11. Държавата като управлявана система. Управлението като властване.

Всяка социална организация съществува като управлявана система. Системата е модел чрез който се изразява качеството цялостност. Това е цялостност в поведението, в действието на отделните елементи и системообразуващите връзки между тях. Тези връзки между елементите се установяват чрез управлението. Управлението в социалната организация е съзнателна целенасочена волева дейност. Във всяка организация се осъществява предмет на дейност и управленска дейност. Предметната дейност на държавата, реализирането на функциите се осъществява в различни суборганизации. Всяка от тези суборганизации съществува и действа като самостоятелна отделна подсистема със свое управление, което се определя като мениджмънт. В общ план тези подсистеми представляват елемент на държавата, като социална система. В този аспект държавата представлява една обединена обща, единна социална система поставена под държавно управление. Държавата се съществува за да се осъществява управление. Всяка организация се създава за да действа, а не за да се управлява. Държавното управление осигурява структурно функционално единство, което се постига чрез придаване на организационен инситуционален характер. Функционалното единство се постига чрез придаване на организационен разпределение на дейностите между групите, въвеждане на единни общи правила. От позициите на организационната теория, държавното управление, като самостоятелна дейност се осъществява от определени лица. В модерната държава има изградена управленска система, която се определя като държавен апарат.
Държавната власт е необходимо условие за осъществяване на държавното управление. Управлението е реализиране на властта. То се изразява в приемане на волеви властнически актове. Приемането на управленските решения и налагането на принудата става от една част от общността, които действат от името на държавата.
Властването протича като отношение между управляващи и подвластни. Това е ново социално разделение. Първият вид властване се изразява в господство. Кастовата държава като организация на политическа общност не може да съществува и действа без господство. Първата цел на господството е да поддържа подчинение, за това е необходима въоръжена сила. Властването става привилегия за избрани хора. То става професионален признак за българското дарително съсловие. Гражданите искат да се включат в групата на управляващите, искат да получат участие във властването, като трето съсловие. Буржоазните революции дават кардинално решение като премахват съсловното разделение и основават дадено господство. Индивидите са равни като собственици, но това равенство не изключва във вида и обема на собствеността. В зависимост от собствеността буржоазното общество получава ново социално разделение т.е то се разделя на класи от едри, средни и дребни собственици на производствени фабрики. В резултат на индустриалната революция към средата на 19в. се формира и класата на работниците. Факт е , че по това време крупните собственици отново възпроизвеждат модела на господство. Това господство е преодоляно до някъде чрез въвеждането на общото избирателно право. Идейният отговор на марксистката политическа доктрина е господство на работническата класа “ Диктатура на пролетариата “ , практическото прилагане на в това приложение доведе до установяване на социалния модел на господство и това е тоталитарен режим. Зад формалното развенство комунистическата партия изгражда своя номенклатура, която единствено осъществява властването в държавата. Марксистката теория и комунистическата практика доказаха, че не могат да бъдат алтернативни. Ролята на буржоазните революции е премахването на господството. Гражданите имат право да участват в управлението. Появата на първите социални групи наречени политически партии са с отделни идеи и алтернативни програми за управлението на държавата, което поражда модерната политика.