22. Индивидуални административни актове в строителството.

ЗУТ дава легално определение на понятието индивидуални административни актове (ИАА) по устройство на територията и строителството. С това определение той показва каква е правната характеристика на част от актовете, които се издават в процеса на строителството и възможностите те да бъдат оспорени пред съд.
Съгласно чл.214,ИАА по смисъла на ЗУТ са: 1 актове по устройство на територията и отказите за тяхното издаване; 2.актове за отмяна или оставяне в сила на актове и 3. актове, с които се създават права и задължения или се засягат права или законни интереси,независимо от това дали са изрично посочени като адресати. В този смисъл определението за ИАА се различава от класическото определение, съдържащо се в Закона за административното производство. Тук има и текст, който би могъл да затрудни прилагането на закона. Става дума за това, че законодателят казва: "независимо дали изрично са били посочени като адресати". До тук законодателят има предвид предметния критерий за определяне на понятието за ИАА. В т.2 на чл.214 са посочени органите, които издават ИАА.Това са:
1.кметовете на райони и кметства и Главните архитекти; 2.Дирекцията за национален строителен контрол и актовете, свързани с незаконното строителство. ИАА по този закон, отказите за издаването им и АА, с които те са отменени или оставени в сила, с изключение на тези по чл. 216, ал. 1, се обжалват относно тяхната законосъобразност пред съда по местонахождението на недвижимия имот и в зависимост от цената на засегнатия интерес. Когато интересът е неоценяем, актовете и отказите се обжалват пред административния съд, а за София - пред Административния съд - град София. Актовете и отказите на министъра на регионалното развитие и благоустройството, на министъра на отбраната, на министъра на вътрешните работи и на областните управители се обжалват пред Върховния административен съд.
(2) По реда, предвиден в ал. 1, могат да се обжалват и решенията на комисията по чл. 210, ал. 3, като по делото се призовават общината и заинтересуваните страни.
(3) Прокурорът може да подава протести относно законосъобразността на подлежащите на обжалване актове.
(4) Жалбите и протестите се подават чрез органа, чийто акт се обжалва или протестира, в 14-дневен срок от съобщаването на акта. Като страна по делата се призовава и участва юридическото лице, от чието име се издава актът.