10. Законодателна власт

Държавната власт е суверенна ,тъй като притежава независимостта си от която и да е друга власт.
Законодателната власт е ограничена до политическа. Законодателната власт може да ограничава естествената свобода, но само със съгласието на граждани, ето защо законодателната власт трябва да се запази за обществото като цяло. Всеки човек се подчинява на законите, защото произтичат от властта на която е учредена с негово съгласие.
Огромното значение, обуславя законодателната власт като върховна, свещена и неприкосновена, затова всякакви разпореждания извън законодателната власт нямат силата на закон и гражданите не са задължени да им се подчиняват. Огромното значение на законодателната власт се свързва и с претенциите относно нейното осъществяване. Очертават се в четири аспекта:
1. Законодателната власт трябва да се осъществява чрез закона, законите не следва да се променят за всеки отделен случай, а да следват едно и също правило и за бедния и за богатия.
2. законите имат една цел – благото на гражданите (а не облагодетелстване на законодателя)
3. ограничението на собствеността и определянето на данъците става чрез закон
4. законодателната власт не може да се прехвърли на други органи.
Върховната власт е законодателната, защото това, което законите дават на другите, трябва да стои над тях. Всички други власти произтичат от законодателната.
България е парламентарна република и законодателната власт е основната власт в страната. Народното събрание притежава законодателната власт и властта да упражнява парламентарен контрол.
Най-напред, имаме законодателна власт, която се отнася до процеса на подготовка и прием на закони. В съвременността най-яркият представител на законодателната власт е Парламентът, който в различните страни има различни имена и структура. Съставянето на тази власт е първостепенно значение, тя е "сърцето на държавата". Ето защо, тук суверенитетът не трябва да бъде инцидентен, а постоянен. Това означава, че суверенът в лицето на българския народ трябва да може да упражнява пряко законодателната власт. С други думи, гражданите, съставящи тялото на суверена, трябва да имат неотменимото право на законодателна инициатива, законодателно решение и законодателен контрол. Референдумът е висша форма на демокрация, защото това е пряката воля на народа суверен
Всеки закон, приет от законодателния орган, който не е оспорен от гражданите, се счита за одобрен от народа. За да може обаче да се прилага процедурата на мълчаливото съгласие е необходимо гражданите да могат да инициират референдум.
Пряката демокрация съвсем не означава елиминиране на законодателния орган или неговото разтуряне, нито означава, че всяка седмица ще има референдум. Правото на пряка власт не допуска подмяна на суверена и безконтролно упражняване на властта от страна на политическите пълномощници.
Прилагането на пряката демокрация не се изчерпва единствено с провеждането на референдуми. Пряката демокрация може да се прилага и при съставянето на законодателния орган.Законодателният орган трябва да се избира пряко и поименно от народа, което означава, че трябва да се въведе мажоритарна изборна система.