7. Външнополитическите действия по националния въпрос

От 1890г. нататък правителството започва да води АКТИВНИ ДЕЙСТВИЯ ПО НАЦИОНАЛНИЯ ВЪПРОС. 1889г. абдикира сръбския крал.
Османската империя дава разрешение за назначаване на български свещеници в две епархии в отговор на българска писмена нота- Скопие и Охрид /1890г./. Две неща са важни- това първо се случва чрез активни действия- дипломатическа нота. Второто важно е, че Турция разрешава именно в Скопие и Охрид, защото признава, че там преобладава българско население. Сюзеренът издава берати /указ на султана/, с които султанът дава права или привилегии. Тези берати са издадени на името на българското правителство, а не на името на българската екзархия.
1894г. Стамболов постига нови отстъпки. Още две български искания са удовлетворени- едното е свързано с назначаването на нови митрополити в други градове в Македония- Велес и Неврокоп. Втората група искания са свързани с българските училища в Македония. На тези училища се дава автономен статут и техните права се изравняват с тези на сръбските и гръцките.
През 1891г. Гърция прави дипломатически сондажи в България и Сърбия като иска да инициира подялба на Македония.
По това време Българското правителство не иска да прави отстъпки и предварителни подялби на Македония.
1889г.,когато сръбския крала абдикира
Общи характеристики на външната политика на Стамболовия режим:
1/ Воля за постигане на държавна самостоятелност в условията на васален статут;
2/ Държавен национализъм /в позитивния смисъл- за решаване на националния въпрос/;
3/ Национална независимост;
4/ Активна политика по националния въпрос;
5/ Съпротива срещу всяка външна намеса и натиск;
6/ Стамболовото правителство не се страхува да заплашва с независимостта;