8. Право на сдружаване на работодателите.

Правото на синдикално сдружаване на работниците и служителите, както и правото на работодателите да се сдружават в работодателски организации са регламентирани от Конституцията и КТ. Субектите на правото на сдружаване, от една страна, са работниците и служителите и, от друга страна, работодателите.
Правото на сдружаване на работниците и служителите и това на работодателите се характеризира с редица белези:
1) Свобода на учредяване на организация. Това означава, че както работниците и служителите, така и работодателите могат свободно да учредяват организация за защита на своите интереси тогава, когато решат това.
2) Недопустимост да се изискват каквито и да било предварителни разрешения или последващо одобрение от съдебни или административни органи за учредяването на синдикалната или на работодателската организация. Изискването на законодателя за регистриране на синдикалните и работодателските организации не противоречи на забраната държавата да поставя предварителни условия за упражняване правото на сдружаване. Такова противоречие не съществува, тъй като режимът на вписването е регистрационен, а не разрешителен. Съдът не може да отказва вписването на синдикална организация или на организация на работодателите по съображения за целесъобразност. След като учредената организация не противоречи на правния ред, съдът е длъжен да я регистрира.
3) Държавата гарантира не само свободата на учредяването на синдикална или на работодателска организация, но и свободно встъпване на всяко лице (работник или служител и работодател) във вече учредената организация. Това правило се отнася и за доброволното напускане на организацията.
4) Държавата няма право да разпуска създадена синдикална или работодателска организация.
5) При упражняване на своето право на сдружаване неговите субекти са длъжни да се съобразяват само с уставите на организациите, в които членуват. Единственото ограничение в това отношение е тези устави да бъдат в рамките на закона. Предназначението на синдикалните организации се изразява в представителство при защита на интересите на техните членове в областта на трудовите и осигурителните отношения и по въпросите на жизненото равнище.
Представителството се осъществява пред държавните органи и пред работодателите, защото от тях зависи удовлетворяването на интересите на работниците и служителите в посочените сфери. Организациите на работодателите са предназначени да представляват и защитават интересите на своите членове и на работодателските организации като цяло.