1. Същност на понятието териториално устройство. Принципи на териториалното устройство.

Териториалното и селищно устройство е дейност на определени от законите на страната правни, икономически и социални субекти, чиято дейност цели за създаване на благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението. Необходимостта от селищното устройство произтича от нуждите за създаване на жизнена среда и благоустройство на населените места, така че да се създадат благоприятни условия за развитието на човека. Населените места като основа за съсредоточаване на обществената дейност се формират в течение на историческото развитие на обществото. Влияние оказват положителното развитие на обществото и развитието на производителните сили. Населените места се създават преди държавата и на тяхната основа се създават държавните образувания. В началото като населени места се разглеждат селата и градовете. В последствие за населени места и селищни образувания се говори там, там където активна човешка дейност, в следствие на което се стига до изменение на естествената среда. Това е намерило отражение и в българското законодателство. За населени места и селищни образувания са признати вилни селища, курортни и промишлени комплекси, които имат различни фактори и правно положение. Факторите, които влияят върху селищното устройство са в няколко категории. Те са : икономически, политически, географски и социално, вид, структура и характер на населението, както и разпределението му. Редица научни направления се занимават със селищното устройство.Това са икономика, демография, физика, химия и право. От гледна точка на правото значение имат на 1-во място правата на гражданите и техните организации, на 2-ро място са правомощията на държавните органи, на 3-то – правото на собственост, на 4-то – рамките, в които може да се извършва стопанска дейност.

Принципите, на които „почива” селското стопанство, са няколко:
- принципи на демократизма;
- принцип на комплексността;
- принцип на социалната насоченост;
- принципа на разбирателство и непротиворечие между държавите, общините и личните интереси;
- принцип на съчетаване на териториалните и отрасловите интереси;
- принцип на балансираността.

Върху селищното у-во влияние оказват различните природо-географски фактори като релеф, горива, енергоносители, горски ресурси, територии. От гледна точка на релефа, България се нарежда сред страните с най-благоприятни условия за селското изграждане. При нея има сравнително равно положение на територията. Ниските земи са 31%, хълмистите – 28%. Средната надморска височина е възможно най-благоприятната за строителни и благоустройствени мероприятия, а именно 470м. Водните ресурси са неравномерно разпределени.