7. Решения за групово освобождаване от забрана.

Чл. 18. (1) Определени категории споразумения, решения и съгласувани практики, които отговарят на изискванията по чл. 17, могат да бъдат освободени от забраната по чл. 15 с решение на комисията, което не подлежи на обжалване. То се публикува в регистъра по чл. 68.
(2) Когато комисията установи в резултат на проучване, че дадено споразумение, решение или съгласувана практика, попадащи в обхвата на решението по ал. 1, не са в съответствие с изискванията по чл. 17, тя постановява, че решението за групово освобождаване не се прилага в конкретния случай, като не налага предвидената в закона санкция за нарушение по чл. 15 и посочва срок, в който страните трябва да приведат споразумението си в съответствие с чл. 17 или да го прекратят.
(3) Когато комисията установи в резултат на проучване, че определено споразумение, решение или съгласувана практика има несъвместим с чл. 81, ал. 3 от Договора за създаване на Европейската общност ефект върху територията на страната или на част от нея, притежаваща всички характеристики на отделен географски пазар, тя постановява, че разпоредбите на съответния регламент на Европейския съюз за групово освобождаване от забраната по чл. 81, ал. 1 от Договора за създаване на Европейската общност не се прилагат в конкретния случай, като не налага предвидената в закона санкция за нарушение по чл. 81, ал. 1 от Договора за създаване на Европейската общност и посочва срок, в който страните трябва да приведат споразумението си в съответствие с изискванията на чл. 81, ал. 3 от Договора за създаване на Европейската общност или да го прекратят.

За да се стигне до разпоредбата на чл.18 ЗЗК, че определена категория
споразумения, решения и съгласувани практики, които отговарят на изискванията на чл.17 да могат да бъдат освободени от общата забрана на чл.15 това става с решение на комисията. Регламентите и решенията за групово освобождаване не налагат никакви условия за страните по съответното споразумение. тези решения и регламенти за групово освобождаване не оказват директен ефект директно влияние върху това дали едно споразумение е валидно или не, нито пък пряко задължават страните по тези споразумения да въведат отделни клаузи в споразумението в съответствие с изискването на решението или регламента за групово освобождаване, т.е. тогава тези решения подлежат установяването на едни предварителни критерии, които ако бъдат спазени изключват споразуменията от приложното поле на общата забрана и следователно водят до изключване на автоматичната нищожност на тези споразумения, които по смисъла на чл.15, ал.2 биха били нищожни. Изискванията в тези решения и регламенти за групово освобождаване не задължават субектите да се възползват от тази възможност за групово освобождаване и не заместват директно определени клаузи в споразуменията и ако имаме неспазване на изискването на решението или на регламента това няма да доведе до нищожност на цялото споразумение, а само на онези клаузи, които не покриват критериите обявени в решението за групово освобождаване. Четири са решенията на комисията за такова групово освобождаване. Едното от тези споразумения е във връзка с така наречените споразумения за специализация. Това са такива споразумения между предприятия свързани с условията, на които тези предприятия се специализират с производството на продукти. Например такава едностранна специализация да се въздържа от производството на тези продукти и да ги купува от конкурентното предприятие, но тогава, когато това конкурентно предприятие е готово да произвежда и доставя тези продукти. Друг такъв критерий може да бъде посочен като пример е за споразумения сключени между две или повече предприятия отнасящи се до условията при които тези предприятия ще осъществяват дейност, т.е. имаме споразумения за съвместно изследване и разработване на определен продукт. Втори случай да се приложи груповото освобождаване в тази категория трябва да са изпълнени условията като напр. всички страни да са се съгласили да имат достъп до резултатите на тези научни изследвания и да продължат с тези изследвания и използването най-вече на постигнатия резултат. Това не се отнася до разработките и изследванията в научните институти, които го предлагат като търговска услуга, тъй като те обикновено не използват тези резултати.

Чл. 18. (2) Когато комисията установи в резултат на проучване, че дадено споразумение, решение или съгласувана практика, попадащи в обхвата на решението по ал. 1, не са в съответствие с изискванията по чл. 17, тя постановява, че решението за групово освобождаване не се прилага в конкретния случай, като не налага предвидената в закона санкция за нарушение по чл. 15 и посочва срок, в който страните трябва да приведат споразумението си в съответствие с чл. 17 или да го прекратят.