5. Основни принципи на трудовото право.

Всеки правен отрасъл има основни принципи, които са му присъщи. Принципи са основополагащите идеи, върху които се изгражда правната уредба. Правните принципи служат за тълкуване на правните норми при неяснота. От тях се изхожда, когато има празноти в правото. Според приложното си поле принципите се делят на: принципи на целия отрасъл – по-широки по своето съдържание, детерминират правната уредба на трудовите отношения за целия правен отрасъл; принцип за отделен институт – принцип на трудова дисциплина, законност за прекратяване на ТПО.

Принципите в ТП са:
1) Закрила на наемния труд - КРБ. Защитата на труда от закона означава защита на лицата, които се трудят. Постига се чрез създаване на субективни права и задължения за субектите на ТП. Законът създава императивни ПН, гарантиращи минимални стандарти за защита на Р/С срещу прекомерна експлоатация, създаването на безопасни условия на труд, а също и законоустановеност на основанията за уволнение на Р/С, възможността за защита срещу незаконно уволнение и т.н.
2) Свобода на труда и забрана на принудителния труд – КРБ и КТ. Р/С свободно може да избере мястото, където да работи, без никакви ограничения. Естествено продължение на свободата на труда е и забраната за принудителен труд. Проявление на този принцип е признатата в закона възможност на Р/С да прекрати едностранно трудовия си договор след предизвестие до РД, без да е необходимо да представя никаква мотивация.
3) Равенство във възможностите и премахване на дискриминацията – Както според КРБ, така и според КТ – всички трябва да имат еднаква възможност и средства за влизане в ТПО. В КТ са установени критериите, които гарантират равенство във възможностите и премахване на дискриминацията по отношение на народност, произход, пол, възраст, раса, семейно положение и т.н. За инвалидите има специална закрила.
4) Социален диалог - отразен е в КТ и ЗУКТС. Създаден е за уреждане на отношенията в браншовите организации при възникване на конфликти, като целта е те да се уреждат по мирен път. Има четири форми на социален диалог: *Тристранно сътрудничество - при уреждане на трудови спорове държавата си сътрудничи с представителните синдикални и работодателски организации. *Двустранно сътрудничество – при вътрешни спорове в предприятията. Осъществява се чрез локални актове – колективен трудов договор между РД и синдикалните организации в предприятията. *Доброволни средства за решаване на колективни трудови спорове – стачката е краен вариант, неудобен за всички. Уреждането на спора трябва да е резултат на взаимносъгласуваната воля на Р/С и работодателите, изразена чрез техните представители. *Участие на работниците в управлението на предприятието;
5) Равнопоставеност на субектите, участващи в ТПО – равна способност на всички лица да участват в ТПО-я като работници/служители и равнопоставеност на всички ЮЛ да наемат лица като работници. На второ място този принцип постановява равни права и задължения на участниците (субектите) в ТПО, възможност за равна защита на накърнените им права и интереси.
6) Добросъвестността на страните, участващи в трудовото правоотношение – КТ. Изисква се при изпълнение на задълженията страните да подхождат с добра воля и точно.
7) Личен характер на трудовите права и задължения – определя се от равнопоставеността на страните. Тези права могат да се упражняват само от Р/С, който е техен носител – непрехвърлимост, недопустим е и отказа от права - КТ.
8) Защита на достойнството на работниците/служителите при изпълнение на задълженията им по ТПО.
9) Реалност и гарантираност на трудовите права и задължения – предоставят се конститутивни и осъдителни искове на Р/С и РД за постигане на желаната законна цел. Има спор, дали това е принцип на ТП.