9. Тристранно сътрудничество – правна същност и сфери на приложение.

Тристранното сътрудничество е важен способ за предотвратяване на трудовите конфликти. Правната уредба на тристранното сътрудничество се съдържа в разпопредбите на КТ. Тристранното сътрудничество се изразява в консултации чрез дискусии и компромиси между държавата и представителните организации на работниците и служителите и работодателите в регулирането на трудовите и осигурителните отношения и въпросите на жизненото равнище. Държавният орган има задължение да покани представителните организации на работниците и служителите и на работодателите за провеждане на консултации, насочени към регулиране на трудовите и осигурителните отношения и въпросите на жизненото равнище. Представителните организации са заинтересовани страни в уреждането на тези въпроси и затова тяхното участие в тристранното сътрудничество се определя като задължително. Тристранното сътрудничество има консултативен характер, защото съответните нормативни актове се приемат от компетентните държавни органи, макар и да са резултат на това сътрудничество. Окончателното приемане на конкретния нормативен акт е от компетентността единствено на съответния държавен орган. Неспазването на предвидената процедура води до недействителност на приетия нормативен акт. Тристранното сътрудничество се осъществява от различни органи, които се създават на различни равнища. На национално равнище е учреден Национален съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Той е орган за осъществяване на консултации и сътрудничество при решаването на национално равнище на въпросите на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и на жизненото равнище. Съветът се състои от по двама представители на МС и на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. Към НСТС е изграден секретариат, който осигурява организацията на дейността, техническото и административното обслужване на участниците в него. Към съвета са създадени постоянни комисии, предназначението на които е да подпомагат дейността на НСТС. Затова в тях се включват експерти, упълномощени от участниците в НСТС. По обсъжданите проблеми НСТС приема решения. Те се приемат с общо съгласие на всички присъстващи постоянни членове, а при тяхно отсъствие - на заместващите ги лица. Сътрудничеството и консултациите за регулирането на тру-довите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и въпросите на жизненото равнище по отрасли, браншове, области и общини се осъществяват от отраслови, браншови, областни и общински съвети за тристранно сътрудничество. Тези съвети се състоят от по двама представители на съответното министерство или друго ведомство, областна или общинска администрация, на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. Организирането и координирането на работата на съветите, както и административно-техническото обслужване се осъществяват от секретар, който се определя от съответния министър, ръководител на ведомство, областен управител или кмет на община. Заседанията на съветите са редовни, когато присъстват представители и на трите участващи в тях страни. Съветите приемат решенията си с общо съгласие на присъстващите членове. Приетите от съветите за тристранно сътрудничество решения се предоставят на съответните органи, както следва: а) решенията на НСТС - на министър-председателя или на съответния министър или ръководител на друго ведомство; б) решенията на отрасловите и браншовите съвети за тристранно сътрудничество - на съответния министър или ръководител на друго ведомство; в) решенията на областния и общинския съвет за тристранно сътрудничество - на областния управител и на кмета на общината или на председателя на общинския съвет. Правната същност на решенията на съветите за тристранно сътрудничество се изразява в това, че те са предложения (мнения) за компетентния държавен, областен или общински орган, който приема или издава нормативния акт. Тези предложения компетентният държавен, областен или общински орган по своя преценка може да отрази или не в приетия от него нормативен акт.