4. Основни проблеми на външната политика на Второто българско царство 1185 - 1396г.

Византийското господство е дин от най-трудните периоди в развитието на българската държава.Още повече че Византия води много агресивна политика спрямо българите , политика на дебългаризация и пълно приобщаване на България Към Византия .Цели 167 години продължава това господство .Но все пак спомена за Първата българска държава и нейните велики владетели оцелява.
Изворите за външната политика на Второто българско царство са доста оскъдни..Има данни за 78 международни договора с 24 държави .Над половината от тях са с Византия (32) , 10 със Сърбия и с по-голямата част от европейските държави .От това време има само 5 оригинални преписа на договори. От това време е запазена кореспонденцията на Калоян и Симеон , някои летописни съчинения и чужди извори.
Външната политика през този период има някои особености :
- това е по-голямата феодална раздробеност -местните феодали водят различна политика от царя ; външната политика на Второто българско царство става по-сложна на политическата карта на Европа ; вече трайно е оформена картата на България.
Механизма за формиране на външната политика копира , този на Византия ,на първо място е царя , след това регентството , болярския съвет , църковните народни събори , въведени са първите министри , севастократор и деспот.
Външната политика на Второто Българско царство има свои стратегически цели :
- утвърждаване на българското царството - решено по времето на Калоян , обединяване в царството на всички български територии , възстановяване на българската патриаршия ,
териториално разширяване , мираж по завладяването на Константинопол, укрепване на позициите на православна България с изцяло православна Държава , създаване на по добри условия на стопанско развитие на страната- започват да се секат монети , създава се голям пазар на три морета , укрепване на централната власт , отстояване на независимостта на държавата и др.
И все пак основно значение в двустранните отношения на страната имат отношенията с Византия , днес Българо-гръцките отношения .Много важни са и Българо-Сръбските отношения , които имат многовековна давност , интензивни са отношенията с Унгария , куманите и татарите . От края на този период имаме отношения с Дунавските райони , с Руските княжества , Неополитанското кралство, с Германия .Търговски отношения имаме с Дубровник , Венеция , Египет.През този период е по-изразена коалиционната политика .
Средствата за водене на външна политика стават по-изтънчени .Подходът към конкурентните държави става по-модерен .
Този период завършва с падането на Второто българско царство под Османско иго , като причините за това са много :
- феодална раздробеност на царството, от там и политическа раздробеност, поведението на българската аристокрация и разединението на балканските държава.