10. Доказателства и доказателствени средства. Права и задължения на данъчно задължените лица. Обезпечаване на доказателства.

ДОПК не съдържа определение на тези понятия „доказателства”, „доказателствени средства”. По силата на препращащата норма се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК.
Документите и доказателствената им сила се определят съобразно закона, който е бил в сила, когато те са били съставени.
*Доказателства и доказателствени средства - предвидените и уредени в ДОПК източници на сведения за подлежащи на доказване факти.
*Фактите са конкретни явления или състояния, които са определени във времето и пространството, независимо дали спадат към човешката психика или външния свят. Факти за правото са и т.нар. отрицателни факти като бездействието, незнанието и т.н. Когато фактът има пряко значение за конкретното производство, то той се нарича релевантен факт, от него зависи възникването, изменението или погасяването на данъчното задължение. Като източници на сведения в данъчното производство са уредени писмените доказателства, веществените доказателства и заключенията на експертите. Чрез всички тях, органът по приходите установява фактите и обстоятелствата, от значение за съответното производство.
*Доказването в данъчните производства е съвкупност от процесуални действия и включва събирането, преценката и анализ на доказателствата. Чрез правните норми, регламентиращи събирането, преценката и анализа се реализира един от основните принципи на данъчния процес – принципът за обективност при установяване на фактите и обстоятелствата, които са от значение за правата и задълженията на задължените лица. Истината за тези факти може да се установи единствено при точното спазване на правните норми, а тези правни норми са обособени в глава 8 от ДОПК – Доказателства и доказателствени средства. В данъчното производство доказателствата се събират служебно от органа по приходите и по инициатива на ревизираното лице (данъчния субект), като всички събрани доказателства, независимо дали са събрани служебно или по инициатива на лицето, подлежат на обективна преценка от органа по приходите.
На регламентираното в чл.37, ал.2 ДОПК задължение за лицето за представяне на данни, документи, книжа и др. съответства правото на органа по приходите да изисква писмено от лицето представянето на необходимите доказателства и в определен от органа срок. Това задължение е в съответствие и със задължението за плащане на данъци и намира най-пряк израз в задължението за подаване на данъчни декларации. при непредставянето на изисканите документи, органът по приходите може да приеме, че те не съществуват и да прецени само събраните от него доказателства. Тази законова презумпция осигурява на органите по приходите възможност да установяват данъчни задължени въпреки липсата на съдействие от страна на задължените лица. Все пак, това право на органа по приходите е ограничено – той е длъжен да прецени, макар и предоставените по-късно доказателствата до издаването на ревизионния акт. Когато се извършва една ревизия, органите по приходите, които я извършват съставят ревизионен доклад и по време на ревизията изискват от задълженото лице да престави всички писмени доказателства и документи, свързани с установяване на данъци и лицето може и да не представи тези доказателства до съставянето на ревизионния доклад. Нещо повече, по искане на ревизираното лице, срокът за представяне на доказателства може да бъде удължен, когато има проблем с представянето на тези доказателства. Във връзка с установяване на задълженията за данъци, ДОПК установява и една възможност за събиране на доказателства от всички лица – държавни или общински лица, вкл. и за разкриване на съответната банкова или застрахователна тайна. За разкриването на този вид тайна се прилагат разпоредбите на съответния закон по реда в него – чл.37, ал.6 и 7 ДОПК. Фактите, закоито се иска предоставянето на доказателства следва да се посочат в искането на органа по приходите, което се адресира до съответното лице. В процеса на събиране и преценка на доказателствата, ДОПК допуска и извършването на оглед на движими и недвижими вещи, като самостоятелно доказателство, а не само за проверка на други доказателства. огледът може да се извърши както по инициатива на органа по приходите, така и по искане на задълженото лице.

Права и задължения на лицата, във връзка със събирането и предоставянето на доказателства, отнасящи се до техните права и задължения

1. Задължение за ревизираните лица да представят на контролните органи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и др. доказателства. Изпълнението на това задължение е в интерес както на ревизираните лица, така и на органа по приходите, тъй като осигурява бързина в процеса и издаването на един законосъобразен акт.
2. Задължение за съхраняване на счетоводна и търговска информация и всички други сведения и документи от значение за данъчното облагане. По принцип редът за съхраняване е установен в Закона за държавния архивен фонд. Сроковете за съхраняване са опоменати в чл.38 ДОПК. Това задължение касае не само задължените лица, но и техните правоприемници.
3. Задължение за осигуряване на органите по приходите на достъп до автоматизираните си информационни системи и до системи за обработка на счетоводна информация – чл. 39 ДОПК.
4. Задължение за изготвяне и представяне по искане на органа по приходите на справки по факти и обстоятелства, от значение за изхода на производството и облагането с данъци – чл.53 ДОПК.
5. Задължение за лицето да представи при писмено поискване от органа по приходите документите, които са на чужд преведени на български език. Тези документи трябва да са преведени от заклет преводач (преводач, заклел се пред нотариус, че ще извършва точен превод). Когато документът не е представен с точен превод и в срока за това, органът по приходите може да използва услугите на лица за превода, но той ще бъде за сметка на задълженото лице. Срокът на производството, в който тече процедурата по превеждането спира да тече. В сила е една Конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове – изискването за апостил. Чл.55.
6. Задължение за писмени обяснения относно фактите и обстоятелствата от значени за съответното производство - чл.56 ДОПК. То касае проверяваните лица, но също и лицата, които ги представляват. Едновременно с искането за писмени обяснения, органът по приходите преупреждава ревизираното лице писмено за последиците от неизпълнение на това задължение в определения срок. Те са следните:
• органът по приходите може да приеме за доказани, съответно недоказани, фактите и обстоятелствата, за които не са дадени писмени обяснения;
• лицето може да бъде призовано пред съд, за да отговори на конкретно поставени въпроси от съществено значение за определяне на данъчното задължение;
Права на ревизираното лице:
1. Право на ревизираното лице да получи копия от иззети или предадени документи или книжа по всяко време след тяхното изземване.
2. Право да поиска писмено да му бъдат върнати с опис всички иззети или предадени от него на органа по прихдоите документи и книжа. Изключения от това право са уредени в чл.44 ДОПК. Този ред е приложим и когато ревизията се извършва в офисите на териториалната дирекция. Правилото е, че ревизията се извършва там ,където е регистрирано лице или… чл.115 ДОПК. Отказът на органа по приходите да върне иззетите вещи или документи може да се обжалва по реда за обжалване на постановление за налагане на обезпечителни мерки по чл. 187 ДОПК.

Обезпечаване на доказателства
Лица
Действия по обезпечаване на доказателствата могат да бъдат предприети от органа по приходите по производства за проверки и ревизионните производства. Това е въпрос на преценка от страна на органа по приходите, но когато предприема такива мерки, мотивът е, че може да се затрудни събирането на съответните доказателства. Все пак, органът по приходите, когато предприема действия за обезпечаване на доказателства е длъжен да вземе необходимите мерки да запази автентичността на копираната информация. Действия по обезпечаване на доказателствата могат да извършват само тези органи по приходите, оправомощени със заповед на териториалния директор на НАП или от упълномощено от него лице. Във всички случаи, тези органи са длъжни да се легитимират със служебна карта и да представят копие от заповедта, удостоверяваща възлагането на тези правомощия – чл.111 ДОПК.

Начини
1. Чрез опис
2. Чрез изземване с опис на ценни книжа, вещи, документи и др носители на информация от и на технически носители, даващи възможност за възпроизвеждането им
3. Чрез запечатване на обект или на част от него, и то само за срок от 48 часа. Условие за запечатване – в обекта да се намират подлежащите на обезпечаване доказателства и да е невъзможно своевременното извършване на опис или изземване с опис. ДОПК не конкретизира случаите на невъзможност, но явно това е налице, когато не е оказано съдействие от страна на лицето.
И при трите начини, органът по приходите е длъжен да състави протокол и екзпемпляр от него да предостави на лицето. Срокът за запечатване – максимално 48 часа – може да бъде продължен, но това става с определение на районния съд по местонахождението на обекта и само след писмено искане от страна на органа по приходите преди изтичането на 48-ия час. Районният съд следва да се произнесе в закрито заседание с определение, с което и определя срокът за запечатване. То не подлежи на обжалване. Районният съд се произнася задължително в деня на подаване на молбата. Запечатването се смята за прекратено, когато:
 са изтекли 48 часа и органът по приходите не е поискал удължаване на срока;
 когато органът по приходите е поискал удължаване, но РС не се е произнесъл с определение за продължаване до изтичане на 48-ия час;
 когато изтече продълженият от РС срок;
За гарантиране правата на задължените лица, ДОПК е въвел възможност за обжалване на действията за обезпечаване на доказателствата.

Обжалване
Когато се подава жалба, същата след да е ясно формулирана против кои конкретни действия на органа по приходите се подава. Трябва също да се индивидуализира и органът по приходите, предприел конкретните действия. Жалбата не спира действията по обезпечаване на доказателствата. процедурата във връзка с обжалването на действията по обезпечаване на доказателствата – чл.41 ДОПК. Жалбата се подава в 14 дневен срок пред териториалния доректор по местонахождение на обекта, който се произнася с мотивирано решение в еднодневен срок от постъпване на жалбата, с което той може да я отхвърли или да уважи и съответно да разпореди прекратяването на обжалваните действия. За решението на директора, жалбоподателят се уведомява още същия ден.
За непроизнасянето в тези срокове или при отхвърляне на жалбата, лицето има право да обжалва действията за обезпечаване на доказателства по съдебен ред пред административния съд по местонахождение на компетентната ТД по чл.41, ал.3 ДОПК. Актът, с който се произнася съдът е определение в 7 дневен срок, което не подлежи на обжалване.

При извършването на ревизия, органът по приходите може да поиска извършването на действия за събиране на доказателства от други контролни органи, които са извън системата или във системата на приходната администрация – чл.47 ДОПК


Специални случаи на действия по обезпечаване на доказателства – чл. 42 и 43 ДОПК
Уредена е възможността за органите по приходите при изпълнение на правомощията си да искат съдействие от органите на МВР, като това съдействие може да бъде не само в рамките, уредени в ДОПК, но и по НПК – претърсване или изземване.

ДОПК регламентира и някои други способи за събиране на доказателства – насрещна проверка по реда на чл.45 ДОПК, проверка по делегация по реда на чл.46 ДОПК.

Една оборима процесуалноправна презумпция се съдържа в чл.48 ДОПК – приема се, че лице, което извършва или предлага извършването на сделки с вещи или права, или държи вещи в подлежащ на контрол обект, е собственик на тези вещи/права до доказване на противното. Доказателствената тежест е за лицето, което държи вещите/правата.