10. Облагане на доходите от дивиденти

Под понятието „дивидент” обикновено се разбира разпределената печалба на акционерните дружества, дружествата с ограничена отговорност или други дружества с корпоративно устройство. Обикновено това са дружества, които са самостоятелни юридически лица. От гледна точка на получателя – акционера, съдружника, дивидентите се явяват доход от капитала, който те са предоставили на дружеството. Правилата, определящи правомощията по облагането, обхващат дивидентите, които дружество, местно лице на едната държава, плаща на лице, местно на другата държава. Те не се отнасят за печалбите на разпределящото дивидентите дружество – платец на дивиденти, доколкото екстериториалното облагане е забранено. Определянето на доходи, които се приемат като дивиденти в отделните държави, е различно. Ето защо текстът на договора препраща към вътрешното право на държавата. В понятието се включват не само дивидентите от акционерни дружества, а също и разпределения на печалби при дружествата с ограничена отговорност. Ако определен доход се характеризира като дивидент според правото на държавата източник, то другата държава следва да се съобрази с обхвата на предоставеното правомощие по облагането. Дивиденти, изплащани от дружество, местно лице на едната договаряща държава, на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данъци в тази друга договаряща държава. Така разпоредбата следва принципното правило за предоставяне на облагането в държавата, за която лицето получател на дохода от дивиденти е местно. Съществуват държави, в които дивидентите при разпределянето им не се облагат с данък и обратно – повечето държави по правило облагат с данък техните местни лица за дивидентите, получени от дружества – чуждестранни лица. Разпоредбата разглежда само дивиденти, които дружество, местно лице на едната договаряща държава изплаща на местно лице на другата договаряща държава. Тя не се прилага по отношение на дивиденти изплащани от дружества местни лица на трети държави или изплащани на място на стопанска дейност. Възможно е обаче и заедно с облагането в държавата, за която лицето, получател на дивидентите, е местно лице, да е предвидено и облагане в държавата, която е източник на дохода от дивиденти. Чрез определяне на лицето – получател на дивидентите, като действителен ползвател се цели да се ограничи кръгът на лицата, които попадат под защитата на разпоредба. Намаляването на данъка в страната източник на дивидентите е невъзможно, ако трето лице – посредник, като представител или доверено лице, встъпва между получателя на дивидентите и платеца освен ако този получател е местно лице на другата договаряща държава. При условие, че получателят на дивидентите е лицето, което следва да ги придобие, размерът на облагането е ограничен. Данъчната ставка се ограничава на 15% или по-нисък процент, което се счита за разумен максимален размер. По-ниска, привилегирована ставка от 5% или 10% е предвидена специално за дивиденти, изплащани от дъщерни дружества, при които чуждестранното участие в капитала надвишава определен размер.