15. Оспорване на индивидуални административни актове пред първа съдебна инстанция.

ИАА могат да се обжалват по административен и съдебен ред. Оспорването по админинистративен ред става непосредствено от по-горестоящ орган. Оспорването по съдебен ред става пред съдилищата с оглед на родовата подсудност. Компетентен е ВАС или АС в зависимост от автора на акта. Пред съда могат да се обжалват ИАА само по отношение на тяхната законосъобразност. Това е много същественна разлика от оспорването по административен ред, където негов предмет може да бъде законосъобразен и целесъобразен. Следователно целесъобразността е изключена от приложното поле от съдебното обжалване. На оспорване подлежат 3 вида актове:
1. издаденият АА от съответния орган на ИВ както и отказа да издаде такъв;
2. АА на по-горестоящият орган на ИВ, с които се отменя или заменя първоначалният акт;
3. решения във връзка с издаване на документи от значение за признаване или погасяване на права и задължения;
В тези 3 случая с жалбата може да се оспори АА в неговата цялост или отделна негова структурна част или отделен текст. Основанията за оспорване на АА са липста на едно или няколко от условията за редовно действие на АА.Следователно правни основания за оспорването могат да бъдат :
- липса на компетентност
- нарушения на материалноправните разпоредби
- несъобразеност с целта на закона
Активна процесуална легитимация т.е. да оспорят АА по съдебен ред имат физически и юридически лица, чийто права и законни интереси са накърнени. Съществено изискване е тези лица да имат правен интерес от отмяната или изменението на оспорваният акт. Това е същественна разлика от съдебното оспорване на АА, където такова изискване няма. Лицата които атакуват акта не е необходимо да са го оспорвали предварително по административен ред. Оспорването е съобразено с преклузивен срок – 14 дневен срок от съобщаването за издадения акт (календарни дни). Този срок е при случайте на изричен писмен или съобщение за издаден акт. Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок. Този срок започва да тече от изтичането на срока, в който АО е бил длъжен да се произнесе. Тези срокове се отнасят само до унищожаемите АА. Оспорването на ничожните АА става без унищожение във времето следователно искането за обявяване на нищожност на акта може да се предяви във всеки момент. Активна процесуална легитимация може да притежава и прокурора. Той следи за спазването на законността и може да подава протести. В случайте когато той не е участвал в административното производство той може да оспори акта до 1 месец от издаването му. Оспорването става с писменна жалба или протест. Жалбата се подава чрез органа издал акта.
Жалбата или протеста конституират страните в съдебното производство. Лицето става жалбоподател и ответник (органа създал акта), следователно производството има две страни. Първи е жалбоподателя, т.е. оспорващият акта, а другата страна е АО. След подаването на жалбата съда конституира страните служебно. Председателя на съда или определен от него съдя образува административно дело и определят съдята доклатчик. Той насрочва делото в срок не по-дълъг от 2месеца от постъпването на налбата в съда. Ако липсват някои от реквизитите по жалбата тя се оставя без движение, докато не се поправи дефекта.
Пример: Липсва адрес на оспорващия, липсва посочване на акта, който се оспорва;
Освен оставянето без движение е възможно жалбата да се остави без разглеждане. Това са случайте на непроцесуална недопостимост.В тези случаи не се образува административно дело, а образуването се прекратява.
Пример: Изтекъл е срока за обжалване, т.е. жалбата е просрочена. Оспореният акта не подлежи на обжалване. По поставения срок вече има влязло в сила съдебно решение. Оспорващият няма правен интерес, той е неправосубектен.
ВАС действа в състав от 3 съдии, АС в състав от 1. В процеса се допускат всички допустими от закона доказателства.
Пример: Разпит на лица, вещни лица, освидетелствения и др.Тежестта на доказване зависи дали е благоприятен акта за тях или не.
АО и лицата, за които той е благоприятен следва да докаже, че съществуват фактически обстоятелства и че той е законосъобразен и обратното лицата за, които той е неблагопроятен следва да доказват неговата незаконосъобразност. Съществуващата особеност на първоинстационото производство е, че съда не се ограничава само с основанията в посочени в жалбата. Той може служебно да провери законността на акта, да постанови събирането на нови доказателства и да го отмени на основания не посочени в жалбата. Това е съществена разлика с касационното производство. КС обсъжда единственно основанията посочени в касационната жалба.
Съда се произнася с решението той може да уважи жалбата, т.е.:
1.да отмени акта изцяло или отчасти
2.да го измени
3.да отхвърли жалбата
4.евентуално да отмени нищожността на оспорения акт
Решението се съобщава на страните. То подлежи на касационно обжалване, касационна жалба.