7. Право на синдикално сдружаване на работниците и служителите.

Правото на синдикално сдружаване на работниците и служителите, както и правото на работодателите да се сдружават в работодателски организации са регламентирани от Конституцията и КТ. Субектите на правото на сдружаване, от една страна, са работниците и служителите и, от друга страна, работодателите. Правото на сдружаване на работниците и служителите и това на работодателите се характеризира с редица белези:
1) Свобода на учредяване на организация. Това означава, че както работниците и служителите, така и работодателите могат свободно да учредяват организация за защита на своите интереси тогава, когато решат това.
2) Недопустимост да се изискват каквито и да било предварителни разрешения или последващо одобрение от съдебни или административни органи за учредяването на синдикалната или на работодателската организация. Изискването на законодателя за регистриране на синдикалните и работодателските организации не противоречи на забраната държавата да поставя предварителни условия за упражняване правото на сдружаване. Такова противоречие не съществува, тъй като режимът на вписването е регистрационен, а не разрешителен. Съдът не може да отказва вписването на синдикална организация или на организация на работодателите по съображения за целесъобразност. След като учредената организация не противоречи на правния ред, съдът е длъжен да я регистрира.
3) Държавата гарантира не само свободата на учредяването на синдикална или на работодателска организация, но и свободно встъпване на всяко лице (работник или служител и работодател) във вече учредената организация. Това правило се отнася и за доброволното напускане на организацията.
4) Държавата няма право да разпуска създадена синдикална или работодателска организация.
5) При упражняване на своето право на сдружаване неговите субекти са длъжни да се съобразяват само с уставите на организациите, в които членуват. Единственото ограничение в това отношение е тези устави да бъдат в рамките на закона. Предназначението на синдикалните организации се изра¬зява в представителство при защита на интересите на техните членове в областта на трудовите и осигурителните отношения и по въпросите на жизненото равнище. Представителството се осъществява пред държавните органи и пред рабо¬тодателите, защото от тях зависи удовлетворяването на интересите на работниците и служителите в посочените сфери. Организациите на работодателите са предназначени да представляват и защитават интересите на своите членове и на работодателските организации като цяло.

Правно положение на синдикалните организации. Разпоредбите на КТ предоставят възможност на синдикалните организации да придобият качеството на ЮЛ. Това качество им е необходимо за тяхната правна индивидуализация и самостоятелност при участие в правните отношения. Синдикалните организации придобиват качеството на ЮЛ с вписването им по решение на окръжния съд и в регистъра на седалището на организацията. Разпоредбите КТ предоставят право на органите на синдикалните организации в предприятието да участват в подготовката на проектите на всички вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до трудовите отношения. Субекти на това право са ръководствата на всички синдикални организации в предприятието. Работодателят има задължението да покани органите на синдикалните организации в предприятието за участието им в подготовката на проектите. Органите на синдикалните организации не са длъжни да участват. Това е тяхно право. Тяхното участие ще помогне на работодателя да отчете интересите на работниците и служи-телите в съответните вътрешни правилници и/или наредби. Вътрешните правилници и наредби се издават от работодателя. Той може да се съобрази или да не се съобрази с изразените становища на органите на синдикалните организации в предприятието, без да е необходимо да мотивира своето несъгласие с тези органи. Неизпълнението на задължението на работодателя да покани органите на синдикалните организации в предприятието в подготовката на вътрешните правилници и наредби, които се отнасят до трудовите отношения, води до недействителност на издадените от него правилник или наредба. Сигналната функция на синдикалните организации се изразява в предоставеното им от закона право, от една страна, да сигнализират контролните органи за нарушения на трудовото законодателство и, от друга страна, да искат налагане на административно наказание на виновните лица за нарушаване на трудовото законодателство. Държавните контролни органи за спазване на трудовото законодателство са длъжни да извършват необходимите проверки по направените сигнали от синдикалните организации с цел да установят наличието или липсата на нарушения. Синдикалните организации и техните поделения имат право по искане на работниците и служителите да ги представляват като пълномощници пред съда. Това е така нареченото процесуално представителство на синдикатите. Представителството се осъществява по индивидуални трудови спорове между работника или служителя и работодателя. Но то е допустимо и по колективни трудови спорове, доколкото става дума за правен спор. Субекти на синдикалното процесуално представителство са синдикалните организации, в смисъл техните централи, и поделенията на синдикалните организации. Правото е предоставено общо на синдикалните организации, но те могат да упълномощят определено лице или лица, които да осъществяват представителството. Важен белег, характеризиращ правното положение на синдикалните организации, е задължението на държавата и на работодателите да оказват съдействие на синдикалните организации за осъществяване на тяхната дейност.