54. Стачка. Локаут.

Стачката представлява временно преустановяване на ра­ботата, без да се прекратява ТПО, с цел да бъдат удовлетворени предявените от Р/С-те искания. Правото на стачка е едно от основни­те конституционни права на Р/С. Правото на стачка е индивидуално и колективно право. То е индивидуално, защото принадлежи на всеки Р/С. То е колективно, защото се упражня­ва заедно с други Р/С-и. Основания за обявяване и провеждане на стачка са налице, когато по КТС не се постигне споразуме­ние. Основание ще има и когато РД не изпълни поетите задължения в постиг­натото писмено споразумение между спорещите страни. С

ъгласно ЗУКТС стачките се делят на: Основна стачка е тази, която се организира, обявява и про­вежда от Р/С-те за защита на техните собствени икономически и социални интереси. Законодателят дава право на Р/С-те да обявят стачка от солидарност в подкрепа на законна стач­ка на други Р/С. При този вид стачка Р/С-те не предявяват към РД си никакви искания. Цел­та на стачката е да се упражни въздействие върху обществе­ното мнение, върху съответните органи, както и върху РД с цел да се окаже натиск върху него и да бъде при­нуден да удовлетвори законните искания на стачкуващите Р/С. Предупредителна стачка се обявява без предварително уведомяване на РД или на негов представител, която не може да продължава повече от един час. Обявяването и провеждане­то на предупредителни стачки е възможно в случаите, кога­то не е постигнато споразумение между Р/С-те или техни представители при непосредствените пре­говори или при преговорите със съдействието на посредници, както и в случаите, когато е налице споразумение между стра­ните, но то не се изпълнява от РД.

ЗУКТС е установил за изпълнение от страна на Р/С-те или на техните представители две предварителни условия:
1) необходимо е решение за обявяване на стачката. То се взема с обикновено мнозинство от работниците в съответното предприятие или негово поделе­ние;
2) Р/С-те или техни­те представители са длъжни да уведомят писмено РД или неговия представител най-малко 7 дни преди нача­лото на стачката, да посочат нейната продължителност и органа, който ще я ръководи. ЗУКТС въвежда и съответни задължения за стачкуващите Р/С. Дока­то трае стачката, работниците са длъжни да бъдат в пред­приятието през установеното за тях работно време. Освен това те нямат право да предприемат действия, с които да пречат или да създават допълнителни затруднения за нормал­ното протичане на дейности извън трудовите им задължения.

На Р/С-те, които виновно не спазват тези изисквания, се налагат дисциплинарни наказания за наруше­ние на трудовата дисциплина. Участието в стачка е доброволно и никой не може да бъде принуждаван да участва или да не участва в нея. Нарушаването на правната уредба прави стачката незакон­на. Незаконността се установява по исков ред пред окръжните съдилища по седалището или местожителството на РД. Правните последици от установяване на незаконността на стачката засягат Р/С-те, участвали в нея. Тези последици се изразяват в привличане към дисципли­нарна и/или имуществена отговорност. Освен това не им се признава за трудов стаж времето, през което са участвали в незаконна стачка.

Локаутът е насрещно средство на РД за упраж­няване на натиск върху Р/С-те при уреж­дането на КТС. Локаутът се проявява в две направления:
1) преустановяване дейност­та на предприятието или част от него;
2) увол­нение на стачкуващите Р/С. Целта на локаута е предотвратяване или преустановяване на стачка или неудовлетворяването на предявените искания на Р/С-те.

При положение че локаутът бъде до­пуснат, това води до изключително неблагоприятни последи­ци за Р/С-те. При стачката, дори кога­то исканията на Р/С-те останат неудов­летворени, те все пак запазват съществуването на трудови­те си правоотношения и работата, която имат в предприятието. При локаута Р/С-те биват лишени от работата си с всички произтичащи от това последици. Съгласно ЗУКТС - след обявяване на стачката и през времето, докато трае законна стачка, РД не може да преустановява дейността на предприятието или на част от него и да уволнява работници с цел да предотврати или преустанови стачката или да осуети удовлетворяването на предявените искания. Забраната важи по отношение на законна стачка. Ако след обявяването на стачката и преди нейното приключване РД е успял да установи по надлежния ред нейната не­законност, локаутът е разрешен.