15. Райониране за целите на регионалната политика на страната.

За целите на политиката за развитие на градските и селските райони и усвояване на средства от Европейските фондове се въвеждат специфични форми на райониране:

1, Райони за целенасочено въздействие - съгласно Закона за
регионално развитие от 2004 г. с Регионалните планове за развитие на районите за планиране 2007-2013 г. тези райони бяха определени и приети, но поради факта, че те не се превърнаха в специфичен обект на вътрешната регионална политика на страната с новия проект на Закон за регионалното развитие се предлага те да отпаднат.

Агломерационни ареали или градски региони - като териториални единици за приложение на въздействията, определени в Приоритетна ос 1: Устойчиво и интегрирано градско развитие на Оперативна програма „Регионално развитие". Операциите за подкрепа в тези региони са в следните сфери:
• Социална инфраструктура
• Жилищна политика
• Организация на икономическите дейности
• Подобряване на физическата среда и превенция на риска
• Системи за устойчив градски транспорт

Селски райони - определени като избираеми по Приоритетна ос 3 на Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. - за проекти от селските райони. Географският обхват на селските е определен на ниво общини, така че съвпада с официалното административно-териториално устройство на страната.

Териториални звена на централната изпълнителна власт;
Териториалните звена на централната изпълнителна власт (ТЗ) в България осъществяват провеждането на държавната политика на територията на съответния регион или административна област. Те са създадени със закон или акт на Министерски съвет, а техните функции, отговорности, организация и численост на персонала се конкретизират в устройствени правилници на централните ведомства. Тези звена имат съществено и важно значение при управлението на територията и локализацията им е особено важен фактор при осъществяването на взаимодействието между тях и основните административно териториални единици в страната. Ето защо съвместимостта им и уеднаквяването на териториалния им обхват с обхвата и границите на областите и общините има приоритетно значение за съгласуването, координацията и контрола в рамките на управлението на националната територия и провеждането на националните секторни политики.

Анализът на териториалния обхват и локализирането на териториалните служби показва, че преобладаваща част от тези служби са изградени на едно управленско равнище (основно област). Над 20 министерства и други централни администрации разполагат с деконцентрирани служби, които функционират на областно ниво. На две или повече нива (стигащи до общини или група общини) предимно се отнасят териториалните звена, имащи подчертано социална насоченост - заетост, безработица, социално подпомагане, закрила на детето и други. По отношение на обхвата и района на действие, възможните модели на развитие на ТЗ, могат да се обособят няколко групи звена:

А. Териториални звена с обхват повече от една административна област;

• Териториални звена, чийто обхват не се ръководи от съществуващото административно териториално устройство. Пример за такава структура са Басейновите дирекции в състава на Министерството на околната среда;
• Териториални звена обхващащи няколко области с подразделения, локализирани на места, определени според функциите на административните структури. Пример са структурите на Агенция „Митници" - съществуват 5 Регионални митнически дирекции (РМД), които се намират в главните градове на страната, на тези РМД са подчинени 17 митници, които извършват по-голяма част от митническата обработка на стоките и 102 митнически бюра и митнически пунктове.
• Териториални звена обхващащи няколко области. Такива са например териториалните дирекции на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси" - Териториална дирекция „Държавен резерв" - Велико Търново обхваща областите В. Търново, Габрово, Русе, Търговище и Разград.
• Териториални звена локализирани в няколко областни центъра и с изнесени работни места в областни центрове на съседни административни области. Пример за такъв модел на териториално разположение и обхват са например териториалните звена на главните дирекции в Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.

Б. Териториални звена с обхват съвпадащ с областите;

• Областни звена обхващащи административните области. Това е най-масово прилагания модел за териториално разположение и обхват на деконцентрираните структури - седалището е в центъра на административната област и обхваща територията на съответната област. Такива са РИО на МОН -28 броя, "ИА по кадастъра" - 28 броя звена, ТД ДНСК - 28 броя, ГРАО - 28 броя и др.

В. Териториални звена с над общински обхват;

• Звена, обхващащи няколко общини. Пример за такава организация са Регионалните дирекции „Социално подпомагане" със седалище областните центрове, в състава на които влизат Дирекции „Социално подпомагане" , със седалище център в община и териториален обхват няколко общини и с отдели "Социална закрила" във всички общини и отдел "Закрила на детето" и сектор "Хора с увреждания и социални услуги" в седалищните дирекции. Други аналогични структури са от Регионални служби по заетостта и териториални "Бюра по труда" -109 броя с филиали към тях в общините.
Важен въпрос анализирането на ТЗ и тяхната локализация е оценката на наситеността на областите и общините с деконцентрирани структури. Конкретното разполагане на тези служби в националната територия се характеризира с големи амплитуди за различните части от страната. Групирането на териториалните общини по общини показва следното разпределение:
С над 150 броя териториални звена - Столична община;
С над 80 броя звена е община Варна;
С над 50 броя са общините Пловдив и Бургас;
В интервала от 30 до 50 броя звена са общините Русе, Стара Загора, Плевен, Хасково, Благоевград, Монтана, Видин, Враца, Велико Търново, Силистра, Шумен, Добрич и Кюстендил;
С 20 до 30 броя са общините: Габрово, Сливен, Пазарджик, Разград, Кърджали, Смолян, Перник, Търговище, Ямбол и Ловеч;
От 10 до 20 броя - Димитровград, Севлиево Нова Загора, Карлово Г. Оряховица, Асеновград, Казанлък, Самоков и други;
Под 10 броя във всички останали общини.

АТУ и проблемът с границите на лесничействата;
Специфична форма на организация и райониране на горският фонд са създадените териториални звена на Държавната агенция по горите -лесничейства. При тях реално възникват определени проблеми относно уеднаквяването на граници на лесничействата с действащите административно териториални структури, по-специално - с границите на общините.
В немалко случаи е налице несъвпадение (несъответствие) на административните граници на общините и границите на лесничействата (горските стопанства) в страната. Горският фонд (държавен, общински, частен) в цели землища или части от землища от една община е включен към територията на горски стопанства, разположени в друга община. Това значително затруднява управлението и стопанисването на горите на територията на засегнатите общини, още повече след възстановяването на собствеността върху горите и земите от горския фонд. В изпълнение на Заповед № 308 от 24.10.1979 г. на Министерския съвет и Решение на СТСУ при Министерския съвет (Протокол №1 от 1.04.1980 г.) до 1989 г. тези несъвпадения методично се отстраняваха при всяко ново лесоустрояване на съответните горски стопанства. Предварително междуведомствена работна група извършваше мащабна работа върху картен материал за детайлно определяне на несъответствията на територията на цялата страна, изготвяха се списъци и карти на констатираните случаи, и начините за отстраняване на несъответствията. При последвалото лесоустрояване на горските стопанства голяма част от тези несъответствия биваха отстранявани.
След 1989 г. посочената дейност е преустановена, дори се констатират нови несъответствия. Към настоящия момент точното им състояние не е ясно. Наложително е възстановяване на съществуващата практика и разработването на специфична процедура, за преодоляване на различията в границите. Тази процедура следва да се осъществява съвместно от специалисти на МРРБ (Агенцията по геодезия, картография и кадастър, НЦТР ЕАД), МЗП и Агенцията по горите, респ. "Агролеспроект" ЕООД, която наново да обследва и констатира съществуващите несъвпадения на административните граници на общините и границите на лесничействата. Едва след разработването на такъв механизъм, при последвало лесоустрояване на съответните лесничейства може да се отстранят констатираните несъответствия.