12. Икономическо райониране и икономически райони

Регионалните планове за развитие за периода 2007-2013 год са стратегически документи на ниво NUTS 2. Те са изготвени в съответствие с чл.11 от Закона за регионално развитие – ЗРР, и са одобрени на регионално ниво от регионални съвети за развитие на 6-те района за планиране. Регионалните планове за развитие са съобразени с прогнозите в националната стратегия за рег.развитие и отразяват стратегическата визия на регионите за средносрочното им развитие. Плановете са одобрени с решение на Министерския съвет от номер 1014 до 1019 от 30.декември.2005год и са използвани като основа от долу на горе при изразяване на оперативната програма „Регионално развитие” (ОПРР). Освен ОП и ОП за развитие на селските райони, тези ОП програми са финансирани от различни фондове на Европейския Съюз. Най-често от строителните фондове. Съгласно разпоредбата на регламента на ЕС с номер 1059 от 2006год в България са обособени 6 района за планиране, както следва:
• Северозападен район
• Северен централен район
• Североизточен район
• Югозападен район
• Южен централен район
• Югоизточен район за планиране
БВП на всички райони на България на ниво NUTS 2 е по-малък от 75-80% за общността. Статистиката сочи, че България е навлязла в процеса на преходност с относително малки регионални различия в сравнение с други страни, членки на ЕС. Независимо от различната динамика на развититето на районите пред този период, ясно се откроява по-голям ръст на развитие на югозападния регион, включващ и столицата. В абсолютната стойност междурегионалните различия са сравнително малко спрямо средната за ЕС. В относителната стойност са на нива сравними с Чехия, Словакия, Белгия и Франция. Състоянието на селищните мрежи и градско развитие отразява състоянието на регионалното развитие и на провежданите регионални политики през годините, селската мрежа в Бъглария и средно големите организации в агломерационите ареали, малките градове и села. Големите градове са с население над 100 000 души, агломерациите (агломерационите ареали), състоящи се от градове, села и общини с неделими функционални и пътни връзки, които са концентриранни около големи или средно градски центрове, малките градове са с население от 10 000-30 000 души. Селата обикновено саселища с население под 10 000 души. Неравномерното развитие на мрежите от големите градове е причина да се наблюдават различия в соцално-икономическото развитие в национален мащаб, които се изразяват отчасти като различия м/у районите за планиране. Но най-вече като различие вътре в самостоятелните райони степента на развитие на районите в страната зависи от наличието на големи градове, в които са концентрирани производството, услугите, образованието, науката и културания живот. Големите градове (7 общо) са и ще продължат да се развиват като динамични центрове и разнообразни национални и регионални форми, които вляят върху агломерационните ареали. Такива са териториите около София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен, Стара Загора, които стоят в челния ред на йерархията. Неслучайно в силно развитите югозападен и южен централен район са разположени двата най-големи аграра на България – София и Пловдив. Средно големите градове (29бр.) имат само допълнителни функции и в условията на икономическата криза през последните десетилетия тези функции са затихнали до известна степен. В тази категория градове, както и в тази на малките (178 бр.) се наблюдават най-висока степен на средно годишно намаление на населението (-0,8%). Според европейския модел за полуцентрализираното развитие, изчисленията за индекса на страните е около средното равнище за европейската територия. Столичната агломерация е оценена с най-ниската категория – 4 по скалата за Европа. За фукнционални райони са определени гранични зони на Пловдив, Варна и Бургас. Идентифицирани са 35 агломерациони ареали, които обхващат 47 457,3 квадр. Километра, следователно 43,29% от територията на страната и население 5 859 239 души или 75,29% от населението на страната.
Първо ниво в йерархията се заема от столицата с нейния агломерационен ареал, покриващ 3908,1кв. Километра и обхващащо население 1 353 906 жители или 17,54% от общото население на страната.
Второто ниво се заема от 6 агломерационни града с техните агломерационни ареала – Пловдив, Варна, Бургас, Пловдив, Стара Загора, Русе, покриващи общо от 13 904,5 кв.километра и население от 1 910 160 души или 24,75% от населението на страната.
Трето ниво – от 29 средно големи ареала с техните агломерационни ареали, разположение върху територия от 30 454,8 кв. Километра и население от 2 567 123 души, което е 33,5% от населението на страната.
Много от тези градове, между които и населените областни центрове, са загубили своята активна огранизационна роля и качеството на центрове на растеж и развитие. Необходимо е обаче чрез подходяща политика тези градове да бъдат стимулирани за да възстановят своята организационна роля за територията около тях.