1. Предмет, характер и метод на криминологията. Задачи на криминологията

1. Предмет- Кр. е обществена наука за престъплението и престъпника, престъпността и престъпниците, жертвите на престъплението и престъпността за причините засягащи отделния човек и обществото за превенцията и контрола над престъпното поведение, престъпността и виктимизацията. Терм. криминология е съставен от лат.сума crimen (престъпл.) и старогръцки. Logos (учение) и в букв.превод означава „учение за престъпл.”. Няма единство във възгледите за същността и предмета на Кр. Б.Холист посочва 5 направления:
1во нап-е- Кр. e част от наказателното право, доколкото НП- материално и процесуално, обхваща Кр. Възгледа е по-скоро история и има обяснението си в обстоятелството, че Кр. се обособява като самостоятелна наука, отделяйки се от НП.
2ро нап-е- възприема Кр. като наука за престъпността в широк смисъл т. е. като наука за: а) причините за престъпността, б) методи за борба с престъпността, в) проблеми за наказателната политика, г) пенологията т. е. учението за наказанията, д) наказателното право.
3то нап-е- има най-известния си представител в лицето на Фр.фон.Лист, един от основоположниците на социалистическата школа на НП. Той определя Кр. като наука, която включва: а) учението за престъпността и нейните причини, б) криминалистиката, в) наказателното право, г) наказателната политика.
4то нап-е- отразява съвременните социално ориентирани тенденции в Кр., повлиявайки се от емпиричните криминологични изследвания, извършвани най-вече в местата за лишаване от свобода. Това е началото на американската криминологична мисъл, за която е характерно, че криминолог.познания се добиват от основните източници, намиращи се в пенитенциалните заведения. Краткото обяснение на Селин за Кр. като наука се обяснява от емпиричния подход- за престъпника и за мерките, които се прилагат спрямо него. Съдърланд разширява предмета като включва в него: а) престъплението, б) престъпника и в) пенелогията.
5то нап-е отговаря на съвременната европейска научна тенденция която разглежда Кр. като наука за престъпността и причините за престъпността.
Еволюцията на възгледите за предмета на Кр. не е довела до единно разбиране или до обособяване на престъпността и нейните причини, като основи на криминологичната наука. Въпреки различните становища на различните автори могат да бъдат направени следните изводи:1/ привързаност към нормативните науки /главно НП/ от страна на някои от криминолозите, а при други- преминаване на границите на нормативните науки, и 2/ стремеж да се ограничи предметът на Кр. до някои основни проблеми и обратно- да се разшири максимално предметът , като се излезе и извън границите на науката. Анализът позволява да се обособи Кр. в тесен и в широк смисъл:
Криминологията в тесен смисъл- предметът на Кр. е значително стеснен и се изчерпва с традиционните проблеми за престъплението и престъпника. Подходът е традиционен и в исторически план запазва влиянието на НП и се ограничава до интереса на човека за престъплението и неговия извършител. Кайзер свързва разбирането за Кр. в тесен смисъл с традиционните емпирични изследвания на престъплението и личността на престъпника от позицията на психоанализата, психологията, психопатологията или еклектичните концепции, имайки предвид, концепцията за множеството причини. Ограничението на науката в тези 2 основни проблеми е привидно. Криминологичното познание дори когато се разгръща на по-стеснена основа изявява претенции за многостранност- така възниква теорията за престъпния човек на Ломброзо, концепцията за пансексуализма на Фройд и др.
Криминологията в широк смисъл - това разбиране е отражение на опита да се излезе от тесните рамки на определението, което ограничава предмета на Кр. до проблемите на престъпника и неговото престъпно поведение като се запълни с по-конкретно съдържание определението на Кр. в широк смисъл. Не е възможно да се даде пълно и изчерпателно определение за която и да е наука. Кр. не може да се представи като система или подредена съвкупност от знания за същността и характерните признаци на криминологичните реалии. По-многостранното дефиниране на Кр. има подчертан социологически характер. Е.Съдърланд и Д.Креси тръгват от дейността по криминализиране на деянията. Според тях Кр. изучава „процеса на създаване на законите и реакцията на нарушаване на законите”- това е един типичен подход за американските криминолози, много от които включват в предмета на Кр. наука както престъпното, така и непристъпното поведение /проституцията, хомосексуализма, психичните болести, неврозите и т.н./, а също и контролът над тези процеси и механизмите за неговото осъществяване от страна на държавните институти, обществените формирования и гражданите.