3. Правна същност на административния процес.

Административния процес или административнопроцесуалното право е едно от видовете съдопроизводство. То има за предназначение да разреши административноправен спор между правни субекти, които поначало се намират в неравностойно положение на власт и подчинение. Наказателният процес е назначен да разреши наказателноправен спор относно извършено деяние, квалифицирано престъпление. Гражданският процес има за
цел да разреши спорове възникнали от граждански, семейни, вещни и други правоотношения. Административния процес има за цел да разреши сопровете възникнали по повод издаването и изпълнението на един АА.

Административното производство е държавна дейност и основанията за обособяването му като вид правораздаване наред с гражданското и наказателното право ни дава Коституцията на Р. България (КРБ) и основните закони (АПК, ЗАНН). Понастоящем административните дела заемат голяма част от общия брой на съдебните производства. Това се дължи на обстоятелството, че в процеса на изпълнително-разпоредителната дейност се реализират основни права и свободи на гражданите. Чрез АА на органите на ИВ се възлагат права или свободи и законни интереси на гражданите. Споровете във връзка със законността на тези актове се разрешават в хода на административния процес.

Административния процес може да се разглежда в широк и в тесен смисъл. В широк – включва цялостната дейност на всички субекти на АП. Обхваща производството по издаване на АА и производствата за тяхото оспорване и изпълнение. АП обхваща само юридически действия на субектите, т.е. производствата по оспорването на АА пред правораздавателните органи, следователно административния процес е синоним на адмнистративното правосъдие, правораздаване и административноправораздавателният процес. Той обхваща действията на адресатите на АА по тяхното оспорване и процесуалните действия на страните по делото и по съда. В тесен смисъл субекти на административния процес са всички ДО на ИВ, правораздавателните органи и адресатите на акта. В широк смисъл субекти са само страните по делото и съда. И в двата случая административния процес е съвкупност от производства. В широк смисъл е съвкупност от административни и съдебни произвидства, а в тесен е съвкупност само от съдебни производства.

Характеристики за административния процес:
1. Административния процес е държавна дейност независимо дали го разглеждаме в широк или в тесен смисъл.
2. Административния процес е производство и представлява съвкупност от последователни развиващи се действия на неговите участия. Административния процес като производство е сложен, динамичен, фактически състав. Той обхваща множество отделни юридически действия и е динамичен, защото обхваща процесуални действия, които се развиват в определена от закона последователност. Всяко процесуално действие погасява предходното и се явява предпоставка за следващото процесуално действие.
3. В административния процес винаги има две срещуположни страни. В случай, че остане само една, процеса се прекратява без решение. Тези две срещупоставени страни са страните в материално правоотношение – автора на акта и неговия адресат във връзка с издаването на акта. В материално отношение акта на страните в процеса са равнопоставени. Те могат да бъдат в различно положение, но имат развни процесуални възможности.
4. Административния процес е двуинстанционен. Това означава, че съдебната фаза на процеса протича пред две съдебни инстанции:
- Административни съдилища (АС) или тричленен състав пред ВАС. Пред тази инстанция се разглежда адмистративноправният спор.
- Касационна инстанция е винаги ВАС. Пред нея се разглежда допустимостта и правилността на решенията на първата инстанция.