7. Между изтока и запада - външно политически търсения на Княжество България 1879 - 1886г.

При новосъдадената Българска държава възникват сериозни проблеми :
- В България липсва аристокрация , няма подготвени кадри за водене на външна политика , много малко са българите , които имат практически дипломатически опит , те първа трябва да се изграждат Български институции.
Факторите които въздействт върху външната политика на Третата Българска държава са доста . Географския фактор оказва значително влияние - западната граница е много слабо място на страната.; държавата е малка и неможе да има големи амбиции .Съседните на България страни са също важен фактор , скойто трябва да се съобразява; поне религиозния фактор е благоприятен за България , почти всички са православни християни .Берлинския договор оказва силно влияние .В него има много тежки клаузи , които засягат стопанството , дипломацията и др. области от обществения живот и развитието на страната.България е натоварена с част от външния дълг на султана от 1585г. насам. Берлинския договор изисква България да плаща данък на султана .България няма право да води самостоятелна външна политика. Княжеството е обявено за монархия и престола е даден на чужденец .
Има още вуншни и вътрешни фактори , които влияят върху развитието на страната. Етническия и беженски фактор - много Българи от Македония , Егейска Тракия сее пренасят в Княжество България и много други фактори.
След приемането ан Търновската конституция се залагат основите на външната политика .В нея специлани членове , които регламентират създаването на министерство и т.н. Първият министър е Марко Балабанов .Първа гижа на освободена България са отношенията с великите сили , отношенията със съседните страни . Със Сърбия и румъния отношенията са регулирани сравнително бързо .Първата съседна страна , която приема дипломатически представител на България , е Сърбия .Сред Българското общество се формира криза относно външно политическата ориентация на страната.
През 1881г. е извършен първият държавен преврат , свалено е правителството на Петко Каравелов .На власт е режим на пълномощията. Провеждат се се избори , ан които консерваторите получават мнозинство .През 1884г. режимът е отменен.
Временното Руско управление прави важни крачки по пътя към съединението на Княжество България и Източна Румелия . То раздава 80000 пушки на населението , обучава за кратък период 3000 младежи ; назначаване българи на възлови постове .По силата на Берлинския договор е приет органически устав на облостта , като датата на приемането му съвпада с приемането на Търновската конституция .За губернатор е назначен Алеко Богориди .Първите избори в областта имат уникален характер , те са съревнование между етносите от 36 депутата , 31 са българи , 3 гърци , 2 турци .Изборите показват че областта има български характер .От 56 души областно събрание , 40 души са българи.
През 1880 е направен първият опит за съединението , от значение е промяна в стратегията за съединението .През 1885г. българите разбират , че против волята на Великите сили трудно ще бъде осъществена тази акция .Най-добре ще е първо да се обединят Княжество България и Източна Румелия и когато това съединение бъде защитено , да се търси нова ситуация за обединяване на Македония и Одринска Тракия .
Голяма роля за съединението изиграват Петко Каравелов и Петко Славейков.Захари Стоянов подготвя българите в Източна Румелия за съединението.Създава вестник и таен комитет.
Датата на Съединението е 6 септември 1885 г. .То е дръзко предизвикателство. срещу волята на Великите сили.Царска Русия се обявява против съединението , защото Русия е убедена че княз Александър 1 тегли България към запада.Русия желае престолът да бъде зает от друг.
Германия разбира , че съединението се извършва само от Българи , Англия се обявява в негова защита , а това рефлектира и върху останалите Велики сили. Те се събират в Цариград за поредната Цариградска конференция .Неочаквано обаче Сърбия напада България започва Сръбско-Българската война .Цариградската конференция е блокирана и всички проследяват с интерес тази война на "генералите срещу капитаните ".Сърбите нападат в две посоки - София и Видин .Но не успяват да постигнат целите си .Истинския подбудител на войната се оказва Австро-Унгария .Щом Българите стигат до Белград , тя излиза с ултиматум Българските войски да отстъпят , така войната приключва.
Съединението е признато с два международни договора.Единият е Букурещкия договор от един член , с които се прекратява войната .Вторият е Топханенския акт, издаден от султана през 1886г.Той предвижда Българския княз да се назначава за 5 години и за губернатор на Източна Румелия .
Съединяването на Княжество България и Източна Румелия е важно значимо събитие , извършено от Българите , въпреки волята на Великите Сили .След него България става най-голямата държава на Балканския полуостров .След съединението се създават условия за ускорено развитие на България.