10. Административния и икономически подход за подялба на територията.

В страната има приети документи, свързани с подялбата на териториите. Тези с относително значение са от националната стратегия за регионално развитие. Тя е за 2005-2013год и е приета с решение на МС под номер 294 от 21.04.2005год и е обнародвано в ДВ (Държавен вестник), бр42 от 17.05.2005год. Стратегията е изготвена от Мин. на регионалното развитие и благоустройство в РБ в съответствие с чл.9 от закона за регионално развитие и определените дългосрочни цели и приоритети на положителното регионално развитие на РБ. Стратегията съдържа сравнителен социално-икономически анализ на районите за планиране, основни и специални цели и приоритети за развитие, необходимите действия за поставяне на целите, както и механизъм за налбюдения, оценка и актуализация на страната. Нацоналната стратегия за регионално развитие определя стратигическите направления на политиката за регионално развитите. Тя очертава подхода от горе на долу и се използва като база за плановите документи на различните административни нива. Основна цел залегнала в националната стратегия за развитие е постигането на устойчиво и балансирано развитие на регионите на РБ. Основни приоритети за поставянето на тази цел са:
• Приоритет номер 1- повишаване на регионалната конкурентно – способностн на основата на иконимката на знанието
• Приоритет номер 2 – развитие и подържане на ифраструктурата, създаваща условия за растеж и заетост
• Приоритет номер 3 – подобряване на привличането и качеството на живот в районите за планиране
• Приоритет номер 4 – интегрирано градско развитие и подобряване на градската среда
• Приоритет номер 5 – развитие на сътрудниците за европейско териториално слижаване, задълбочаване на партньорството и добросъседство за постигане на развитие.
По отношение на териториалното развитие на отделните региони може да се каже следното – от гледна точка страната на брутната добавена стойност по районите за планиране за последните години се характеризира с различни ттенденции на участието на сектори, което води до заключението, че икономическото престуктуриране на тези сектори е все още в ход и те все още се стремят към установено развитие. Промишления сектор произвежда 30% от брутната добавена стойност и показва голяма динамичност през последните 2-3 години – действителния й ръст е около 7%. Секторът има най-голям принос за брутната добавена стойност на югоизточния район – 35,6%, североизточния – около25%, а останалите – около 30%. Селското стопанство е генерирало 10,8% от националната брутна добавена стойност – Североюгозападния регион – 18,2%, северен централен – 16,4% и южен центракен – 16,2%. Те са с най-голям прираст в този сектор. Гореизброените региони имат най-голям дял в този сектор, а и също най-голям брой земеделски предприятия. Селкото стопанство във всички райони за планиране е изправено пред редица затруднения, разпределение на собственост, остаряла и демонтирана техника, недостиг на инвестиции и иновации, нови технологии, липса на интеграция с хранително-вкусовата промишленост и други. Секторът на ускугите е с най-висок относителен дял и тенденция на нарастване в страните на иконимиката във всички части на страната. Комуникацията и финансовите посредници са най-динамично рзвиващите се браншове през последните 7год. Особено важен е секторът на туризма, който има регистриран значителен растеж през последните години и има значителен принос, както за добавената стойност, така и за ограничаването на техния дефицит. Гъстотата на разположение на малките и градски предприятия е също значим показател за перспективите за развитие на успешния бизнес – план и бизнес –среда. Прякото разпространение на малки и средни предприятия показва концентрация в агломерациите около големите градове и районите с добре развита диверсирана промишленост.