1. Понятие и предмет на Семейното право. Развитие на Семейното право.

Семейното право е система от правни норми, които уреждат отношенията, основани на брак, родство и осиновяване, настойничество и попечителство.

Предметът на Семейното право съвпада с предмета на Семейния кодекс, който предмет съгласно чл. 1 от Семейния кодекс обхваща отношенията, основани на брак, родство и осиновяване, настойничество и попечителство.
Принципно, щом сме възприели пандектната система на гражданското право, можем да твърдим. че нормите на семейното право уреждат равнопоставени отношения. Този въпрос, обаче, не е безспорен. Искам да ви обърна внимание на едно специфично становище, с което не съм съгласен, а именно, че семейното право трябва да се разглежда като самостоятелен правен отрасъл, отделил се от гражданското право. Това мнение на проф. Ненова не е общопризнато сред цивилистите. Проф. Ненова сочи три аргумента:
- че семейните отношения били лични, не имуществени, те. те са уредени по начин, който и прави от личните отношения в семейството;
- че правилата на морала и обичаите важат за семейното право и в много случаи законът се задоволява само с препоръки като оставя регулирането на тези извънправни регулатори;
- че уредбата е кодифицирана в Семейния кодекс, което означава едно обособяване от останалото гражданско законодателство.
Ако сега бъде приет един нов Граждански кодекс, в него не би трябвало да се включва раздел "Семейно право".

Контра-аргументите на идеята за обособеност на семейното право са:
Ако се обърнем към предмета на гражданското право, ще видим, че то също има за предмет и неимуществени отношения, а не само имуществени. Освен това, ние можем да подчертаем, че статутът на физическото лице от ОТГП. съпоставен с уредбата на семейните отношения в семейното право е еднакъв. Къде тогава да бъде уредбата на физическото лице - в семейното право или в ОТГП. Неслучайно семейното и наследственото право са обединени в едно общо. Ясно се разграничават, но общо се изучават. Това е тока. защото правилата за наследяване са ясно зависими от семейните връзки. Защо да разкъсваме семейното право от  наследственото право или да оставим наследственото право в ОТГП ?  Семейното право също урежда имуществени отношения.
В съда при семейните спорове основна роля играят имуществените отношения.
Най-сериозният контрааргумент срещу този аргумент е в § 1. на Семейния кодекс: "По въпросите, по които този кодекс не съдържа разпоредби, се прилагат съответно правилата на гражданските закони, ако това не противоречи на началата за уреждане на семейните отношения и на морала.". Значи в момента нормите на гражданското право имат субсидарно приложение относно неуредените случаи. Гражданското право също препраща към морала, справедливостта и добрите нрави.

Към която и да е система да се обърнем - пандектната или френската — ще видим, че и в двете семейните отношения са уредени в гражданския кодекс. Така че, семейното право еднозначно можем да го определим като част от гражданското право.

Как законът е очертал семейните отношения? 
Най-напред законът е посочил няколко категории отношения, възникващи въз основа на един признак. Този признак е посочен в чл. 1 от Семейния кодекс и е юридически факт, от който могат да възникнат семейните отношения - бракът. Тук ще направим само едно уточнение — въз основа на него възникват семейните отношения, но законът урежда неговото сключване и прекратяване.

Вторият вид семейни отношения са тези, основани на родството. Първите са отношенията между съпрузите. Трябва да подчертаем, че в основата на родствените връзки лежи произхода. Роднини е едно твърде разтегливо понятие. Ако търсим родословието си до девето коляно, току-виж сме открили родствена връзка с тук присъстващите. Това е излишно. Родството има значение само до определена степен. Всъщност Семейния кодекс по-подробно урежда отношенията между роднините по права линия и децата. Другите отношения са по-бегло уредени.
По права линия в закона връзките са значими при сключването на брак. В чл. 70 се споменава нещо за баба и дядо и толкоз - дотам връзките са значими. Колкото е абсурден (и забранен) брак между дядо и внучка, толкова фактически по-невъзможен е брак между прабаба и внук.
По съребрена линия можем да открием пречката за брак в чл. 13 (1), т. 2 - до четвърта степен, включително. Това са втори братовчеди. Във връзка с термините на няколко места се споменава за братя и сестри и с това се изчерпва уредбата на съребрената линия
Семейния кодекс урежда като факт и сватовството без да споменава за някакви специфични права и задължения на тези лица. Сватовството е симбиоза между брак и съребрена линия и няма никакво семейно-правно значение. Допустимо е две сестри да се омъжат за двама братя.

Следващият юридически факт, от който възникват семейни отношения според чл. 1 от Семейния кодекс е осиновяването. Всъщност, уредбата, която дава законът е насочена най-вече към извършването на осиновяването и неговото прекратяване, а за другите въпроси се препраща към родството

Значи, за да възникнат семейни отношения, законът изисква наличието на конкретни правопораждащи юридически факт, а именно: брак, родство, осиновяване. Законът казва така. А може ли двама души да живеят без брак? Дете живее при възрастна жена, която се грижи за него. Ето тези са важните нища, на които в новия Семейния кодекс трябва да се обърне внимание. Принципно, лицата, които живеят заедно образуват едно домакинство. Домакинството не се разглежда у нас като правен субект. Въпросът е: ако се признае някаква правна значимост на това фактическо положение, какво би могъл да направи законодателят? Ще признае ли след известна "давност" на лицата някои права и задължения като на сключили брак или извършили осиновяване?

В текста на чл 1 от Семейния кодекс следва уредбата на настойничеството и попечителството. Това положение е от 1985 г. насам. По-рано тази уредба бе в Закона за лицата и семейството. Дали е оправдано сега уредбата да е в Семейния кодекс? На пръв поглед тези отношения наподобяват семейните - настойникът се грижи за лицето. Това подобие не е достатъчен аргумент, за да се каже, че това са семейни отношения. Даже напротив, изрично се подчертава, че между настойника и поставения под настойничество не се прилагат семейните отношения. Основната функция на настойничеството и попечителството е свързана с института на дееспособността. Недееспособните се нуждаят от грижи. Това е общ проблем, както и грижите за децата. Логично е тогава институтите да бъдат в Семейния кодекс.

В чл 1 от Семейния кодекс не е посочен и още един от разделите на Семейния кодекс като част от неговия предмет (става дума за семейните отношения с международен елемент. Тези норми, не могат да бъдат включени в него. Те са предмет на международното частно право. Някои автори говорят за международно семейно право. Тогава можем да сложим пред всяко право "международно" и така да имаме международно облигационно право и т.н. Така че. този раздел е към международното частно право.

Развитие на семейното право.
Принципно, няма да се връщаме преди Освобождението. До 1945 година брачните отношения са били уредени от църковния канон. За нашите прабаби и прадядовци е действал Уставът на българската православна църква. Законодателството по отношение на произхода се е регламентирало от Закона за извънбрачните деца, а въпросите, относно осиновяването - от Закона за децата.
След 1945 година се издава Наредбата за брака. С приемането на Закона за лицата и семейството през 1949 година е била дадена една обща уредба на семейните отношения. Закона за лицата и семейството е претърпял редица изменения преди да се стигне до 1968 година, когато е приет първият семеен кодекс. Той се свързва, най-вече, с въвеждането на съпружеската имуществена общност (СИО) и имуществените отношения. Либерализират се разводът и осиновяването. Може да се каже, че Семейния кодекс от 1968 година не се отличава много от сега действащия, приет през 1985 година. Промените от 1985 година не са от такъв характери обем, че да се налага изработването на цял нов Семеен кодекс. Даже в момента има становище, че измененията към нов Семеен кодекс са неоправдани, и най-добре е да се промени сега действащият, като институтът на брачния договор просто се вмъкне в него.

Задължително трябва да кажем няколко думи за тенденциите. Първо, във връзка със сключването на брака ще се въведе т. нар. брачен договор. Този договор ще доведе до промени само в имуществените отношения. Второ, известни промени се очакват и по отношение на развода. Трето, осиновяването ще бъде значително реформирано. Ще се уредят т.нар. приемни семейства. В предложения проект, за съжаление, няма никакви по-сериозни промени на отношенията между родители и деца. Прие се, че ще се издаде Закон за защита на детето. Основната задача на този закон не е само да повтори Конвенцията за защита на детето, защото тя е ратифицирана и е част от действащото право. Основната задача на този закон ще е реализацията на правата на детето в сегашните условия.

Заключение
Основно понятие в семейното право би трябвало да е "семейството". Изненадващо откриваме, че в Семейния кодекс няма легална дефиниция на това понятие. По принцип, ако не следва друго от целта на нормата, смята се, че семейството обхваща съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца. Всъщност, семейство е и когато двама живеят без факта на брака В Закона за държавния служител и в Закона за общинската собственост във връзка с наемните отношения дефиницията на понятието "семейство" е пак същата и в същия смисъл, тоест съпрузи плюс ненавършили пълнолетие деца. Това е понятието "семейство" в тесен смисъл. В по-широк смисъл семейството може да се разглежда по отношение на уредбата на издръжката - задължени да дават издръжка са и бабата, дядото, внуците и т.н , и то без оглед на възрастта.