11. Мандат на депутата, парламентарни фракции и типове парламенти.

В теорията и практиката са познати два типа мандати на народните представители:
• Първият, свободен мандат – означава, че депутата е представител на целия народ, а не на своите избиратели и те не могат да му поставят задължителни поръчения и да го отзовават от парламента. В своята дейност той се ръководи от собствената си съвест и убеждение. На теория е така, но на практика не е.
• Вторият, задължителен или още казано императивен мандат – означава, че депутатът е отговорен пред совите избиратели и пред целия народ и трябва да изпълнява поръченията им. Освен това те могат да го отзовават по всяко време от парламента, ако не изпълнява поръченията. На практика този мандат се е използвал в бившите социалистически държави, но е бил опорочен, като нито един депутат не е бил отзован, че не е изпълнявал своите задължения.
Извод: В съвременните условия се налага свободният мандат, тъй като на депутатите се възлага защита на цялото общество а не на определени групи.
Типове парламенти – в нашата съвременност съществуват парламенти с различен тип и редица особености. Най-общо типът парламент зависи главно от два фактора. Първият фактор е характера на политически режим в държавата (дали е президентски, дали е парламентарен или е полупрезидентски). Вторият фактор е форма на държавно устройство (дали е федерална или унитарна).
При президентския режим (типичен пример е САЩ). При този режим най-последователно и най-ясно и отчетливо е прокаран принципът за разделение на законодателната от изпълнителната власт. Законодателната власт в лицето на конгреса, а изпълнителната е изцяло в лицето на президента. По Конституция конгресът и президентът имат равна власт. Конгресът може да възпира президента, а той от своя страна има правото на вето и може да връща за повторно разглеждане решенията на законите. И както се изразява Морис Дюверже „те са като своеобразна сватба без развод”, тъй като нито конгресът, нито президентът нямат достатъчно власт, за да управляват сами, те си сътрудничат. За разлика от парламентарните режими, американският президент не е отговорен пред конгреса. Той сама назначава своите министри, наричащи се държавни секретари. Конгресът може да застави президента да подаде оставка.
При парламентарния режим – парламентът и правителството са тясно обвързани, тъй като министър председателят и неговият екип идват на власт, ако са одобрени от парламента. При този режим депутатите държат в ръце правителството, защото може във всеки един момент да му поискат вот на не доверие. В европейската практика има различни варианти. Един от тях е следният – ако новоизбраният парламент, поради дълбоки противоречия, не успее да формира правителство, той е слаб и се разтърсва от скандали и е обречен на гибел. Друг вариант – ако в новият парламент се формира абсолютно мнозинство на дадена партия и лидерът на тази партия стане министър председател, тогава ситуацията корено се променя. Този лидер държи в ръцете си изпълнителната власт, както и мнозинството, което е в парламента, т.е. държи и изпълнителната и законодателната власт. Тази традиция идва от английския парламент и е характерна за почти всички държави. Поради това се смята, че в Европа не може да се говори за пълно разделение между законодателната и изпълнителната власт.
При полупрезидентските режими – това е Франция.
Ако държавата е унитарна, тя има едно правителство и един парламент. Ако държавата е федерална, вече се налагат двукамарна или двупалатна система на управление. Долната камара или палата е орган на териториалните избирателни територии. Докато горната палата или камара изразява интересите на цялата федерация. Системите на федерацията могат да бъдат щати, провинции, кантони. В горната камара се реализират два принципа на представителство:
• първият принцип е на равното представителство – според него всеки субект на федерацията независимо от големината си изпраща в горната камара равен брой депутати.
• вторият принцип е на неравното представителство – вече взависимост от големината всеки изпраща различен брой депутати в горната камара (така е в Германия, Австрия и други).

Заключение: По своята дълбока същност съвременният парламентаризъм представлява една програма за политическа модернизация на обществото.