3. Международното търговско право в Европейския Съюз.

В рамките на ЕС – т.нар.комунитаризация на частното право – това не означава, че частното право има общи принципи, комунитаризация на частното право регулиране с нормите на европейската общност на частно-правни отношения – europеan community – съгласно Амстердамския договор бяха изменени член 65 и 68 съгласно договора за ЕО – преотстъпен суверенитет, издават се два вида актове на ЕО, едните са регламенти, другите – директиви. Регламентите имат пряко и непосредствено действие. Комунитаризацията на частното право означава, че то беше пренесено в този стълб на европейското право, във връзка с който се дава възможност на институциите на общността да издават актове със задължителна сила за регулиране на частните правоотношения. Чл. 65 Договор за ЕО. 68 ДЕО, където е определено, че институциите на ЕО могат да издават актове, свързани с МЧП или това, което регулира международните частно-правни отношения , регулиране по един исъщ начин за всички държави-членки на определени частни правоотношение – именно това е комунитаризацията. Преди нямаше възможност за друга хармонизация освен по силата на международното договаряне , за това имаше Брюкселска конвенция за международна компетентност...,Конвенции за несъстоятелност..., но тази хармонизация се оказа изключително трудна, тъй като не беше възможност да бъдат изгладени съответните вътрешни противоречия между държавите и непрекъснато имаше държави, които не се присъединяваха към конвенциите и съответно за тях това не се отнасяше. Сега с комунитаризацията, регламентите влязоха в сила, които уреждат тези частни правоотношения, особено в областта на търговския оборот и единното функциониране на вътрешния пазар.

Регламент по компетентността при граждански спорове.
Нормативен акт – приемане – публикува се в , пише датата на публикуване – това е по отношение на обстоятелството, че този НА влиза в правното пространство, във всички нормативни актове, особено в Регламентите или Директивите, те започват да се прилагат от определена дата, посочена в регламента, може да е 2 години след публикуването...след влизане в сила на Регламента/напр. В България – двоен режим по отношение на договорните задължения – Римската конвенция определя приложимото право към договорните задължения от 15.01-2008, по отношение на договорите, сключени към тази дата, но сключените преди това – Кодекса на международното частно право, ако в Арбитража бъде предоставен спор по отношение на международен търговски догвор, първо се гледа кога е сключен този договор, за да може да се приложи конкретната стълкновителна норма било от кодекса, било от Римската конвенция/, след влизането в сила на Регламента ще се гледа датата с оглед Римската конвенция или с оглед Регламента

Едновременно с това са създадени специални национални правила за международна търговия, които могат да се разделят на две области – норми относно външната търговия на държавата и норми относно вътрешно-общностната търговия. Нормите относно вътрешно-общностната търговия се характеризират с това, че вносът и износът на стоки е подчинен на режима на свободното движение, но това се отнася за стоките, които имат произход от общността или които вече са влезли в общността – това означава, че стоките произведени в България могат да се движат свободно в рамките на ЕО, вторият моменто – стоките да са влезли в ЕО, ако едни китайски стоки законно са влезли в България с изп на всички митнически режими, те могат да бъдат предмет на търговски сделки, все едно че са произведени в България. Този режим е в сила от 01-01-1993 г., когато беше приет т.нар. ЕДИНЕН акт в ЕО за движението на стоки без митнически и финансови формалности.
Този извод има своите оганичения за определени видове стоки, които са свързани най-вече с опазване сдравето на потребителя. Опредлен режим за някои хранителни продукти, които са предмет на санитарен и фитосанитарен контрол, лекарствата са предмет на унифицирана процедура – във всяка държава процедурата е еднаква. Би следвало и в БЪлгария ,след като едно лекарство е пуснато на пазара да се движи свободно в рамките на ЕО. По отношение на лекарствата и хранителните добавки е дадена възможност на всяка държава членка да въведе т.нар. норми за непосредствено действие или норми от публичен порядък, които са свързани с опазване на обществения ред, под обществен ред се има предвид здравето, специалните законови изисквания и пр.

ПРИ ТЪРГОВИЯТА С ТРЕТИ СТРАНИ , тогава, когато стоката преминава границите на ЕО, отделните държави членки имат правото да регламентират реда за износ, в зависимост от търговската политика обаче на ЕС. Тук в този случай наложените мерки за износ,респ.внос следва да бъдат подчинени на принципа , характерен за Европейското право, на ПРОПОРЦИАЛНОСТ и СУБСИДИАРНОСТ. Какво означава този ПРИНЦИП НА ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ И СУБСИДИАРНОСТ – мерките, които се предприемат от дадено национално законодателство следва да бъдат съответни на основните принципи залегнали в Договора за ЕО и трябва да бъдат субсидиарни, т.е. да бъдат подчинени на общите политики, действията и нормите на общността. Този принцип е провъзгласен в член 5 от ДОЕ, той по принцип се отнася за актовете, издавани от ЕО, но според тълкувателната практика на съда на ЕО принципът на пропорционалността и субсидиарността следва да бъде заложен в законодателството на всяка една държава членка. Установен е различен режим на износ за трети страни за различните видове стоки, този режим може да бъде разрешителен и свободен – свободният режим се определя в зависимост от задължението на държавата в рамките на Световната търговска организация(WTO), съгласно който принцип НЕ се разрешават количествени ограничения в търговията. Разрешителният режим е свързан обикновено с националната сигурност на държавата. Такъв режим у нас е установен за износ на въоръжения и боеприпаси , за бойна употреба, за да може в този случай да се разреши износа, макар унификацията, все пак е необходим и специален режим – без това Разрешение не може да се направи износ, в това разрешение е предвидено какви документи трябва да се представят за да се извърши износа. В рамките на общността тези стоки или услуги могат да се движат до известна степен свободно, но пак придружени с определени документи, които са унифицирани в рамките на ЕО, там в рамките на ЕО износа и вноса на стоките не се нарича износ и внос, а ТРАНФЕР, тъй като се счита че в рамките на ЕО нямаме износ и внос, няма преминаване на истински държавни граници по отношение движението на стоки или услуги, затова се нарича ТРАНСФЕР. Що се отнася до митните спорове, които всяка държава определя при износа и вноса към трети страни, те са от приоритета на националното законодателство и се определят според произхода на стоката, тарифното число и стойността. Единния митнически кодекс представлява унифицирането на правилата, с което се съобразяват държавите членки .в областта на международната търговия от гледна точка на източниците, определено значение има позитивната функция на обществения акт.от МЧП – съображенията за обществен ред – институт на МЧП в съответствие с който, се отклонява прилаганетона чуждо право, ако то противоречи на обществения ред или се допуска прилагането на чуждо право, ако резултатите от неговото прилагане не противоречат на обществения ред. Под понятието „обществен ред в международната търговия” се има предвид забраната, ограничаването или осъществяването на контрол при обмен с определени държави. Това не са протекционистични мерки или тарифни ограничения, т.е. те нямат за цел да се ограничи свободната конкуренция, това са мерки, продиктувани обикновено по политически и други съображения и те са временни и имат за цел да се смени поведението на противниковата държава. Напр. Ембаргото, което беше наложено по отношение на Ирак, което в част за някои видове стоки или услуги продължава и до днес, т.е., смъкнато е , но не за всички стоки или услуги. В ДВ напр. Може да се види ембарго за определени стоки по отношение на дадени държави. В нормативни актове – публикувани имената на лицата, с които е забранено да се търгува – въз основа на решения взети от СЪвета за сигурност или въз основа на решения взети от ЕО
Забраните имат чисто национален характер и действат на основание на Национален нормативен акт.