2. Видове административни актове.

Съществуват различни видове административни актове според различните критерии за тяхното деление.

I. Според съдържанието и адресатите му:
1. Нормативните административни актове (НАА) съдържат общозадължителни правила за поведение, вторични правни норми. Отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати, което означава че са насочени към всеки, който може да се окаже в условията предвидени в хипотезата на съдържащия се в акта правен закон. НАА регулират повтарящи се обществени отношения по траен начин и се прилагат многократно докато са в сила. Те се харектеризират с двойна абстрактност и по отношение на съдържанието и на адресата. По този си признак НАА се доближават до законите и са задължителни като тях, но за разлика от законите те са актове с по-нисък ранг. Издават се винаги възоснова и в изпълнение на закона и не могат да му противоречат и имат подзаконов характер. Легалната дефиниция за НАА се съдържа в чл. 75, ал. 1 от АПК. Органите в ИВ, които издават НАА са: Министерски съвет (МС), министрите, ръководителите на централни ведомства подчинени на МС в определени от закона случаи. Актовете на МС, които са категория на НАА са постановленията, правилниците, наредбите и инструкциите.
Постановленията биват два вида:
- Правилници
- Наредби (инструкции)
С постановления се уреждат съобразно указите и законите, неуредени от тях обществени отношения в областта на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност. Прявилник се издава за издаване на закон в неговата цялост, както и за организацията и дейността на държавните и местни органи.
Наредби се издават за прилагането на отделни разпоредби и други подразделения на НАА от по-висока степен закон.
Инструкциите – актове, с които висшестоящите органи дават указания до подчинените им органи отностно прилаганите от издадените от тях НА.
Към НАА се отнасят и наредбите на общинските съвети, с които се уреждат отношения с местно значение.

2. Общи административни актове (ОАА) – създават права или задължения, или непосредствено засягат правни интереси на неопределен брой лица, за разлика от НАА, ОАА имат конкретно съдържание, но адресатите им са неопределен по брой лица, които най-често са определяеми по някакъв признак. Легалната дефиниция за ОАА се съдържа в чл. 65 от АПК. Характерно за тези актове е това, че имат еднократно правно действие, което се пректратява с изпълнението на предписаните с тях права и задължения.

3. Индивидуалните административни актове (ИАА) – имат конкретно определено съдържание и се отнасят за конкретно определен адресат. Те са двойно конкретизирани за разлика от НАА. Съгласно чл. 21 от АПК ИАА е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на АО или на друг овластен орган, с което се създават или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни организации. ИАА е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече въникнали права или задължения, както и волеизявлението за издаване на документ с правно значение, както и отказите на АО да извършат или да се въздържат от определено действие. За разлика от НАА, ИАА по начало могат да се оспорват, както по административен, така и по съдебен ред. (Наказателното постановление е правораздавателен акт!)

II. Според правните си последици административните актове се делят на:
1. Управомощаващи – създават права.
2. Задължадащи – съзадават задължения.
3. Утъжняващи – налагат забрани като засягат права свободи и законни интереси.

III. Според насочеността на волеизявлението на АО техен автор, административните актове се делят на:
1. Констативни административни актове – с тях се констатират факти и обстоятелства с правно значение. При тях волеизявлението на АО е насочено към удостоверяване на тези факти и обстоятелства. Обикновено тези актове служат като основа за издаването на друг административен акт – акт за установяване на административно нарушение.

2. Декларативни административни актове – те признават или отричат съществуването на права или задължения. При тях волеизявлението на АО е насочено към признаване на вече възникнали права или задължения, към момента на тяхното възникване.

3. Конститутивни административни актове – наричани още разпоредителни. Непосредствено създават права или задължения за техните адресати и при необходимост могат да бъдат изпълнени пряко с държавна принуденост (юридически акт). Тези административни актове са най-често срещаният юридически израз на изпълнителната дейност.