За разлика от горния случай тук и двамата съпрузи на идентично основание могат да се считат за бащи на роденото, защото първият брак е редовен и съществува, а вторият е унищожаем, но равностоен на редовен (законен) брак. Двете презумпции се неутрализират и произходът на детето се установява с други доказателства.
Предположение за бащинство при обявено отсъствие или смърт. Идно лице се обявява за отсъстващо от съда по искане на заинтересуваните или прокурора, когато изчезне и няма сведения за него в продължение на повече от една година (чл. 8 и 9 ЗЛС). Едно лице се обявява за починал по искане на същите лица, след като изтекат пет години от деня, за който се отнася последното известие за него (чл. 14 ЗЛС). Срокът е две години, ако изчезването е при война или друго събитие, което дава основание да се приеме, че то е загинало (чл 15 ЗЛС.) За момент на смъртта се приема денят, за който се отнася последното известие (чл. 16 ЗЛС).
Според чл. 32 (3) СК в случай на обявено отсъствие на съпруга, предположенията по (1) и (2) не се прилагат, ако детето е родено след изтичане на 300 дни от датата на последното известие за съпруга, а при обявена смърт - от датата на предполагаемата смърт. Към тези два момента бракът не е прекратен. Обявяването на отсъствие не прекратява брака изобщо. Обявяването на смъртта прекратява брака от момента на влизане в действие на съдебното решение за това, а не в посочения момент на предполагаемата смърт. Ако, обаче, отсъствието или смъртта не са обявени формално, презумпцията за бащинство на съпруга ще важи, колкото и отдавна да е изчезнал той.
Оспорване на предположението за бащинство. Предположението за бащинство е оборимо. Отчетена е възможността то да не отговаря на действителността. Оспорването може да стане само чрез специален иск - иск за оспорване на бащинство. То не може да стане чрез възражение на бащата в друг процес. Овластени да предявяват иск за оспорване на бащинство са само две лица: съпругът на майката (чл. 33 (1) СК) и самата майка (чл. 33 (2) СК).
Съпругът на майката е презумптивният баща. Съпругът има право да оспори приписваното му по закон неистинско бащинство. Но той не може да стори това и да пожелае да приеме детето за свое. Презумпцията създава за него и правото да бъде считан за баща. Това право той може да противопостави на всички, включително и на самото дете, макар бащинството да не отговаря на истината. Непълнолетният съпруг (той е еманципиран), както и ограничено запретеният съпруг могат да предявят иска за оспорване на своето бащинство лично, без съдействие. За пълно запретения съпруг липсва правна уредба. Приема се, че искът може да бъде предявяван от специално назначен представител (чл. 16 (6) ГПК), а не от законния му представител, защото, съгласно чл. 128(3) СК негов настойник е дееспособната му съпруга, а тя не може да предяви от негово име срещу себе си иск за оспорване на бащинството.
Майката придобива законно право да оспорва бащинството на съпруга си от 1968 година насам. Фактически, майката се позовава на своята брачна изневяра, а в същото време съпругът се въздържа от оспорване поради психологически задръжки. Майката овластена с това, главно, при случаи на дълготрайна и окончателна фактическа раздяла и пълно дезинтересиране формалния съпруг относно детето, което тя ражда. След една година от раждането майката не може повече да оспорва бащинството. За баща трябва да е вписан съпругът, макар и това да не отговаря на истината. След това съпругът само може да оспори бащинството.
Детето, обаче, не е овластено. Такава възможност не е установена от закона. Счетено е, че истината относно произхода му е гарантирана чрез исковете на майката и нейния съпруг. А тогава, когато тези две лица не оспорват, не е морално и оправдано самото дете да оспорва произхода си. Детето не може да оспорва предположението за бащинство и под формата на установяване, че съпругът на майката е всъщност негов осиновител.
Чл 34 СК гласи: " При оспорване на бащинство като страни се призовават майката, детето и съпругът..." Искът за оспорване на бащинство е ограничен със срок. Продължителността му е една година. Началният момент е установен различно за майката и за съпруга. За майката срокът тече от момента на раждането, а за съпруга - от узнаването за раждането.
Предметът на доказването е строго определен. Както съпругът, така и майката трябва да установят, че детето не е могло да бъде заченато от съпруга.
Ако бащинството на съпруга бъде оборено със съдебно решение, последното ще декларира това обстоятелство от момента на раждането. Ще отпаднат с обратна сила всички правни последици, основани върху оборения и неистински произход.
При иск за оспорване на бащинство са овластени само съпругът на майката и самата майка. Иск за дирене на бащинство предявяват само детето и майката.