11. Разврат.

Обща характеристика и система на половите престъпления. Блудство (чл. 149 – 150). Престъпни съвкупления и изнасилване (чл. 151, 153, 154, чл. 152). Създаване на условия за разврат (чл. 155 – 156). Хомосексуализъм (чл. 157).

1.      Престъпленията по Раздел VІІ „Разврат” (половите престъпления) се определят като умишлени и противоправни посегателства срещу половата неприкосновеност на личността.
Половите престъпления могат да се систематизират в отделни групи по два критерия – основен и допълнителен.
Основният критерий за подразделяне на половите престъпления е според характера на действието – дали то е обективно или субективно, насочено към съвкупление между разнополови или към полово сношение между мъже или акт на полово удовлетворение между жени, или действието няма такова насоченост. С оглед на този критерий половите престъпления биват:
-        Блудство, което не е насочено към съвкупление, полово сношение или удовлетворение;
-        Престъпни съвкупления, които са насочени към съвкупления между разнополови;
-        Хомосексуализъм, който е насочен към полово сношение между мъже или акт на полово удовлетворение между жени.
Допълнителният критерий за подразделянето на половите престъпления е възрастта на пострадалия. С оглед на този критерий половите престъпления биват спрямо достигнали и недостигнали полова зрялост лица. Значението на възрастта на пострадалия личи добре още при първото от половите престъпления – блудството.
2.      Престъплението блудство е предвидено в чл. 149 и чл. 150 НК.
А) Първият член визира блудството спрямо лица, ненавършили 14 години (малолетни), а вторият – блудството спрямо навършили 14 години лица.
Съгласно чл. 149, ал. 1 НК, „Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва за блудство с...”.
Субект на това престъпление може да е лице както от мъжки, така и от женски пол – неговият пол е без значение. Не е нужно той да е различен от пола на пострадалия.
Изпълнителното деяние на блудството по чл. 149 НК е осъществяване на физически контакт по чл. 149 НК с лице под 14 години, който обаче не е обективно насочен към съвкупление (вагинален) контакт, ако лицето е от другия пол, към полово сношение, ако и двамата са мъже (анален контакт) или акт на полово удовлетворение, ако са жени. Типични примери за такова блудство са оралният контакт от страна на пострадалия или опипването му.
Пострадал може да бъде всяко лице, ненавършило 14-годишна възраст. Понеже е малолетно, неговото съгласие няма значение и не изключва престъплението. Това лице може да бъде само от другия пол, но и от същия пол като дееца.
Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат обаче се изчерпва само с осъществения физически контакт с пострадалия.
По формата и вида на своята вина престъплението се извършва винаги и само с пряк умисъл.
Наред с това престъплението има и специална цел – деецът да възбуди или удовлетвори свое полово желание, нагона си. Понеже става дума за субективен признак, достатъчно е целта да бъде поставена, не е нужно тя да бъде и постигната – деецът да е успял да възбуди или удовлетвори своето полово желание.
Съгласно чл. 158 НК при последвал брак между двете лица деецът не се наказва. Този член гласи: „В случаите на чл. 149-151 и 153 деецът не се наказва или наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената.” Наличието на такъв брак препятства осъществяването на наказателната отговорност на дееца. Това обаче не следва да се разбира като някакво възнаграждение за неговата последваща положителна дейност, както е при самоволните откази или дори при дейността по чл. 123, ал. 4 НК. Цели се само и единствено защита на пострадалия. Със своя брак той дотолкова се е обвързал с дееца, че всякакво наказание на този деец неминуемо би довело до ново несправедливо засягане на пострадалия. За да се избегне такова второ несправедливо засягане на пострадалия, законът по необходимост брани намиращия се в брачен съюз с него деец.
Заслужават внимание и три квалифицирани случая на блудството по отношение на малолетен.
-        Първият от тези случаи се отнася до блудство с лице в безпомощно състояние. Това квалифициращо обстоятелство е налице, когато пострадалият не може да оказва съпротива, да се защити. Най-често пострадалият е в безпомощно състояние не по причина на дееца. Ако обаче деецът по изключение сам предизвиква безпомощното състояние, той трябва да няма умисъл състоянието на пострадалия да му послужи по-нататък за блудствени действия спрямо него. Умисълът за блудствените действия е възникнал след приключване на принудата или непринудителния акт (например даване на упойка или на приспивателно), с който пострадалият е бил поставен в безпомощно състояние. В противен случай, ако привеждането на пострадалия в безпомощно състояние е било заради извършване след това на самото блудство, ще се осъществи някой от следващите два квалифицирани случая на блудство по отношение на малолетен.
-        Вторият квалифициран случай се отнася до принудителното блудство. Това квалифициращо обстоятелство е налице, когато блудството е извършено чрез употреба на сила или заплашване. Чрез тях деецът сам и принудително предизвиква безпомощното състояние на пострадалия. Така се получава съставно престъпление – изпълнителното му деяние съдържа два акта в отношение като средство към цел, всеки от които сам по себе си осъществява състав на престъпление. Първият от тези два акта – принуда по чл. 143 НК, а вторият – самото блудство в неговия основен състав по чл. 149, ал. 1 НК. При това положение няма реална съвкупност между двете престъпления, а само едно, съставно престъпление.
-        И третият от по-значимите квалифицирани случаи на блудство е този, при който пострадалият се привежда в безпомощно състояние. Това квалифициращо обстоятелство е налице, когато деецът пак предизвиква сам безпомощното състояние на пострадалия, но по непринудителен път, например чрез даване на медикаменти или силен алкохол, а не чрез употреба на сила или заплашване. Тук също са налице два акта, но първият от тях не съставлява принуда, нито друго престъпление. С оглед на това става дума за нетипично двуактно престъпление, защото само вторият акт, включен в неговото изпълнително деяние, съставлява сам по себе си престъпление – чл. 149, ал. 1 НК.
Разгледаните два улесняващи блудството акта са изчерпателно определени за изпълнителното деяние по чл. 150 НК. Затова, по довод за противното, ако блудството с лице, навършило 14 години и ненамиращо се в безпомощно състояние, бъде улеснено чрез някакъв друг акт, включително чрез измама за получаване на съгласие от лицето, престъпление няма. Без значение е, че измамата също изключва действителното съгласие на лицето.
Б) Следващото блудство – по чл. 150 НК, има за пострадал само лице, което е навършило 14-годишна възраст. По тези съображения съгласието му вече не е лишено от значение, а може да изключи наличието на престъпление. Според този член, за да има изобщо престъпление блудство по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, нужно е блудствените действия да са извършени с пострадал в безпомощно състояние, чрез принуда (употреба на сила или заплашване) или чрез привеждане на пострадалия в безпомощно състояние. Тук следователно квалифициращите обстоятелства по предходния чл. 149 НК – за блудство с лице, ненавършило 14 години, са същите, но те имат значението на обстоятелства от основния състав на разглежданото престъпление. Не е ли налице някое от тези обстоятелства, няма изобщо престъпление блудство, щом пострадалият е навършил 14 години.
Останалите обективни и субективни признаци на престъплението са същите както по чл. 149, ал. 1 НК.
3.      Престъпните съвкупления са няколко различни вида.
Характерно за всички тях е, че деецът и пострадалият, т.е. страните по тези престъпления са от различен пол. Тези лица също така осъществяват полов акт – съвкупление.
А) Първите две престъпни съвкупления са предвидени в чл. 151 НК. Те са без принуда, без използване на сила или заплашване или на използване на някаква друга форма на принуда.
а) Съгласно чл. 151, ал. 1 НК, „Който се съвкупи с лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152, се наказва с ...”.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице – както от мъжки, така и от женски пол.
Изпълнителното деяние се изразява в извършване полово съвкупление с лице от различен пол, което обаче е малолетно. Законовият текст сочи изрично субсидиарния характер на състава, като поставя изискването да няма изнасилване (чл. 152 НК) – лицето да не е в безпомощно състояние, нито да е използвана принуда (употреба на сила или заплашване) или привеждане в безпомощно състояние. В този смисъл трябва да има нормално полово съвкупление. За разлика от състава на блудството по чл. 149 НК, този състав не е резервиран за всички случаи с пострадал малолетен, а само за онези от тях, в които няма изнасилване.
Понеже пострадалият е малолетен, неговото съгласие няма значение и не изключва престъплението.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултат се заключава в половия акт между дееца и малолетния пострадал.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
Съгласно чл. 158 НК при последвал брак между двете лица деецът не се наказва.
Съставът на разгледаното престъпление се поглъща от този по чл. 191, ал. 3 НК – заживяване съпружески с малолетна.
б) Престъплението по чл. 151, ал. 2 НК има същата конструкция като току-що разгледаното с една единствена разлика, която се отнася до пострадалия. Тук пострадалият е също лице, което няма правнозначима воля. Причината обаче не е в неговото малолетие, а в неговата „невменяемост”. Това е лице, навършило 14 години, което не разбира свойството или значението на извършваното съвкупление. Такова най-често е слабоумното лице.
И тук съгласно чл. 158 НК при последвал брак между двете лица деецът не се наказва.
Б) Престъпното кръвосмешение е предвидено в чл. 154 НК. Според този член „Съвкупление между възходящи и низходящи, между братя и сестри и между осиновители и осиновени се наказва с ...”.
Това е едно от най-типичните престъпления на т.нар. необходимо съучастие. Тук от фактическа гледна точка не може да има само един деец – нужни са в случая две лица, а от юридическа гледна точка всяко от тях върши свое отделно умишлено престъпление. Те, за разлика от обикновеното съучастие, не участват само в едно умишлено престъпление.
Субекти на престъпленията могат да са само лица, между които е налице възходящо или низходящо родство или пък са братя и сестри или осиновени и осиновители. Извършители са и двете лица, които участват в съвкуплението.
Изпълнителното деяние на всяко от тези престъпления на необходимо съучастие се състои в извършване на съвкупление между тях. То се извършва доброволно, по взаимно съгласие между лицата. Липсва ли такова съгласие от страна на жена, деянието по отношение на нея ще съставлява най-често изнасилване по чл. 152 НК.
Престъпленията са резултатни. Техният престъпен резултат се заключава в съвкуплението между лицата.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
В) Другите престъпни съвкупления са с използване на някаква принуда. Техен субект може да е само мъж, а пострадал – само жена.
а) Първото от тях е изнасилването – едно от най-тежките престъпления против половата неприкосновеност на жената. Затова тук чл. 158 НК е неприложим – дори да последва брак между двете лица, деецът ще се наказва.
Основният състав на изнасилването е по чл. 152, ал. 1 НК: „Който се съвъкупи с лице от женски пол:
1) лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие;
2) като го принуди към това със сила или заплашване;
3) като го приведе в безпомощно състояние, се наказва за изнасилване с ...”.
Субект на престъплението изнасилване може да бъде само лице от мъжки пол, защото единствено то е в състояние да осъществи съвкупление с лице от женски пол.
Пострадалият е винаги и само жена съгласно изричния текст на закона.
Изпълнителното деяние се изразява в съвкупяване с лице от женски пол, извършено против волята на жената, при наличието на същите допълнителни обстоятелства, които са нужни, за да бъде блудството с навършило 14 години лице престъпление съгласно чл. 150 НК. Те са някое от следните три:
Първо – жената да бъде в безпомощно състояние, т.е. лишена от възможността за самоотбрана, и то без нейно съгласие. В тази хипотеза е налице едно просто престъпление.
Второто от разглежданите обстоятелства, за може да има изнасилване, е жената да бъде принудена към това с използване на сила или заплашване. В тази хипотеза е налице едно нетипично двуактно престъпление, чийто първи акт (принудата) само е престъпен, взет отделно.
И третото от разглежданите обстоятелства, за да може да има изнасилване, е жената да бъде приведена предварително в безпомощно състояние по непринудителен път. В тази хипотеза е налице едно типично двуактно престъпление – и двата му акта, взети отделно, не са престъпни.
Пак подобно на блудството по чл. 150 НК разгледаните два улесняващи съвкуплението акта са изчерпателно определени за изпълнителното деяние на изнасилването. Затова, по довод за противното, ако съвкуплението с лице, навършило 14 години и ненамиращо се в безпомощно състояние, бъде улеснено чрез някакъв друг акт, включително чрез измама за получаване на съгласие от лицето, престъпление няма.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултат се заключава в половия акт между дееца и пострадалата.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
Интересен юридически е квалифицираният случай на изнасилване по чл. 152, ал. 3, т. 1 НК. Това е груповото изнасилване. Тук е достатъчно да има поне двама съизвършители (чл. 93, т. 12 НК); не е нужно те да са се сговорили предварително за извършване на изнасилването.
б) Другото престъпно съвкупление с принуда е онова, при което се използва материална или служебна зависимост. То е предвидено в чл. 153 НК. Съгласно този член, „Който се съвкупи с друго лице, като го принуди към това чрез използване на служебната му или материална зависимост от него, се наказва с ...”.
Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице от мъжки пол, което материална или служебна власт спрямо пострадалото лице от женски пол.
Изпълнителното деяние на престъплението се изразява в съвкупление с лицето от женски пол. Изисква се обаче съвкуплението с жената да бъде осъществено чрез упражняване на една специфична форма на принуда върху нея. Принудата трябва да се заключава в използване на някаква действително съществуваща материална или служебна зависимост на жената от дееца. Той трябва да я убеди, че ако не извърши полов акт с него, ще й навреди в рамките на нейната зависимост.
Колкото по чл. 127, ал. 3 НК (довеждане на другиго до самоубийство), така и тук материална зависимост на пострадалата от дееца има тогава, когато тя получава някакви необходими за своята издръжка средства от него. Няма значение дали те покриват изцяло или само отчасти нейните нужди.
За разлика от чл. 127, ал. 3 НК, обаче тук не се има предвид и всякаква друга, нематериална зависимост на пострадалата от дееца, а само онази, която е служебна. Служебна зависимост има тогава, когато трудовото положение на пострадалата се определя в една или друга степен от дееца – дали да постъпи и започне работа, кога и какво да работи, дали да бъде поощрена или наказана.
Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат се заключава в съвкуплението на дееца със зависимата от него пострадала.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
И тук съгласно чл. 158 НК при последвал брак между двете лица, деецът не се наказва.
4.      Създаването на условия за разврат включва три престъпления – по чл. 155, ал. 1 и 2 и чл. 156 НК.
Субект и на трите престъпления може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
А) Първото от тези престъпления е предвидено в чл. 155, ал. 1 НК. Съгласно тази разпоредба, „Който склонява друго лице към проституция или свожда към блудствени действия или съвкупление, се наказва с ...”.
Изпълнителното деяние на това престъпление има две форми – склоняване на лице от женски пол и свождане.
Първата форма на изпълнителното деяние – склоняване на лице от женски пол към проституция (ал. 1, пр. І), се изразява в извършване на дейност по мотивиране на жена да осъществява полови контакти с неограничен брой лица срещу материални облаги. Жената встъпва в проституция винаги, когато осъществява полови контакти с различни лица от мъжки пол, като срещу това получава пари или друга имотна облага.
В тази си част престъплението е на просто извършване. Законът не предвижда престъпен резултат. Не е нужно караната да проституира жена да се е съгласила, а още по-малко да започне да проституира.
Втората форма на изпълнителното деяние – свождането (ал. 1, пр. ІІ), се изразява в подпомагане на различни, вече мотивирани лица да извършват блудствени действия или съвкупления.
В тази си част престъплението също е на просто извършване. Не е нужно да се е стигнало до извършване на блудствените действия или съвкупления, за които деецът е спомагал. По-скоро обратното – ако тези блудствени действия или съвкупления са съставомерни по някой от предходните членове, съставлявайки сами по себе си престъпления, необходимо е те да не са извършени, за да може деецът да отговаря не за помагачество в тях, а за престъпление по разглеждания чл. 155, ал. 1, пр. ІІ НК. Съставът по този текст следователно е субсидиарен – той се прилага, само доколкото блудствените действия или съвкуплението не съставляват престъпление по чл. 149 – 154 НК.
По формата и вида на своята вина престъплението по чл. 155, ал. 1 НК (както по пр. І, така и по пр. ІІ), явявайки се на просто извършване, се характеризира винаги и само с пряк умисъл.
Деецът склонява жена да проституира или улеснява извършването на блудствени действия или на съвкупления най-често срещу материални облаги. Това обаче не е нито обективен, нито дори субективен признак от състава на престъплението.
Б) Второто от престъпленията по създаване на условия за разврат е това по чл. 155, ал. 2 НК – предоставяне на помещение на различни лица за полови сношения или блудствени действия. Съгласно посочената разпоредба, „Който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия се наказва с ...”
Изпълнителното деяние на това престъпление се изразява в системно предоставяне на помещение не на една и съща двойка с трайни отношения, а на различни лица, за да осъществяват полови актове или само блудствени действия. Това прави от помещението т.нар. място за разврат. Помещението може да бъде само място за нормално преспиване, а не например трактор или лека кола. Системно означава, че деянието е осъществено поне три пъти. Това е същинско престъпление на системно извършване – системността е признак от основния състав; без нея няма изобщо престъпление.
За да има различни лица, достатъчно е единият от двойката да се променя. Без значение за съставомерността на извършеното е дали деецът сам влиза в полови контакти, явявайки се един от двойката, или единствено предоставя помещението на други лица. Не се изисква също така предоставянето на помещения да се върши срещу материални облаги, въпреки че на практика това е по-често срещаният вариант.
При тези условия поначало никой от облагодетелстваните двойки не върши престъпление. Ако все пак по изключение е налице такова престъпление по някой от предходните членове и деецът има умисъл за улесняването му, той ще е само помагач в него. По тези съображения и така изясняваният състав по чл. 155, ал. 2 НК е, подобно на предходния, субсидиарен спрямо помагачеството към блудство или престъпно съвкупление. Той ще се прилага само доколкото деянието не съставлява помагачество към блудство или престъпно съвкупление.
Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат се заключава в държането на предоставеното помещение от поне три двойки.
По формата и вида на своята вина престъплението се извършва с пряк умисъл.
В) Третото от престъпленията по създаване на условия за разврат е отвличането на жена за разврат – чл. 156 НК. Съгласно ал. 1 на този член, „Който отвлече друго лице с цел да бъде предоставено за развратни действия се наказва с...”.
Изпълнителното деяние на това престъпление се изразява в отвличане на лице от женски пол. Това е престъпление, построено върху състава на отвличането по чл. 142 НК. Отвличане има винаги, когато лицето се отвежда от едно място на друго против волята му, като се използва принуда или заблуждение.
Обективната особеност на този поглъщащ обикновеното отвличане състав се заключава в това, че пострадалият трябва да бъде от женски пол.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултат е поставянето на пострадалата на място, в което тя не желае да пребивава и което поне първоначално е неизвестно на другите.
Формата и видът на вината за престъплението са прекият умисъл. Както беше посочено вече, предвиден е и допълнителен субективен признак – деянието се върши със специалната цел пострадалата да бъде предоставена за развратни действия.
5.      Хомосексуализмът е предвиден като престъпление в чл. 157 НК.
Това е винаги и само разврат между лица от един и същи пол, който за разлика от блудството, което също може да бъде и между еднополови, е насочен обективно и субективно към полово сношение, т.е. анален контакт, когато е между мъже, или към действия на полово удовлетворяване, когато е между жени. В първата хипотеза хомосексуализмът се определя като педерастия, а във втората хипотеза – като лесбийство.
Хомосексуализмът е престъпление не винаги, а само в някой от следните изрично и изчерпателно предвидени в закона случаи:
а) Когато деянието се върши чрез употреба на сила или заплашване спрямо пострадалия; чрез използване на положение на зависимост или надзор над него или спрямо лице, лишено от възможност за самоотбрана.
б) Когато деянието е извършено от пълнолетно лице спрямо лице, което не е навършило 16 години; спрямо лице, което е непълнолетно или което не разбира свойството и значението на извършеното.
в) Когато хомосексуалните действия се вършат открито или по скандален начин или по начин, че да подтикне друг към такова извращение.
г) Когато хомосексуалните действия се вършат със специална, користна цел – деецът да набави за себе си имотна облага.
д) Когато друг се свожда (подпомага) към хомосексуални действия с цел да набави за себе си имотна облага. Деецът пак цели да си набави някаква имотна облага. В този случай обаче той сам не участва в извършването на хомосексуалните действия, а единствено улеснява другиго за извършването им. При това, ако бъдат извършени и са престъпни, деецът не трябва умишлено да е допринесъл за тях, защото би се оказал помагач в престъплението.
е) Когато друг се склонява за хомосексуални действия, като му се дава или поне обещава каквато и да е облага – имотна или не.
Този състав, също като предходния, е субсидиарен състав. За да намери приложение, нужно е да не се получи съучастие в престъпно хомосексуално действие по някой от предхождащите го състави.
Формата и видът на вината за всички изброени случаи на престъпен хомосексуализъм са прекият умисъл.
6.      Порнографията е предвидена в чл. 159, ал. 1 НК. Съгласно нейния текст, „Който създава, излага, представя, излъчва, предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява порнографски материал, се наказва с...”.
Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Изпълнителното деяние на престъплението се свежда до създаване на порнографски материали или довеждането им до знанието на друго лице – произвеждане, разпространяване, излагане, представляване или продаване на печатни издания, картини, филми или други предмети с порнографско съдържание.
Произвеждане има, когато посочените предмети биват изготвени – в един екземпляр или серийно. Изготвянето може да се осъществи по най-различни начини – с рисуване, по фотографски способи, филмиране и т.н.
Разпространение има, когато материалите се прехвърлят на друго лице безплатно, като дарение.
Ако има заплащане, то налице е продажба.
Що се отнася до излагането и представляването на порнографски материали, това е демонстрация на материалите пред други лица, без обаче те да им бъдат прехвърляни.
Престъплението се върши с пряк умисъл.
Съгласно чл. 93, т. 28 НК „Порнографски материал" е неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал, който изобразява открито сексуално поведение. За такова се приема поведение, което изразява реални или симулирани полови сношения между лица от същия или различен пол, содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, или похотливо показване на половите органи на лице.”