8. Капиталово бюджетиране

Основна задача на инвестиционните решения е реализирането на доход от активите на едно дружество.
Основната дилема, която стои пред инвестиционните решения, е –какъв доход или възвращаемост може да бъде реализиран от конкретна инвестиция и при каква степен на риск.
Процесът на инвестиране можем да разделим на няколко етапа. Първият етап е свързан с избора на актива, в който дружеството ще инвестира и точното определяне на цената, на която той може да бъде придобит. Активите са толкова разнородни, че понякога само този първи етап изисква огромни усилия. За да се стигне до финансовата част на корпоративния анализ, е необходимо да се направят постаналите анализи, които позволяват една инвестиция да бъде осъществена. По-важните от тях са:
• Технически или технологичен анализ
• Маркетингов анализ
• Анализ на човешките ресурси
• Екологичен анализ
• Правен анализ.
Вторият етап е свързан с определяне срока на инвестицията и паричните потоци, които очакваме за всеки един от инвестиционните периоди. От гледан точка на финансовия анализ е достатъчно да се опишат всички капиталови движения за всяка една от 3те основни вида дейности – инвестиционната, финансиращата и оперативната.
Третият етап си поставя за цел да определи 2 важни параметъра – финансовия резултат от инвестицията и нетния паричен поток за всеки един от периодите. От финансова гледна точка имаме 2 вида инвестиции, когато критерият е времето:
• Краткосрочни, в рамките на 1 година;
• Дългосрочни за срок по-дълъг от 1 година.
Четвъртият етап разглежда анализа и управлението на риска. Инвестирането в какъвто и да било актив е свързано с определена степен на риск, който често пъти с еоказва решаващ при вземането на решение, за предпочитаната инвестиция. Интерес при анализа е да се дефинират точно различните рискови фактори – валутен риск, кредитен риск, инфлационен риск, бизнес риск и т.н и да се определи т.нар. рискова експозиция на проекта. Това ще рече да се измери предразположеността на конкретната инвестиция към различните групи рискови фактори.
Петият етап е свързан с определянето на изискуемата възвращаемост от инвестицията. Основните подходи, които ни позволяват съвсем практично да изчислим изискуемата възвращаемост, са няколко:
• Да измерим т.нар. рискова премия. Това е надбавката, която е редно да получи инвеститорът над възвращаемостта от безрисковите активи. За такива се приемат краткосрочните държ.ценни книжа, при които доходът е най-нисък, но няма риск от неговото неизплащане. Колкото по-дългосрочна е инвестицията, толкова по-голяма е вероятността очакваният доход да се различава от прогнозирания.
• Като анализираме каква е възвращаемостта, която носят вече реализирани подобни капиталовложения.
• Като използваме за критерий цената на капитала, с който се финансира инвестицията. Ако това е собств.капитал, изискуемата възвращаемост ще бъде равна на очакваната от акционерите цена на капитала. Ако инвестицията се финансира от привлечен капитал, напр. банков кредит или облигационен заем. Лихв.% по тях дава отправна точка, какво трябва да се изисква от активите, в които ще бъдат вложени тези средства.
Шестият етап има за цел да приложи методите за оценка при капиталовото бюджетиране. Задачата на тези методи е да измерят финанс.ефективност от инвестициите и да позволят да се отговори на основния в-с – да реализираме или да отхвърлим конкретно капиталовложение.