9. Забрана за нелоялна конкуренция.

Обща забрана
Чл. 29. Забранява се всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите.

Чл.29 ЗЗК – урежда общата забрана за нелоялна конкуренция, каквито са увреждането на доброто име, заблуждаващата реклама, имитацията, нелоялното привличане на клиенти. Общата забрана обхваща всякакво действие или бездействие. Това е задължително при осъществяване на стопанска дейност. Това действие или бездействие трябва да бъде в противоречие с едно понятие – добросъвестната търговска практика. То е не само понятие, а и състояние и от това поведение на конкурента по-скоро на стопанския субект трябва да има или резултат увреждане на конкуренцията, т.е. така наречената реална или ефективна конкуренция или възможност за увреждане на интересите на конкурента. Тази хипотеза е в една опасност за увреждане на интересите на конкурентите в отношенията помежду си. За да е налице тази обща забрана трябва всички тези елементи от фактическия състав да са кумулативно налични. Дори само наличието на възможност за увреждането на конкурентите ще докаже наличието на състава по чл.29 от ЗК. В този смисъл общата забрана визира освен настъпването на пряк резултат и потенциалната възможност такова уреждане да настъпи, т.е. законът урежда защита и на потенциалната конкуренция. Закона урежда и защитата на тази потенциална конкуренция. Тази обща забрана може да се прилага както паралелно със специалните състави по тази Глава VІІ – имитация, сравнителна реклама така може да се прилага и самостоятелно и това ясно личи от употребата на общото понятие всяко действие или бездействие, но за да се прилагат специалните състави изброени в чл.30 – 37 ЗК следва винаги да са налице условията по чл.29 ЗК. Само когато се установи, че дадено действие или бездействие не попада в нито един от примерно изброените състави, но противоречи на правилата на добросъвестната търговска практика и може да увреди интересите на конкурентите в осъществяваната от тях стопанска дейност само тогава това поведение може да бъде подведено под генералната клауза на чл.29 ЗК. Отношението от чл.29 и чл. 30 до чл. 37 е отношение на субсидиарност, а не на изключване, което означава че отношенията по чл. 30-37 ЗК следва да притежават и общите белези на субсидиарния състав. В редица случаи едно и също предприятие може да е извършило няколко действия или да бездейства. Част от тези действия или бездействия могат да нарушават специалните забрани по Глава VІІ относно нелоялната конкуренция а друга част от действията да засягат общата забрана в този случай КТК ще приеме че предприятието е извършило нарушение на различните състави – специални включително и общата забрана по чл.29 ЗК и най-важно подлежи на санкция за всеки от тях. поради тази причина във всеки отделен случай КТК е необходимо да изложи подробно мотиви за наличието на задължителните мотиви по чл.29 ЗК и това трябва да стане в началото на правния анализ, който прави комисията. доколкото липсата на някой от елементите на фактическия състав на чл.29 ЗК прави невъзможност да се констатира нарушение на който и да е от специалните състави. Практически често в молбите на лицата, които смятат, че са увредени се съдържа описание на някой от тези специални състави а много често и нее са точно описани. това, че са посочени грешни състави на молителя в молбата до комисията не обвързва комисията и тази молба няма да бъде отхвърлена като недопустима, защото молителят не е длъжен да прави правна квалификация. комисията трябва да събере всички доказателства и да установи точно действителната обстановка и тя не е обвързана от правната квалификация на молителя и е свободна да определи правилна правна квалификация и да извърши съответния правен анализ, ако в резултат на извършването на този правен анализ се установи липса на някоя от конкретните хипотези нот чл.30 до чл.37 следва да установи дали със своите действия или бездействия предприятието нарушава забраната по чл.29 ЗЗК. Съдебната практика е наложила разбирането че тогава когато са налице данни по специалните състави на Глава VІІ следва да се приложат именно те. Съществен елемент на общата забрана по чл.29 ЗЗК е противоречието на дадено действие или бездействие с добросъвестната търговска практика. дефиницията е дадена в параграф 1, т.1 ЗЗК където е казано че добросъвестна търговска практика са правилата определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Тези етични правила като добрите нрави дава възможност за широко тълкуване и широк контрол между лоялното отношение на участниците в пазара. Честото нарушение по Глава VІІ е използването на конкуренти на чужда фирма или на придобил известен търговски знак/търговска марка. съдебната практика е потвърдила, че самият знак за използване на търговска марка на друго предприятие с което производителят няма отношение противоречи на търговската практика и е в състояние да увреди интересите на предприятието и съдебната практика установя, че се увреждат интересите на потребителите. Това с използването на чужда фирма се явява изпълване на състава по чл.30 защото някой друг използва името на конкурента.
Евентуален нарушител по чл.29 е конкурента на предприятието.