22. Административно нарушение.

Административно наказателната отговорност ( АНО ) е свързана с извършването на нарушения и реализиране на отговорност за тях. Когато говорим за АНП, имаме предвид правният режим за установяване на административното нарушение ( АН ), за налагането и изпълнението на на административното наказание. Основата на това в ЗАНН. Той регламентира само принципните положения, определящи общия регламент на АН и процесуалните права за налагането и изпълнението на АН. Конкретните състави на АН се дефинират в различни законови актове. Те не могат да бъдат кодифицирани в отделен кодекс поради тяхната голяма численност и различно предметно съдържание.
Пример: Нарушения, свързани с териториалнот и седалищното устройство ще се дефинират в ЗУТ, в областа на здравеопазването в ЗЗО и др.
Съществува принцип на законоустановеност на АНН. Това означава, че само със закон могат да се установят кои деяния са нарушения и какви наказания се налагат на тях. Следователно това е недопустимо с подзаконови НА. Налице са само две изключения:
- Когато нарушението е обявено общо за наказуемо с определени по вид и размер АН. МС и министрите могат да определят конкретните административно наказателните състави, следователно става въпрос за законова делегация на МС.
- С наредбите на общинските съвети. На основанията на чл.2 от ЗАНН и чл.23 от ЗМСМА. Общото събрание има право да издава наредби, в които да определят конкретни административнонаказателни състави.
Пример: С наредба на ОС в град Козлодуй е установено, че паркирането на площад “Х” е забранено. На нарушителите се налага глоба в размер до 100 лева.
АН е в основата на АНО. Без такова няма отговорност. Легалната дефиниция се дава от чл.6 на ЗАНН. АН се определя като деяние което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и се наказва по административен ред с административно наказание. От тази характеристика можем да извлечем следните правни белези:
- АН е човешко деяние, следователно то може да бъде реализирано или извършено само от физически лица. Деянието може да бъде действие или бездействие.
Пример: Деянието винаги предполага и се изразява в определени телодвижения. Изхвърляне на отпадъци нан неопределено за това място, пушене на забранено за целта място. Деянието може да се изрази и в бездействие: неизвършване на определени предпоставки от закона действия – непоставяне на предпазен колан, неподаване и неизплащане на дължими данъци и такси. Следователно във всички случай е налице воля.
Действието и бездействието са волеви прояви на човека.
- АН е противоправно, то нарушава установения правен ред, следователно всяко действие или бездействие засяга правна норма независимо в кой закон се съди. Ако няма нарушение на правния ред деянието няма да бъде нарушение.
Пример: Високият шум след 22:00 часа нарушава наредба на ОС, следователно това деяние е противоправно. Противоправността е свързана с обществената опасност на деянието. Именно по неината степен нарушението се отличава от престъпленията. Деянията представляващи престъпления са с по- висока степен обществена опасност, формалният белег е , че те са включени в НК. Ясно е, че ще бъде различна общественна опасност на грабежа или убийството в сравнение с продажбата на стоки с изтекъл срок на годност. Ето защо някои автори определят административните наказания,като вредоностни за обществото.
- АН са наказуеми по административен ред. Тези наказания се налагат от АО. Това е съществена отлика от наказателното право. Наказанията в наказателното производство се налагат винаги и само от съда. А наказания налагани от АО са строго определени и са само три: обществено порицание, глоба, временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност. Каталогът на наказанията по НК е много широк. Включващ и лишаване от свобода от 20 години, без право на обжалване. Тези три елемента обществена опасност, противоправност и наказуемост образуват обективната страна на административното нарушение
- АН е виновно извършено деяние. Без вина няма наказание. Вината може да бъде в една от двете форми – умисъл или предпазливост. Деянието е умишлено, когато деецът се стреми към постигането на определен резултат.
Пример: Изгражда се вила без строително разрешение, търгуване с алкохол без лиценз и т.н.
При непредпазливостта също можем да различаваме 2 форми. В първия случай говорим за самонядеяност. При нея деецът предвижда възможния противоправен резултат, но счита, че ще го преодолее.
Пример: Лице кормува с превишена скорост на заледен участък, разчитайки на своя шофьорски опит и технически изправна кола.
При небрежността като втора форма на непредпазливост деецът не е предвиждал неблагоприятни последици, но е бил длъжен да ги предвиди.
Пример: Деецът не е изчисти ледът пред заведението си, в следствие на което лице претърпява злополука.
Вината, подбудите и мотивите на административното нарушение образува сунбективния състав на АН. Определянето пред коя форма на непредпазливост умишлено деяние сме изправени има същественно значение. Отнемят се в полза на държавта вещи, които са послужили на умишлено, а не на непредпазливо деяние. Принципът е, че се наказват всички непредпазливи деяния, само в изрично предвидени случай се изключва( ЗАНН ).
Това е съществена разлика от наказателното производство. При него се наказват само умишлените деяния.
За да се търси отговарност за непредпазливо деяние следва да има изрична разпоредба в НК.