27. Цели на социално-икономическото и пространствено развитие на София.

1. Цели на пространственото развитие
Обща цел на пространственото развитие е създаване на условия за интеграция на София в единното европейско пространство и изграждането й като регионален център в състава на полицентричната структура на европейските градове.
Тя поставя пред планирането на града три основни въпроса:
- Какви функции трябва да преструктурира, доразвие или приеме като нови градът, за да постигне реализация на целта.- Как трябва да се преустрои и развие съществуващата макропространствена структура на града, за да приеме и усвои в своята среда преструктурираните и нови функции. Как трябва да се организира жизнената среда на града, за да осигури подходяща за реализация на функциите му устройствена среда.
Отговорите на тези въпроси формулират три групи от ОСНОВНИ ЦЕЛИ:
• Основни цели с функционална насоченост - ориентирани към преструктуриране на съществуващите и развитие на нови функции на града.
Основни цели с устройствена насоченост - ориентирани към макропространственото преструктуриране и развитие на града.
■ Основни цели със средова насоченост - ориентирани към постигане на качествена, балансирана и устойчива жизнена среда.
Основните цели с функционална насоченост са ориентирани към преструктуриране и развитие на функциите на града: Да се създадат условия за:
• Изграждане на конкурентно способна икономическа структура на регионално и континентално равнище
• Свързване на София с европейската инфраструктура и транспортна мрежа и превръщането на града в регионален кръстопътен център.
• Изграждане и утвърждаване на града като регионален информационно-телекомуникационен възел.
• Доразвитие на функциите на града като национална Столица и за развитие на наднационални функции, до превръщането му в регионален, институционален и делови център.
■ Развитие на града като регионално и културно европейско средище.
■ Развитие на града като регионален и европейски научно- образователен и университетски център.
Превръщане на туристическия сектор в самостоятелен, структурообразуващ елемент и превръщането на града в регионален и европейски туристически обект.
• Изграждане на София като регионален и европейски спортен център.
• Изграждане на София като регионално медицинско, лечебно- възстановително и балнеоложко средище.
• Превръщането на града в регионален енергийно- разпределителен възел.
Постигането на тези цели ще промени характера, качеството и стойността на основните жизнени функции: обитаване, труд и отдих и обслужващите ги транспортна и инфраструктурна функции.
Основните цели с устройствена насоченост са ориентирани към макропространственото преструктуриране и развитие на града. Да се създадат условия за:
• Ефективно, балансирано и репродуктивно ползване на пространствените ресурси на града и региона, като определящо за жизнеността на града условие.
■ Преразпределение на функции (съществуващи и нови) между града и региона за постигане на балансирано функционално насищане на отделните им съставни части.
Преразпределяне на функции (съществуващи и нови) между монофункционално структурираните части на компактния град и прерастването им в полифункционални.
• Преструктуриране на съществуващата моноцентрична структура на града в полицентрична, в нейните устройствени разновидности: точкови, линейни или смесени центрови структури, обединени в единна пространствена мрежа и ориентирани към зоната на активно влияние на града и към неговия регион. Постигането на тези цели ще промени характера, качеството и стойността на основните жизнени среди: на обитаването, труда и отдиха и на обслужващите ги транспортна и техническа инфраструктури.
Основните цели със средова насоченост целят осигуряване на балансирано, качествено и устойчиво развитие, подобряване на жизнената среда и осигуряване на оптимални условия за обитаване, труд и отдих на жителите на общината.
• Балансиране на териториалното развитие на София чрез оптимално оползотворяване на потенциалите на компактния град.
• Органично и функционално обвързване на компактния град с околоградския район и оградните планини в екологическо, икономическо, художествено и културно отношение. Създаване на пространствени условия за развитие на София, околоградския район и зоната на активно влияние като структурен комуникационен възел в динамичната световна мрежа.
■ Стимулиране на дейности, предоставящи намаляване на миграционния натиск върху столичния град (преструктуриране или отпадане на нехарактерни за София производства и дейности)
■ Активиране на зоните в околоградския район по радиалните направления на града. • Изграждане на нови центрове със широк спектър на функции (бизнес, производство, обитаване). • Формиране на "буферни зони" в околоградския район и зоната на активно влияние на София за насочване на нови инвестиции.
2. Концепция за устройство на територията на гр. София и Столична община 2.1. Основни характеристики на плана за функционално предназначение и режими за устройство на територията Планът е разработен на основата на обща структурна схема и балансиране на концепциите за устройство на територията по функционални схеми, след оценка на приоритетите и в съответствие с целите на комплексното устойчиво развитие на гр. София и Столична община. Основната идея на концепцията за устройство на територията на гр. София и Столична община през XXI век е постигане на баланс в развитието на комплексно урбанизираната територия на гр. София и нейния крайградски район, съхраняване и устройствено развитие на връзките на града с околната природна среда чрез:
■ ограничаване на компактното нарастване на територията на гр. София;
■ формиране на линеарно-точкови урбанизирани структури по петте "оси на развитие" с акцент върху доминиращата ос: северозапад- югоизток, преминаваща през цялата територия на Столична община и достигаща до "буферните ядра" на зоната на активно влияние;
■ развитие на териториите северно от компактния град като негов резерв през XXI век, при спазване на принципите на функционалното единство.
Основните устройствени предвиждания на плана са:Общи за града и региона
• Регионален подход към развитие на компактния град, крайградския район в административните граници на Столична община и зоната на активно влияние
■ Запазване о обновяване на компактния град в сегашните му граници. Централната зона на града получава по-ясни очертания, като се тангира от главни комуникационни артерии.
■ Ограничаване на застрояването в "южната зона на развитие" по Околовръстния път, за да не се прекъсва зелената връзка с планината
• Развитие на диагонала северозапад- югоизток, по който се разполагат главно нови производства и услуги в компактни форми на модулен принцип, непосредствено свързани с комуникацията и транспорта;
■ Изграждане на "северната зона на развитие" по съществуващия Околовръстен път с локализиране на нови производства и услуги и развитие на селищата, разположени северно от компактния град и по благоприятните южни скатове на Стара планина (Требич, Мрамор, Мировяне, Нови Искър, Световрачане, Негован, Чепинци, Гниляне, Подгумер, Войняговци, Локорско, Богров и Кривина;
• Съхраняване на територията, разположена между компактния град и "северната зона на развитие" за земеделско ползване с бъдещ статут на културен ландшафт и хидропарк "Искър".

3. Концепция за устройство на територията по функционални системи Система "Обитаване"
В сферата на система "Обитаване", плана е разработен чрез:
■ Синхронизация на основните компоненти на двата варианта- устройствена концепция и политика, типологизация на жилищните територии, зониране, устройствени мерки, устройствени режими и специфични норми на застрояване
• Взаимно допълване на съдържанието на двата варианта до създаване на синтезен вариант с обогатено съдържание
•Съгласуване с другите структуроопределящи системи: - комуникации и центрова система- прецизиране на режими и норми на застрояване - труд- създаване на "буферни" зони с двуполюсни функции- защита и интегриране - отдих и зелена система- респектиране на водещата й функция чрез ограничителни режими и норми на застрояване, въвеждане на пределно ниски концентрации на обитаване, гарантиращи и реализацията на зелената система - културно- историческо наследство- запазване на културно- историческата и естетическа идентичност на селищната среда в зоната на обитаване чрез специфични режими и норми

Цели на развитието на системата са:
• Основна цел - да се създадат условия за балансирана, качествена и устойчива жилищна система на София
•Специфични задачи с функционална насоченост.
Да се създадат условия за:
-Улесняване развитието на жилищните пазари
- Ревитализиране на социалния жилищен сектор
•Специфични задачи с устройствена насоченост Да се създадат условия за :
Преструктуриране и обновяване на жилищните комплекси
- Изграждане на достъпни еднофамилни къщи
- Запазване на обитаването в центъра и безконфликтното му интегриране с бизнес, административни, културни и др. функции и създаване на активни контактни зони между обитаване и бизнес във всички части на компактния град.
- Ревитализиране на необлагодетелствани квартали, реконструкция на амортизираните и своевременно овладяване на новообразуващите се проблемни територии
Постигане на конкурентост, адаптивност и интегративност на периферните жилищни територии
- Децентрализиране на обитаването за постигане на баланс в урбанизацията и използване на резервите на териториите извън компактния град и близкия околоградски район
- Усвояване на привлекателни за обитаване територии без изградена инфраструктура и отдалечени от съвременни активности
- Териториална локализация на елементите на системата в съответствие с основните устройствени цели на макропространственото преструктуриране и развитие на града
- Безконфликтно съчетаване на различните форми на обитаване с функциите на отдиха
Жилищните територии се типологизират на нива по следните принципи:
Първо ниво- по локализация в следните зони и пояси:
■ Централна зона с три подзони:
- исторически център
- център сити- юг
- център сити- север
Първи териториален пояс- до Околовръстен път на юг и запад; до Обеля, Надежда и Левски на север; и до Дружба и Горубляне на изток- при обособяване на няколко подзони:
-жилищни комплекси
-терени със смесено и парцелно застрояване- жилищни квартали
- компактни, не застроени жилищни терени
- новопредложени общински терени
Втори териториален поляс- гравитиращи към компактния град селищни структури разпределени в четири сектора с хомогенни характеристики - южен, западен, северен и източен
Трети териториален пояс - включва останалите селищни структури в общината и в зоната на влияние извън нея, разпределени в четири сектора:
- западен (курортно-рекреационен)
- север-североизточен (Старопланинската яка- аграрен)
- североизточен (Кремиковци- стагниращ)
- югоизточен (Витошко- Лозенска яка)
Второ ниво- по типа на застрояване, който се комбинира по два показателя- височина и разположение на сградите:
• Средно и високоетажно застрояване в парцелите- предимно в Централната
зона
■ Комплексно застрояване - изцяло в първи пояс
• Смесено застрояване- характерно за първи пояс
■ Нискоетажно застрояване- втори и трети пояси, "островните" целищни структури (селата) и гетата от първи пояс
Компактните незастроени терени се разпределят на:
• компактни не застроени терени
- южните територии и "Витошката яка"
■ новопредложени жилищни територии
- "Старопланинската яка" и "Лозенската яка"
Трето ниво- по състояние и специфично ползване, разпределени на зони според мерките, необходими за постигане на желаното им състояние:
■ Централна градска част- Център сити- север
- реконструкция при запазване на обитаването до 70%
• Жилищни комплекси за преструктуриране и обновяване
- 1-ва фаза- първи пояс (Люлин, Надежда, Дружба-1, част от Младост 4)
■ Жилищни комплекси за преструктуриране и обновяване- И-ра фаза- останалите комплекси
Кризистни квартали за ревитализация- цигански махали
• Жилищни квартали с необходимост от инфраструктура- Витошка яка и южните територии
■ Територии на общинската поземлена банка с необходимост от установяване на общинска собственост, регулирането им и изграждането на инфраструктурата
• Нови терени за еднофамилно обитаване с необходимост от регулация и инфраструктура
■ Курортно- рекреационните зони с необходимост от ограничаване на натоварването и подобряване на качеството на зелената система.
■ Селищата в района на Кремиковци с необходимост от екологизация и саниращо развитие.

Устройствена концепция
Устройствената концепция е формирана на базата на анализа на проблемите на зоните за обитаване и се опира на принципа, че въздействието върху развитието на системата "Обитаване" се извършва чрез предприемането на:
■ устройствени мерки, действия и акции- планирани и провеждани реално физическо пространство
• административни мерки, действия и акции- политика, планирана и провеждана в управленската система и в икономическото пространство Тези действия и акции се провеждат в:
■ нормативните рамки като система от показатели, които регулират оптималността на пространствената структура на средата за обитаване, както и качеството и количеството на жилищното задоволяване.
Устройствени мерки, действия и акции
Устройствените мерки, насочени към различните зони и пояси на града са:
• Централна зона- ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на функциите на обитаването в нея, хармонизирането му с обществено- обслужващите функции, ревитализиране и т.н. "необлагодетелствани квартали"- ромски гета и емигрантски квартали в северозападната централна част;
■ Първи териториален пояс- ОПТИМИЗИРАНЕ на градоустройствените показатели и плановата структура на твърде нехомогенната жилищна среда;
■ Втори териториален пояс- СТРУКТУРИРАНЕ- изразено във въвеждане на градоустройствен и пространствен порядък в териториите с деформирани бивши селищни структури
Трети териториален пояс- АКТИВИЗИРАНЕ на комуникационните, инфраструктурни и обслужващи дейности по превръщането на териториите в него в равностойна среда за обитаване
• Жилищни комплекси- ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ И ОБНОВЯВАНЕ до превръщането им в зони адекватни на съвременните пазарни условия. Други мерки съпътстващи устройствените мерки: ■ създаване на общинска поземлена банка, която да задоволява необходимостта от социални жилища, да балансира жилищния пазар и пазара на поземлени имоти в качеството й на пазарен "спекулант" с обществени цели, като създава възможности за провеждане на мащабни градоустройствени операции;
• идентифициране на "враждебни" зони като зоните на инфраструктурните коридори, кръстовищата, концентрациите на бедност и престъпност, на шумните и замърсяващи производства и предприемане на мерки изразени в изграждане на земни и механични "паравани", "лекуване" на гетата, изнасяне на функцията "обитаване" и др. и идентифициране на интегриращите контактни зони и предприемане на мерки за осигуряване на строителни терени за целево проектиране и реализация на смесени структури- жилища, офиси, малки хотели и
др.
■ изграждане на "мека" инфраструктура в периферните комплекси с цел -повишаване на стандарта на обитаване чрез интегриране на наличните и бъдещи активности- музеи, минерални извори, паркове, районни центрове, спортни обекти в средата за обитаване.