16. Нормативна рамка на устройството на територията.

Изключително голямо значение за развитието на държавата и нейния просперитет е налагал непрекъснато създаване на най-добрите закони за устройство на територията. Всеки един от тях носи субективизма на своето време, но всички като цяло определят конкретни правила за стопанисване на територията, като засягат най-вече населените места (НМ). Закони в България
•1941 година-Закон за комасацията;
•1897 година-Закон за благоустройството;
•1941 година-Закон за националното стопанство и благоустройството;
•1947 година-Закон за планово изграждане на населените места (ЗПИНМ);
•1972 година-Закон за териториалното и селищното устройство (ЗТСУ) и Правилник за неговото приложение (ППЗТСУ).
•От 31.03.2001 г. влиза в сила Закон за устройство на територията (ЗУТ). Към него няма Правилник за приложението му, а наредби.

Съдържание:
•Чл. 1 от ЗУТ. С този закон се урежда устройството на територията на Република България, което обхваща:
•Дейности по използване, опазване и застрояване на поземлени имоти в съответствие с предназначението им по действащите устройствени схеми и планове;
•Технически и административни дейности и актове за създаването на устройствени схеми и планове, включително и за тяхното реализиране.
•Към ЗУТ са разработени 14 наредби. По-важни за проектантите по регулации и вертикално планиране са Наредби № 4, 5, 8 и т.н.
Чл. 7 и 8. Според основното им предназначение, определено с устройствените схеми и планове, териториите в страната са:
•Урбанизирани територии - населени места и селищни образувания, както и урегулирани поземлени имоти извън тях, предназначени за жилищни, обществено-обслужващи, производствени, складови, курортни, вилни и развлекателни функции. Урбанизирани територии са и тези, предназначени за паркове и градини, транспорт, за техническа инфраструктура, паркинги, бензиностанции, със специално значение и други;
•Земеделски територии-предназначени за обработваеми земи (ниви, овощни градини, зеленчукови градини, както и териториите за инфраструктурни обекти, канали за напояване, системи и т.н.)
•Горски територии-предназначени за гори (дървопроизводителни), защитни (горски пояси), рекреационни и други и горски земи (поляни, земи, заети от храсти, скали, оврази, дерета и други на горската територия);
•Защитени територии-предназначени за природозащита (национални паркове, природни резервати, забележителности и паркове, поддържащи резервати, защитени местности, буферни зони, дюни, влажни земи, водни площи, крайбрежни ивици), за опазване на обекти на културно-историческото наследство (археологически, исторически или архитектурни резервати, отделни квартали или сгради, както и поземлени имоти с културно-историческо, етнографско или архитектурно значение);
•Нарушени територии-предназначени за възстановяване и рекултивация на кариери, рудници, депа за отпадъци, свлачища и други.