11. Типология на престъпниците

Проблемът за определянето на типовете престъпници е спорен проблем- има ли необходимост от типология на престъпниците или не. Има криминолози, които смятат, че е вредно да се извършва типологизиране на престъпници. Повечето от привържениците на клиничната Кр. са против типологизирането. Другото становище е, че типологизирането е необходимо за индивидуализацията, за възпитателната дейност на хората, които извършват пр-я. По отношение на хората от всеки отделен вид трябва да се използват различни прийоми на въздействие.
Типологизацията е опит в науката на основата на богат емпиричен материал да се определят типове хора, извършили престъпления. Опеделението на типовете престъпници се диктува естествено от логиката на научноизследователския процес. Тази задача си поставят повечето криминолози, които системно изучават проблемите на личтостта, като 3 са основанията, които ги мотивират:1/ наличието на голям изследователски материал, подлаган на статистически измервания; 2/ откриването на много общи и повтарящи се черти в отделните единици, на тази статистическа съвкупност и 3/стремежът да се извиди максимално общото, да се изучи и покажи то като обединяващо за голяма част от отделните класове.
Целта на типологизирането е научна и свързана с разширяване на познанието и теорията за личността на престъпника; практическа, основаваща се на потребността от диференциран подход в процеса на ресоциализацията на правонарушителите и дидактическа т.е. за целите на обучението.
Първата типология на престъпници е на Ломброзо, в основата на която е разбиравнето му за абсолютната специфичност на криминалната личност. Той предлага няколко основни типа: престъпник по рождение- значение има наследствеността- и по-точно лошата наследственост. Между 35% и 40% от всички осъдени за престъпления попадат в този тип на родени престъпници и той определя техните външни белези. В този тип той определя и подвидове; престъпници по привичка, по навик; престъпници по страст- политически и случаен престъпник. Е.Фери доразвива теорията на Ламброзо като предлага допълнителна класификация- престъпник по лудост.
Д.Фиданов в „Типологията на личността на престъпния деец” подчертава, че „идеята да бъде създадена научнаобоснована топология на личността на престъпния деец... е предизвикана от нуждата да се организира по-добре борбата с престъпността”. Авторът излага и осноните предпоставки за решаване на тази задача: „наличие на широк емпиричен материал, подложен на задълбочен анализ; избягване на увлеченията … и най-важното- типологията на престъпниците да следва типологията на характерите при изучаване на човешката лудост..”- прилага се използването на психологичен подход. „Антиобществената установка” обаче е етап от развитието на криминологията в страните от Източна и Централна Европа под въздействието на грузинската психилогична школа на Д. Узнадзе. Й.Айдаров разглежда също различните класификационни и типологични системи, като излага основните им характеристики и съответните подгрупи. Сходна класификация е предложена и от Б.Панев.
Всяка типология, вкл. и на престъпниците, трябва да се основава на „осредненото” изучаване на криминогенните свойства и качества на личността, а в най-общ план и на личността изобщо. „Осредненото” изучаване означава да се търси типичното, повтарящото се. Това е подход, противоположен на диференциалното изучаване на индивидуалното, неповторимото.
От особено значение е какъв критерии да се избере за типологизиране на престъпниците. Всяка типология е възможна върху основата на единствен и достатъчно определен критерий. Смесването на критерии води неминуемо до изграждане на неточни или на различни по характер типове. В литературата са известни подходи, съзнателно избиращи два критерия- единият статичен и основен, а другият- динамичен. За обособяването на типовете: а/случаен; б/ситуационен; в/неустойчив; г/злостен; д/особено опасен престъпник, някои съветски криминолози използват като критерии дълбочината, устойчивостта и злостността на антисоциалната насоченост и ценностните ориентации на личността. С оглед на тези критерии те различават: негативно-пренебрежително отн-е към човешката личност и нейните най-важни блага; користно-частнособственически тенденции, засягащи социалния начин на разпределение на мателиалните блага; индивидуалистично отн-е към социалните предписания; лекомислено-безотговорно отн-е към социалните предписания и лекомислено-безотговорно отн-е към социалните ценности. Изборът на антисоциалната насоченост на личността като критерии допуска по определение многовариантност, която не може да се разглежда върху една-единствена основа. Различни подходи предлагат Б. Панев и А.Ковальов.
В Кр. проблемът за типологията е най-актуален при престъпниците и жертвите. Обвързаността им в една обща конфликтна ситуация изисква да се търсят сходни теории за типологизиране, като критериите трябва да отразяват общественозначими процеси, които са: криминализрането на обществото и на неговите членове и виктимизиране на обществото и неговите членове.
Процесът на криминализиране на обществото е обективен, но се проявява при отделните хора в зависимост от това до колкото са налице субективните предпоставки. При това криминализирането е многостепенно- едни личности са по-криминализирани, а други по-малко. С оглед на това като основен критерии за типологизиране на престъпниците може да се предложи степента на криминализиране на личността като интегративен признак.
Степента на криминализиране на личността отразява в най-обощен вид: а/криминалната й деформация, вкл. и нейната професионална изграденост; б/ „възрастовата” й криминалност; в/ криминалната й патология. Насочеността към степента на криминализиране на личността като основен критерий за типологизиране дава възможност да се обособят няколко типа престъпници:
- случаен престъпник- при липса на антисоциални признаци или при наличие на незначителни такива лицето извършва престъпление в резултат на стечение на обстоятелствата. В по-голямата си част пр-ята имат ситуативен характер. Към този тип пр-я се отнасят и пр-ята, извършен по непредпазливост, доколкото с поведението си не нарушават системно забранени във връзка изпълняваната дейност /злоупотреба с алкохол, преди шофиране и др./;
- личност с незначителна степен на криминализиране- отличава се от случайния престъпник с наличието на незначителен брой отрицателни качества на личността, формирани при не особено неблагоприятни условия на живот. Тези деформации могат да бъдат отстранени без трудности с положителна намеса на семейството, трудовия колектив и др;
- личност с повишена степен на криминализиране- характерно е, че личността притежава негативни и значителна част положителни качества и свойства, но и формирана вече вътрешна готовност да се извършват пр-я. Върху решението все още силно въздействат ситуацията и активността на др. лица, вкл. и на жертвата;
- личност с висока степен на криминализиране- отличава се с притежаване на комплекс от отрицателни свойства и качества които слагат отпечатък върху цялата личност. Има негативно отношение към общественото мнение за себе си и ярко изразена вътрешна готовност да извърши пр-я в зависимост от собствените си интереси;
- личност с много висока степен на криминализиране- хар-ра се с цялостно деморализиране- абсолютна асоциалност и антисоциалност: трайно неупражняване на обществено полезен труд, системно участие в спекулативни сделки, „нормалната” среда на живот е сред криминални лица. Пр-то извършва без вътрешни задръжки, ръководи се от стремеж за себезапазване. Не се страхува от наказанието и дали ще изтърпява наказание в затвор. Тук се наблюдава професионално отношение към пр-то. Значителна част от тези престъпници разкриват психопатични черти, а ресоциализацията на личността е изключителон трудна.
Значение на типологията на престъпниците- този проблем има голяма практично значение. Криминалната типология не е самоцел. Обобщеното изучаване на личността на престъпника би обогатило криминол.познание, а с това и теорията за личността на престъпника. То е необходимо условие за опрделяне на типа личност и индивидуалността на престъпника. Безспорно типът личност в Кр. е научна абстракция, но проблем освен научнопознавателно има и голямо практическо значение. Ускорено развитие на теорията за превенцията и на превенцията като практическа дейност налага цялостно решаване на проблема за личността на престъпника.