6. Външна политика на Стамболовия режим

Факти: От 1887г. до 1894г. управлява Стамболов. Идва на власт след абдикацията на княз Батемберг. 1886г. се сформира регентство, като Стамболов е един от регентите. 1887г. е преодоляна кризата, защото за княз е избран Фердинанд, и той възлага на Стамболов да състави правителство. Стамболов е водещата фигура и на чело на народно-либералната партия. Тази партия е русофобска, защото във външната политика на Стамболов има проблеми с Русия.
Външната политика на Стамболовия режим се систематизира в три основни групи отношения с три основни проблема във външната политика.
Основните насоки на външната политика на Стамболовото управление:
1/ Отношенията с Русия
2/ Отношенията с Турция
3/ Отношения с Великите сили /Великобритания и Австро-Унгария/
Основни проблеми:
1/ Признаването от Великите сили на Фердинанд- това признаване като проблем се свързва основно с Русия, този проблем Стамболовото управление не разрешава, едва при Константин Стоилов се случва това
2/ Националният въпрос- Македония- външната ни политика се опитва да подобри статута на българите в Македония и Тракия и за това този проблем се свързва с Турция.
3/ България търси дипломатическа подкрепа в лицето на Великобритания и Австро-Унгария за България и за постигането на целите на външната ни политика
Освен конвенцията с Великобритания, други успехи в тази насока не се постигат.
България излиза от международната изолация чрез признаване на княз Фердинанд. Някои от великите сили по времето на Стамболов проявяват доброжелателно отношение, но то не е достатъчно.
Негативизмът на руската външна политика е, че утвърждаването на Фердинанд значи, че Русия позволява на русофобите да спечелят. Личния фактор изиграва роля за нас- Фердинанд е Сакс-Кобург-Гот.
Поради неспазване на Берлинския договор за избиране на държавен глава /това трябва да стане със съгласието на великите сили и след утвърждаване на Турция/ Русия има правни аргументи. Русия от този момент нататък започва да действа чрез османската империя, а не директно. Най-напред Русия предлага на Турция да се изпрати от Русия в България Казимир Ернрот в качеството му на регент почти като княз, който да проведе избори на Велико Народно Събрание и избиране на правителство. За целта турският Султан трябва да реагира някак на руското дипломатическо настояване.
Турците обаче проявяват деликатност като заявяват, че биха приели и изпълнили всяка такава инициатива, стига тя да е съвместен продукт на всички велики сили.
Турция изпраща на България две дипломатически ноти: Турция заявява, че идването на власт на Фердинанд е незаконно и противоречи на Берлинския договор. На следващата година- 1888г. следва още една такава нота със същото послание.
Реакцията на българското правителство е: То оставя без каквито и да е последици тези две протестни ноти. Българската реакция е окачествяване на руските действия зад тези на Турция /включително плана Казимир Ернрот/ като намеса във вътрешните работи. Такова тълкуване се представя и пред другите велики сили. Така печелим подкрепата на Австро-Унгария, Германия и Италия. Но тези велики сили не могат да направят повече от дипломатическа подкрепа. Но не могат да си позволят да признаят Фердинанд преди да го направи Турция. Тези три велики сили дават да се разбере, че това е вътрешен проблемна княжеството.
Стамболов смята стъпка по стъпка да бъде признаван Фердинанд. Това поне Стамболов постига. Постепенното неофициално негласно представяне е факт. 1890г. чуждите дипломатически представители в София обявяват гласно, че ще поддържат официални отношения с правителството. Това е косвено признаване на Фердинанд.
Турският комисар /а не посланик/ в София иска аудиенция при българския владетел, което на езика на дипломацията означава много. Също през 1891г. Стамболов, който е не само министър председател и министър на вътрешните работи, е приет от турския султан. 1891-1892г. Фердинанд бива приет както от Австро-Унгарския император и от Английската Кралица КАТО ЧАСТНО ЛИЦЕ. Макар и неофициално, две от великите сили признават Фердинанд.

Съществува ж.п. линия, която минава през княжеството от Виена за Цариград. Но всички ж.п. линии в България са държавни и по тази причина трябва да бъдат откупени от Турция, или Турция трябва да даде наем. Тук става въпрос за противоречива уредба в Берлинския договор и в Топханенския акт. Правителството на Стамболов през 1888г. българската администрация започва насилствено да администрира съответната жп. Отсечка. Започва спор България-Турция за експлоатацията на отсечката. 1888г. Турция признава линията за Българска собственост. След като този въпрос се разрешава, тези първоначални проблеми с Турция се изчистват и българската външна политика става по-агресивна за решаване на националния въпрос
Започва да се развива идеята за автономия на Македония. Отново през 1888г. българското правителство започва с една дипломатическа акция пред западните държави. По това време имаме подкрепата на Италия, Австро-Унгария, Великобритания. Сега обаче се търси подкрепа за изпълнение на две конкретни разпоредби от Берлинския договор- чл.23 и чл. 62. Изпълнението на тези разпоредби би означавало Македония да се превърне първо в привилегирована провинция на Турция и след това може би би могло да се въведе автономно управление. НО въпреки дипломатическата подкрепа, дипломатическата акция не приключва успешно. Не се намира достатъчно подкрепа. Това означава, че правителството на Стамболов променя възгледа за постигане на националния въпрос. Накрая се стига до заключението, че към онзи момент радикални действия по нац. Въпрос не са възможни, но не е и възможно да се решат всички проблеми на националния въпрос. Преценява се, че искането за автономия на Македония е максималистично, защото не се подкрепя от никоя велика сила. За това се подменя идеята с по-дългосрочна програма за подобряване на живота на българите в Тракия и одринска Македония. Освен това по това време, ако международната обстановка е неподходяща за автономия, то е поне подходяща за подобряването на положението на Българите в Македония, защото сръбския крал Милан абдикира и идва ново правителство с нова външна политика. Сърбите започват да се сближават с Русия и интересите и влиянието на Аввстро-Унгария в Сърбия намалява. Отражението е- Веднага на този подем на руско влияние реагират великите сили. Великобритания и Австро-Унгария могат да противодействат на това, разчитайки на русофобското правителство на Стамболов. Така се заявява подкрепа за решението на Стамболов за подобряване положението на Българите в Македония.