83. Екстрадиция. Европейска заповед за арест.

Екстрадиция
Чл. 2. Екстрадиция е предаване на лице, намиращо се на територията на една държава:
1. срещу което е образувано наказателно производство в друга държава или пред международен съд;
2. което се издирва за изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода от съдебните власти на друга държава или от международен съд;
3. на което е наложена от съдебните власти на друга държава или от международен съд мярка, изискваща задържане.
Европейска заповед за арест
Чл. 3. Европейската заповед за арест е акт, издаден от компетентните органи на държава - членка на Европейския съюз, за задържане и предаване от друга държава членка на търсено лице с цел провеждане на наказателно преследване или изпълнение на наказание лишаване от свобода, или на мярка, изискваща задържането му.
Приложно поле
Чл. 4. (1) Този закон се прилага при наличието на международен договор, по който Република България е страна, като го допълва по отношение на неуредените въпроси.
(2) При липса на международен договор законът се прилага при условие на взаимност. Взаимността се установява от министъра на правосъдието.
(3) Този закон се прилага и при получаване на Бюлетин за международно издирване на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол) с цел задържане и екстрадиция.
Глава втора
УСЛОВИЯ ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ. ОСНОВАНИЯ ЗА ОТКАЗ ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ
Двойна наказуемост
Чл. 5. (1) Екстрадиция се допуска само когато деянието съставлява престъпление по българския закон и по закона на молещата държава и за него се предвижда наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане на лицето за не по-малко от една година или друго по-тежко наказание.
(2) Екстрадиция се допуска и с цел изтърпяване на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане на лицето, наложени в молещата държава за не по-малко от 4 месеца.
(3) Деянието съставлява престъпление и в двете държави, когато независимо от разликите между съставите им техните основни признаци съвпадат.
Лица, спрямо които не се допуска екстрадиция
Чл. 6. (1) Не се допуска екстрадиция на:
1. български гражданин, освен ако това е предвидено във влязъл в сила международен договор, по който Република България е страна;
2. лице, на което е предоставено убежище в Република България;
3. чужд гражданин, който се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България;
4. лице, което не е наказателноотговорно съгласно българското законодателство.
(2) Наличието на българско гражданство, предоставено убежище в Република България или имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България се преценява към момента на получаване на искането за екстрадиция.
Основания, при които се отказва екстрадиция
Чл. 7. Екстрадиция се отказва:
1. за политическо или свързано с него престъпление, с изключение на престъпленията, които по силата на закон или на международен договор, по който Република България е страна, не се смятат за политически;
2. за военно престъпление, което не е престъпление по общото наказателно право;
3. ако лицето, чието предаване се иска, ще бъде съдено от извънреден съд в молещата държава или ако срещу него ще бъде приведена в изпълнение присъда, постановена от такъв съд;
4. ако екстрадицията има за цел преследване или наказване на лицето на основания, като раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения, или се прецени, че съществува риск положението на лицето да бъде утежнено поради някое от тези основания;
5. ако лицето ще бъде подложено в молещата държава на насилие, изтезание или на жестоко, нечовешко или унизително наказание, или не са гарантирани правата му, свързани с наказателното производство и изпълнението на наказанието съгласно изискванията на международното право;
6. за престъпление, което е амнистирано или за което наказателното преследване или изпълнението на наказанието е погасено по давност според законодателството на българската или на молещата държава;
7. когато в Република България за същото престъпление има влязла в сила присъда срещу лицето, чието екстрадиране се иска;
8. ако за престъплението законът на молещата държава предвижда или е наложено смъртно наказание, освен ако молещата държава даде достатъчно гаранции, че смъртното наказание няма да бъде наложено или ако е наложено - няма да бъде изпълнено или ще бъде заменено с друго.
Основания, при които може да се откаже екстрадиция
Чл. 8. Екстрадиция може да се откаже:
1. за деяние, подсъдно на българския съд;
2. когато в Република България за същото престъпление наказателното производство е прекратено;
3. когато в Република България срещу лицето, чието екстрадиране се иска, има висящо наказателно производство за престъплението, за което се иска екстрадиция;
4. ако присъдата е била постановена задочно и лицето не е знаело за наказателното преследване срещу него, освен ако молещата държава даде достатъчно гаранции, че на лицето се осигурява повторно разглеждане на делото с право на защита;
5. за престъпление, което е извършено извън територията на молещата държава, когато законодателството на Република България не позволява провеждане на наказателно производство за такова престъпление.
Приложно поле, форма и съдържание на Европейската заповед за арест
Предаване на лице между държави - членки на Европейския съюз
Чл. 35. (В сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) Задържане и предаване на лице с цел провеждане на наказателно преследване, изпълнение на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, се извършва въз основа на Европейска заповед за арест при условията и по реда, предвидени в тази глава.
Условия за прилагане на Европейска заповед за арест
Чл. 36. (В сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз)
(1) Европейска заповед за арест се издава за лица, извършили деяния, които се наказват съгласно правото на издаващата държава с лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане не по-малко от една година или с друго по-тежко наказание, или ако наложеното наказание лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане, е не по-малко от 4 месеца.
(2) Предаването въз основа на Европейска заповед за арест се осъществява, ако деянието, за което е издадена заповедта, съставлява престъпление и по законодателството на Република България. Не може да бъде отказано изпълнение на Европейска заповед за арест във връзка с данъци, такси, мита или валутен обмен на основание, че българското законодателство не предвижда същия вид данък или такса или не урежда по същия начин данъците, таксите, митата или валутния обмен както законодателството на издаващата държава членка.
(3) Двойна наказуемост не се изисква за следните престъпления, ако в издаващата държава те са наказуеми с лишаване от свобода не по-малко от три години или с друго по-тежко наказание, или за тях се предвижда мярка, изискваща задържане за не по-малко от три години:
1. участие в организирана престъпна група;
2. тероризъм;
3. трафик на хора;
4. сексуална експлоатация на деца и детска порнография;
5. незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества;
6. незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества;
7. корупция;
8. измама, включително такава, която засяга финансовите интереси на Европейските общности по смисъла на Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности от 26 юли 1995 г.;
9. изпиране на имущество, придобито от престъпление;
10. подправка на парични знаци, включително евро;
11. компютърни престъпления и престъпления, свързани с компютри;
12. престъпления против околната среда, включително незаконен трафик на застрашени животински видове и на застрашени растителни видове и разновидности;
13. подпомагане на незаконно влизане и пребиваване в страната;
14. убийство, тежка телесна повреда;
15. незаконна търговия с човешки органи и тъкани;
16. отвличане, противозаконно лишаване от свобода и задържане на заложници;
17. расизъм и ксенофобия;
18. организиран или въоръжен грабеж;
19. незаконен трафик на предмети на културата, включително антични предмети и произведения на изкуството;
20. мошеничество;
21. рекет и изнудване;
22. подправка на изделия и пиратство;
23. подправка на административни документи и търговия с тях;
24. подправка на платежни инструменти;
25. незаконен трафик на хормонални вещества и други стимулатори на растежа;
26. незаконен трафик на ядрени или радиоактивни материали;
27. търговия с противозаконно отнети превозни средства;
28. изнасилване;
29. палеж;
30. престъпления под юрисдикцията на Международния наказателен съд;
31. незаконно отвличане на летателни средства или кораби;
32. саботаж.
Форма и съдържание на Европейската заповед за арест
Чл. 37. (В сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз)
(1) Европейската заповед за арест се издава в писмена форма съгласно приложението към този закон и съдържа данни относно:
1. самоличност и гражданство на исканото лице;
2. наименование, адрес, телефон, факс и електронен адрес на издаващия орган;
3. доказателства за влязла в сила присъда, заповед за задържане или друг влязъл в сила съдебен акт със същите правни последици;
4. характер и правна квалификация на престъплението;
5. обстоятелства, при които е извършено престъплението, включително време, място и степен на участие на исканото лице;
6. наложено наказание, ако има влязла в сила присъда, или вид и размер на наказанието, което се предвижда по законите на издаващата държава членка за извършеното престъпление;
7. други последици от престъплението.
(2) Европейска заповед за арест, издадена от български орган, се придружава с превод на официалния или на един от официалните езици на изпълняващата държава членка или на друг официален език на институциите на Европейските общности, който тя е приела чрез декларация, депозирана от нея при Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз.
(3) Европейска заповед за арест, изпратена до български орган, се придружава с превод на български език.
Раздел II
Изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена в друга държава - членка на Европейския съюз
Компетентни органи
Чл. 38. (В сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз)
(1) Европейска заповед за арест, издадена от компетентен орган на държава членка, се изпълнява от окръжния съд, на чиято територия се намира исканото лице.
(2) Централен орган по Европейската заповед за арест е министърът на правосъдието.
Основания за отказ да се изпълни Европейска заповед за арест
Чл. 39. (В сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) Окръжният съд отказва изпълнение на Европейска заповед за арест, когато:
1. престъплението, за което е издадена заповедта, е амнистирано в Република България и попада под нейната наказателна юрисдикция;
2. е уведомен, че исканото лице е осъдено за същото престъпление, за което е издадена заповедта, с влязла в сила присъда на българския съд или на съда на трета държава членка и изтърпява или е изтърпяло наказанието, или присъдата не може да бъде приведена в изпълнение според законодателството на държавата, в която е осъдено;
3. исканото лице е малолетно съгласно българското законодателство.
Основания, при които може да се откаже изпълнение на Европейска заповед за арест
Чл. 40. (В сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) Окръжният съд може да откаже изпълнение на Европейска заповед за арест, когато:
1. престъплението, за което е издадена заповедта, е подсъдно на българския съд;
2. давностният срок за наказателно преследване или за изпълнение на наказанието е изтекъл съгласно българското законодателство и престъплението е подсъдно на българския съд;
3. е уведомен, че исканото лице е изтърпяло или изтърпява наказание в държава, която не е членка на Европейския съюз, по влязла в сила присъда за същото престъпление, за което е издадена заповедта, или присъдата не може да бъде изпълнена според законодателството на държавата, в която е осъдено;
4. исканото лице живее или е постоянно пребиваващо в Република България, или е български гражданин и Република България приеме да изпълни съгласно българското законодателство наказанието лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане на лицето, наложени от съда на издаващата държава членка;
5. престъплението е извършено изцяло или частично на територията на Република България, или е извършено извън територията на издаващата държава членка и българското законодателство не допуска наказателно преследване за такова престъпление, извършено извън територията на Република България.