8. Външната политика от края на 19 и началото на 20в.

Тук ще трябва да говорим за външната политика на няколко правителства.

Във външната политика на правителството на К. Стоилов има няколко приоритета:
1/ Излизане от международната изолация;
2/ Признаване на княза;
3/ Опитите за нормализиране на отношенията с Русия;
Признаването на княза зависи до голяма степен от отношенията с Русия.
1/ Отношенията с Русия- сближение се търси, защото има предпоставки- народната партия на К. Стоилов е умерено русофилски настроена. От друга страна руската дипломация си е дала сметка, че позицията на Фердинанд е някак стабилна вече. Има и промяна в нагласите на Великобритания. По това време Великобритания, основен съперник на Русия на балканите, става по-благосклонна към Русия и балканската й политика. По това време вече се оформя Антантата.
През 1894г. Александър Трети умира и новият император е по-благосклонен. Ето пак роля на личностния фактор. През 1895г. в Петербург отива българска делегация на чело с Митрополит Климент, приета от новия руски император. След това посещение следват активни дипломатически контакти и се обсъжда идеята за възстановяване и нормализиране на отношенията. Цената, която Русия иска, за да признае Фердинанд е- Българският престолонаследник Борис да бъде покръстен по православен обред. 1896г. Екзарх Йосиф извършва православен кръщелен обред, а руският император става негов кръстник. Политическите отношения между България и Русия се възстановяват, а след това великите сили и Турция признават Фердинанд за законен владетел. От чисто правна гледна точка султанът издава Ферман за потвърждение на правата на Фердинанд за българския престол. Той бива назначен и за управител на Източна Румелия.
Ще има тест затворен, закрит, ще има съобщение за дата и броя на въпроси от конспекта.
След признаването на Фердинанд е уреден и офицерско-емигрантският проблем- 1886-1887г. възниква в отношенията на България и Русия, защото голяма група офицери емигрират в Русия и сега вече се връщат отново в България.
2/ Балканското направление- Действията по националния въпрос- от 1897г. нататък се активизира правителството във външната си политика. Защо 1897г.? Събития, случили се на Балканите- война между Гърция и Турция. В тази война България пази неутралитет, което в случая донася дивиденти за българската външна политика, защото в резултат на това поведение България регистрира нови успехи, част от които- по националния въпрос. От една страна така се извоюват още три места за български митрополити в Македония- Битоля, Дебър и Струмица. Така Турция негласно признава, че в по-голямата част от Македония има българско население. На следващо място пак като дивидент- откриват се български търговски агентства /вид представителство/ в Солун, Битоля и Скопие. Това пак е пробив. Като реакция на войната на Гърция с Турция, Българската външна политика се активизира и в отношенията си със Сърбия. Именно през 1897г. България и Сърбия подписват споразумение с политически характер и едно с търговски характер. Влизането в договорни отношения със съседите е признак на активизиране на отношенията.- Търговският договор цели улесняване на търговията в пограничните райони между двете държави. Но другото споразумение засяга статуквото на Балканите и интересите на България и Сърбия. Двете страни си обещават да не предприемат самостоятелни действия, в случай на усложнения в европейска Турция /в случай, че Турция загуби земи/. Споразумението предвижда при необходимост от намеса, България и Сърбия предварително ще се разберат за евентуалните действия, които ще предприемат.
Правителството на Стоилов продължава външната политика на Стефан Стамболов. И това правителство работи за овладяване на нови позиции в Македония.

ВЪНШНА ПОЛИТИКА НА 1899-1900Г. и двете правителства
Заради значимата роля и личност на Васил Радославов се говори за Радослависки режим. Най-значимата проява на външната политика на България е участието на България на един международен форум от голямо значение- международната конференция за мир в Хага от 1899г. На тази конференция се приема първата хагска конвенция за правилата и обичаите за водене на война. Втората хагска конвенция е 1907г.
На конференцията 1899г. пробивът е, че българските представители са допуснати до участие- България, като зависима държава, не би трябвало да се допуска до участие. Българските представители гласуват и участват в приемането на документите по тази конвенция без да се съобразяват с позицията на Турция и без да се чака нейно съгласие. Това е пробив на васалния статут.
Българската политика се старае да не се обвързва с никоя велика сила. Същият този неутралитет носи и един негатив- в края на 19в. вече е изграден тройният съюз, Антантата. Самостоятелността означава, че никоя велика сила не се ангажира с подкрепа за българската външна политика.
Правителството на Радославов гради отношения основно с
1/ Русия- поддържане на добри отношения
2/ Австро-Унгария- опозиция на руските интереси
3/ Отношения с Османската Империя
Самите Радослависти не искат приятелство с Русия, но го правят по волята на княза. По времето на Радославиския режим се наблюдава тенденция за сближаване с Русия. Правят се сондажи по 2 въпроса:
1/ Сондажи, опипване на почвата спрямо Русия, за да си осигури България подкрепа за присъединяване на Македония. Но на този етап това са просто идеи, но те си остават просто идеи. Освен това се търси и финансова помощ от Русия- дали биха се отпуснали заеми на България. Но и тук отговорът е по-скоро НЕ.
2/ Австро-Унгария- 1899г. официално Фердинанд отива на визита във Виена. Това се приема като връхна точка в отношенията с Австро-Унгария, но това от днешна гледна точка знаем, че не е вярно. През 1900г. Австро-Унгария сключва тайна военна конвенция с Румъния и предметът на военната конвенция е бил в ущърб на българските интереси, защото Австро-Унгария признава законността на Румънските претенции за териториите между Силистра, Шумен, Русе и Варна.
Отношенията с османската Империя са за продължаване на усилията за подобряване на българите там. Настоява се за административни реформи в Македония и одринска Тракия. Тези искания за административни реформи не са от нищото- правното им основание е чл. 23 от берлинския договор.
Извоюват се и нови берати за нови български митрополити в Македония.
Успех в отношенията с Турция са в икономическата сфера- 1900г. е сключена търговска спогодба за взаимно освобождаване от мита на стоките от двете държави.
Като обобщение за политиката на Радославиския режим: по-скоро неуспешна, особено в балканското направление. Първо в края на 19 и нач. На 20 в. се оказва време, в което Великите Сили не искат статуквото на Балканите да се променя. Освен това от края на 19в. все по-сериозно се изострят отношенията на самите балкански държави именно по повод Македония. Отношенията на Българя с Румъния са меко казано лоши и с тенденция да се влошават, защото причината за това внушаване на отношенията са интересите на Румъния, която не е успяла да осъществи интересите си към Бесарабия и Трансилвания, се насочва към България. Налага се България да се опитва да поддържа мир със съседите си.

ВЪНШНА ПОЛИТИКА 1901-1903Г.
Тези два кабинета- коалиционното и самостоятелното правителство- са строго Русофилски. Особеното ЗА ТЕЗИ РУСОФИЛСКИ КАБИНЕТИ Е В КАКВА ОБСТАНОВКА НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ ИДВАТ НА ВЛАСТ. Обстановката е ограничителна и нито един от кабинетите не успява да постигне успех в която и да е насока. За това двете правителства подават оставки.
Обстановката е следната: В началото на 20в. се оказваме във външнополитическа изолация. Западните велики сили са заети със сериозни проблеми и не искат никакви промени и реформи в европейска Турция, защото това би заплашило статуквото на балканите. Великите сили са именно безразлични и враждебни, а ние искаме именно административни промени в Македония и одринска Тракия. Освен това Русия се оказва, че подкрепя по-скоро сръбската пропаганда в Македония. Това идва като шок за русофилите. Съседите на България пък започват да уеднаквяват антибългарските си виждания. Това влошава отношенията с балканските съседи.
Тук можем да разграничим двете правителства:
1/ Коалиционното на Петко Каравелов си поставя две основни външнополитически цели:
А. Подобряване на отношенията със съседите;
Б. Извоюване на нови права за Българите в Македония и Одринска Тракия;
Правителството на Каравелов залага на едно средство за постигане на тези цели- сближаване с Русия и съгласуване на Българската Външна политика с Балканската политика на Русия. Ето какви мерки се приемат за постигане на тези цели:
1/ Изменя се отношението на българското правителство към революционните движения на българите в Македония- няма вече българска подкрепа
2/ Изменяне на отношенията към Върховен Македоно-Одрински Комитет- структура в България- арестуват се дейци на този комитет, засилва се охраната на българо-турската граница, за да се затрудни преминаването на чети. За българското население това са непопулярни мерки, но така правителството на Каравелов се надява да спечели съдействие на Русия, като просто изпълни някои от руските искания за мир в Македония. Втората причина е- да се демонстрира умереност пред великите сили.
В крайна сметка всички тези действия нямат конкретни резултати, освен, че тези мерки се оказват непопулярни и водят до оставка.

Правителството на прогресивно-либералната партия се състои от най-убедените по това време русофили. Кабинетът се опитва да продължи политиката на предходното коалиционно правителство, в което е участвала партията им. Търси се още повече сближаване с Русия. Но нагласата на Русия е странна- в началото на века на Русия е нужно спокойствие на балканите, тъй като тройният съюз е вече изграден, а Антантата- почти. Освен това по това време Русия има сложни отношения с Япония. По-късно ще се води война между Русия и Япония. По тези причини Русия е неподготвена да подкрепи външнополитически български инициативи. Друга причина е, че след абдикацията на сръбския крал, Русия започва да подкрепя предимно сръбските аспирации в Македония и започва да оказва съдействие за назначаване на сръбски митрополити в Македония.
Фирмилияновият въпрос е- българското правителство разрешава под натиска на Русия назначаването на сръбски митрополит в Скопие.
Русия се опитва да компенсира за създаденото неудобство, като съдейства за получаване на заем за България от Френски банки.
Като успех в отношенията с Русия бихме могли да посочим сключването на тайна военна конвенция между Русия и България. Тя е подписана при посещение на Фердинанд в Петербург и изглежда, че Русия се обвързва със сигурността на княжеството.
1/ Конвенцията предвижда Русия да гарантира териториалната цялост на България. Не става ясно как по-точно ще я гарантира и в какво ще се изрази този ангажимент.
2/ Гаранции от Русия срещу евентуални действия на Австро-Унгария и Румъния. Конвенцията предвижда, че в случай на война между България и Румъния, българските въоръжени сили да бъдат поставени под руско командване.
3/ В същото време Русия не се ангажира по какъвто и да е начин при усложнения между Турция и България, където пък е най-вероятният конфликт.
Политическата линия на това правителство на съобразяване с позициите на великите сили не дава резултати. Външнополитическите действия за нови реформи в Европейска Турция също не дава резултат. С оглед на твърде засилената про-руска ориентация, правителството подава оставка.

1903г.- Януари 1908г. Народно-либералната партия управлява самостоятелно