7. Измерване на връзката между риск и възвръщаемост. МОКА

Можем да реализираме възможността която ни предлага акция А ако инвестираме в портфейл В от линията на капиталовия пазар. Този портфейл представлява комбинация от безрисков актив и пазарен портфей т.е. той е напълно диферсифициран. Инвеститор който закупи акциите А ще бъде компенсиран само за равнището на риск, наляво от точка В което отговаря на определено равнище на пазарен риск. Той обаче няма да бъде компенсиран за равнището на риск надясно от точка В, а това е уникалния риск(недиферсифициран риск). Извод: Изискуемата възвръщаемост от даден актив зависи не от р-щето на общия риск на актива а от р-щето на неговия пазарен риск. Ето защо ни е необходим количествен измерител на пазарния риск на даден актив.

Бета коефициент
Пазарният риск на дадена ценна книга зависи от нейната чувствителност към промените във възвращаемостта от пазарният портфейл. За основните цели на неговото измерване използваме регресионния анализ, при който нормата на възвръщаемостта е функция от възвръщаемостта на пазарния портфейл.
Движението на регресионната линия измерено с бета коефициент показва тази част от изменението във възвръщаемостта на актива, която е следствие от промените във възвръщаемостта. Тази вариация е системният риск на актива. Вариацията около регресионната линия е уникалния риск на актива. Извод: Системният риск на 1 актив се измерва чрез неговия бета коефициент. Като коефициент на регресия бета показва с колко се изменя възвръщаемостта от пазарният портфейл. Бета коефициента винаги е равен на 1.

МОКА
Разликата между възвръщаемостта от даден актив и от безрисковата норма на възвръщаемост се нарича рискова премия за този актив. Моделът, който описва връзката между изискуемата възвръщаемост и бета коефициента на даден актив се нарича МОКА. Основната идея е, че рисковата премия от даден актив е пропорционална на неговия коефициент бета, т.е. R – Rf = (Rm – Rf) . beta
Чрез МОКА може да се изчисли изискуемата възвръщаемост от актив, ако се знае безрисковата норма на възвръщаемост, пазарната норма на възвръщаемост и бета коефициента на този актив.
Линейната зависимост между рисковата премия на актива и рисковата премия на пазарният портфейл, че всички ценни книжа трябва да лежат на 1 права линия, която се описва от уравнението на МОКА. Тази линия се нарича линия на пазара на ценни книжа.
Разлика между ЛПЦК и между линия на капиталовия пазар:
• ЛПЦК използва бета коефициента, т.е. измерител на пазарния риск по оста х. Линията на капиталовия пазар използва стандартното отклонение, т.е измерител на общия риск.
• Върху ЛПЦК лежат всички активи, в условието на пазарно равновесие. Върху линията на капиталовия пазар лежи само пазарния порфейл.

Извод:
• Ако бета е по голямо от 1, R е по- голямо от Rm, т.е ако пазарният риск на актива е по- висок от риска на пазарния портфейл, то възвръщаемостта от този актив ще бъде по- висока от възвръщаемостта от пазарния портфейл.
• Същото но обратно.
По- голямата възвръщаемост е съпроводена с поеманаето на по- висок риск.