26. Национална стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2005-2015 г.

Осигуряването на устойчивост на селищната мрежа и изграждането на
качествена селищна среда, гарантираща благоприятно социално-икономическо
и екологическо развитие, е приоритетна задача пред интегрираните политики
на регионално развитие и териториално устройство и обект на модела на
териториално-урбанистична структура на страната и районите за планиране.
Този модел определя действията към:
1. районите и урбанистичните центрове, където е удачно да бъде концентрирана активна социално-икономическа дейност с оглед постигане на общонационален растеж;
2. районите и населените места, където са необходими мерки за подпомагане изоставането в социално-икономическото развитие и жизнения стандарт;
3. териториите, където трябва да се полагат сериозни усилия за запазване и поддържане на природното равновесие и биологичното разнообразие.
По първото направление е необходимо прецизно да бъдат избрани градски райони за концентриране на социално-икономически активности в съответствие с обективно определени механизми за опериране на пазарната икономика (Европолиси и национални центрове за растеж и развитие). В тази връзка е необходима подкрепа за развитието на европейските функции на София и развитието на големи градове - центрове от национално и регионално значение, генериращи растеж и високо ниво на социално-културни функции. Действията ще се концентрират върху модернизиране на основната инфраструктура и изграждане на инфраструктурата на информационното общество, развитие и трансфер на технологии и иновации, научноприложни и развойни изследвания, висше образование, развитие на сектори, генериращи висок растеж, защита на околната среда и културното наследство, развитие на културните институции, подобряване на градското благоустройство и качествата на градската среда, за да могат тези центрове да привличат инвестиции и активно да участват в конкурентната среда и културния и икономически обмен между градовете в границите на Европейския съюз. Една от важните цели в развитието на тези градове е да се използва капацитетът им за даване на тласък за развитието в цялата територия на регионите, в които попадат, чрез интегриране на околната територия и разпространяване на икономическо, социално, пространствено и екологично развитие. Това са градовете, включени в европейската мрежа от градове с национални/международни функции: Пловдив, Варна и Бургас. Стратегията е насочена към разширяване на тази мрежа с включване на градовете Русе, Стара Загора и Плевен, евентуално и Видин като център на изоставащия Северозападен район, който следва да бъде подпомаган активно.
По второто направление, действията трябва да се насочат към:
• Стимулиране на ускореното развитие на налични средни градове в периферните райони без наличие на големи градове. Тези градове ще изиграят ролята на двигатели на регионалното развитие, ще окажат благотворно влияние на околната изостанала селска територия и по този начин ще компенсират отсъствието на големи градове. Мерките, които следва да подкрепят развитието на тези градове, включват изграждане на съвременна икономическа база на основата на конкурентноспособен индустриален сектор, стимулиране на предприемачеството, развитие и модернизиране на инфраструктурата, създаване на устойчиви работни места, технологично развитие, изграждане на бизнес паркове, нови производствени зони, използване на специфичните местни потенциали. Стимулирането на развитието на тези градове следва да се осъществи чрез различни механизми - преференции, облекчения, включване в международни мрежи, програми и др. В съществуващата европейска мрежа от градове са посочени 27 български града с регионални/местни функции (областните центрове). В перспектива подобни функции ще получат и градове като Петрич, Сандански, Харманли, Царево, Каварна, Свищов, Лом, разположени в изостаналите гранични райони, а във вътрешните периферни райони - градове като Дупница, Казанлък, Карлово.
• Селските територии, повече или по-малко отдалечени от големите градове, където е необходимо да се осъществява известно стимулиране на развитието на малките градове, които там са разположени достатъчно равномерно. Политиките за развитие на селските райони и малките градове в тях са насочени към разнообразяване на структурата на селскостопанската заетост и към създаване на нови връзки град-село. Взаимодействията между града и селото са от стратегическо значение за повишаване на конкурентоспособността на селските райони.
По третото направление в природните територии е необходимо:
• прилагане на активна стратегия за опазване на природното наследство и за разширяване обхвата на защитените природни територии до 10-15 % от общонационалната територия;
• към защитените територии е необходимо да се добавят и някои територии за превантивна териториалноустройствена защита, каквито са териториите над горната граница на гората в планините, черноморската крайбрежната ивица, някои характерни крайречни, горски и полски ландшафти. Създаването на модели за териториално устройство в Националната комплексна устройствена схема и в районните устройствени схеми, като се борави с едрата териториална структура на трите основни типа територии (природни, слабо урбанизирани и силно урбанизирани), ще съдейства за установяване на оптимални отношения между тези три типа територии. От друга страна устройствените модели на национално и районно равнище ще съдействат за подобряване взаимодействията между централните силно урбанизирани територии (районите за растеж) и периферните слабо урбанизирани територии (изостаналите райони). Моделите на териториално устройство са обвързани с мрежата от населени места и нейната полицентрична йерархична структура. В тази териториално-урбанистична структура балансираната система от градове може да съдейства за засилване на партньорството между големите градове в силно урбанизираните райони и малките градове и селата в изостаналите периферни райони. Българският модел на териториално-урбанистична структура е подходящо да обхваща съчетание от:
1. териториалната структура на трите основни типа територии (природни неурбанизирани, периферни слабо урбанизирани и централни силно урбанизирани);
2. йерархичната система от градове - центрове, простиращи влиянието си върху различни по големина териториални ареали;
• столицата - център с европейско значение - за националната територия
• големи градове - центрове с национално значение - за територията на районите
• средни градове - центрове с регионално значение - за територията на областите
• малки градове с микрорегионално значение - за територията на групи общини
• много малки градове центрове с общинско значение - за територията на съответните общини.
В териториалните ареали на петте йерархични нива, чиито граници съвпадат с границите на общини, присъстват трите типа територии (природни неурбанизирани, периферни слабо урбанизирани и централни силно урбанизирани).
Териториално-урбанистичните модели могат да съдействат сериозно за насочване на политиката на регионално развитие. Независимо от разликите в териториалния им обхват, териториите, определени с тези модели, могат да се идентифицират с районите за целенасочено въздействие. Централните силно урбанизирани територии могат и следва да се идентифицират с районите за растеж. Периферните слабо урбанизирани територии могат и следва да се идентифицират с изостаналите райони - селски, планински, гранични. Особен интерес от гледна точка на регионалното развитие представляват общините, които не попадат към нито един от разновидностите на районите за целенасочено въздействие. При нашите условия такива градове са именно средните и малките градове с регионално и микрорегионално значение, които в повечето случаи не попадат в районите за целенасочено въздействие. Това би затруднило провеждането на регионалната политика за селските райони в нашата страна. Необходимо е на тези градове да се обърне внимание и те да бъдат стимулирани с инструментите на регионалната политика, за да могат да изиграят своята благотворна роля за околните им селски райони.
Прилагането на подхода на обвързване на политиката на регионално развитие с политиката на пространствено планиране следва да се базира на териториално-урбанистичните модели за територията на страната и за територията на отделните райони за планиране в България. За територията на страната като цяло териториално-урбанистичният модел показва необходимостта от балансиране на прекомерното доминиране на столицата София чрез стабилизирането на няколко големи градове - центрове с национално и европейско значение: Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен и Стара Загора. Развитието на общоевропейската транспортна мрежа на територията на Р България и допълването й с националната транспортна мрежа следва да се организира по такъв начин, че да даде възможности за подобряване на достъпа на населението от малките градове и селата до опорните регионални центрове (големи и средни градове), където ще могат да имат достъп до качествени услуги най-вече в сферата на здравеопазването, образованието и културата и до други публични услуги. В най-голяма степен това има значение за териториите в Северозападния район, в Южния централен район и в Югоизточния район.
За територията на отделните райони за планиране според териториално-урбанистичния модел могат да се направят следните предложения:
Северозападен район. Като централни силно урбанизирани територии с регионално значение следва да се развиват градовете Видин, Монтана и Враца с Мездра, като се даде приоритет на Видин с оглед на местоположението му. Като градове - центрове с микрорегионално значение за околните селски и планински територии, следва да се стимулират градовете: Кула, Белоградчик, Чипровци, Берковица, Бяла Слатина, Оряхово, Козлодуй и Лом.
Северен централен район. Като централни силно урбанизирани територии с регионално значение, освен териториите на градовете Русе, Плевен, Велико Търново с Горна Оряховица, следва да се развиват и Ловеч, Габрово и Свищов. Като градове -центрове с микрорегионално значение за околните селски и планински територии, следва да се стимулират градовете: Никопол, Червен бряг, Левски, Луковит, Тетевен, Троян, Севлиево, Дряново, Трявна, Елена и Бяла.
Североизточен район. Като централни силно урбанизирани територии с регионално значение освен териториите на градовете Варна и Шумен, следва да се развиват и териториите на градовете Добрич, Силистра, Разград и Търговище. Като градове — центрове с микрорегионално значение за околните селски и планински територии, следва да се стимулират градовете: Балчик, Каварна, Дулово, Тутракан, Исперих, Попово, Омуртаг, Велики Преслав, Нови пазар и Провадия.
Югоизточен район. Като централни силно урбанизирани територии с регионално значение освен Бургас, следва да се развиват и териториите на градовете Сливен и Ямбол. Като градове - центрове с микрорегионално
90
значение за околните селски и планински територии, следва да се стимулират градовете: Нова Загора, Елхово, Котел, Карнобат, Айтос, Несебър, Царево и Малко Търново. Южен централен район. Като централни силно урбанизирани територии с регионално значение освен териториите на градовете Пловдив, Стара Загора и Пазарджик следва да се развиват и териториите на градовете Карлово, Казанлък, Кърджали, Смолян, Хасково и Димитровград. Като градове -центрове с микрорегионално значение за околните селски и планински територии, следва да се стимулират градовете: Панагюрище, Велинград, Девин, Чепеларе, Рудозем, Ардино, Крумовград, Ивайловград, Джебел, Неделино, Златоград, Свиленград, Харманли, Раднево, Чирпан и Асеновград. Югозападен район. Като централни силно урбанизирани територии с регионално значение освен териториите на градовете София, Перник и Благоевград следва да се стремим да се развиват и териториите на градовете Кюстендил, Дупница, Петрич. Като градове центрове с микрорегионално значение за околните селски и планински територии следва да се стимулират градовете: Ботевград, Етрополе, Пирдоп, Ихтиман, Самоков, Костинброд, Елин Пелин, Своге,. Радомир, Разлог, Гоце Делчев, Сандански.