18. В орбитата на Кремъл-външната политика на комунистическа България 1949-1989г.

1949г. е годината , в която стартира тоталитарният режим на управление в България .Под натиска на болшевишката партия св изгражда социализма.Външната политика на България се развива в доста по сложна международна обстановка .В този период се води Студената война и се наблюдава едно тотално противопоставяне между Източния и Западния блок. Западна Европа е под Американско влияние , а Източна Европа е под Руско влияние, като това намира израз в икономическата област. В западна Европа се създава Европейска организация за икономическо сътрудниество , а в Източна Европа - съвет за икономическа взаимопомощ.Конкуренцията между двата блока се проявяват и във военната област .През 1949г. се формира НАТО.България следва съветската външна политика , за този период от 1949 до 1953 , тя дори няма самостоятелна външна политика - всички важни международни решения се обсъждат предварително от Кремъл .Външната политика по това време има няколко принципа :1.принцип на пролетарски интернационализъм , които се изразява в подкрепа на революционните маси ;2.единство и сплотеност на световната социалистическа система; 3.солидарност с борбата на колонистичните страни ; 4. принцип на запазване на световния мир , които се изразява в мирно обществено съществуване на капиталистическите и социалистическите страни ; 5 разбирателство и съседство на Балканите .Мирните устои се затвърждават с приемането на Закона за мира .Този период е характерен с влошаване на външно политическите отношения със страните от Западна Европа , заради неизпълнението на някои задължения .Изострят се и отношенията ни с Югославия .Нормални дипломатически отношения се подържат само с Румъния и Албания .
1953 е годината на смъртта на Сталин , с което настъпва и пртитъпяване на остротата във взаимоотношенията между Изтока и Запада .Смъртта на Сталин разхлабва устоите в самия Източен блок -разпускат се комунистическите организации , направени са опити за търсене на социализъм в човешко лице .България е единствената държава , която не създава нито един проблем на СССР .Югославия , както и Китай , успяват да се измъкнат от Кремъл.Югославия бързо израства като сила на Балканите , част от движението на независимите държави т.е. нито към социалистически , нито към капиталистически режим .Албания е другата страна , която с откъсва от съветската зона на влияние . България е сред учредителките на Варшавския договор .Нормализират се отношенията ни с Гърция .Българо-Гръцките отношения започват да се дават за пример.България подържа и нормални отношения с Турция .България се обявява за независимост на страните под колониален режим.През 1955г , след трети опит България е приета за член на ООН , а през 1956г и в ЮНЕСКО , а след това и в други организации.
България е сред страните от скрити противници на това да се преустрои социалистическия режим .Външната политика на комунистическа България не може да се оцени еднозначно :България през цялото време е била проекция на политиката на Кремъл , особено външната политика .Имало е даже предложение , България да стане 16-та съветска република . Външната политика е била поначало идеологизирана, България възприема доктрината за ограничения суверенитет на Горбачов : сляпо е следвала външната политика на СССР без никакъв оглед на националния интерес на страната : основния дефект на външната политика е , че България се превръща в марионетка на социализма .Естествено външната политика от това време има и положителна страна , тя безспорно е мирна политика , политика на добросъседство , политика признаваща независимостта на държавите.