59. Оглед. Претърсване и изземване.

Случаи, в които се назначава експертиза
Чл.144. (1) Когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството или техниката, съдът или органът на досъдебното производство назначава експертиза.
(2) Експертизата е задължителна, когато съществува съмнение относно:
1. причината на смъртта;
2. характера на телесната повреда;
3. вменяемостта на обвиняемия;
4. способността на обвиняемия с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях;
5. способността на свидетеля с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни показания за тях.
Съдържание на акта за назначаване на експертиза
Чл.145. (1) В акта, с който се назначава експертиза, се посочват: основанията, поради които се налага да се извърши експертизата; обектът и задачата на експертизата; материалите, представени на вещото лице; трите имена, образованието, специалността, научната степен, научното звание и длъжността на вещото лице или наименование на учреждението, в което работи, наименованието на медицинското учреждение, в което ще се правят стационарните наблюдения.
(2) Когато експертизата е назначена на досъдебното производство, в акта по ал.1 се посочва и срокът за представяне на заключението.
Вземане на образци за сравнително изследване
Чл.146. (1) Органът, който назначава експертизата, може да изисква от обвиняемия образци за сравнително изследване, когато не е възможно да се набавят по друг начин.
(2) Алинея 1 се прилага и спрямо свидетелите, когато е необходимо да се провери дали те са оставили следи на местопрестъплението или върху веществените доказателства.
(3) Лицата по ал.1 и 2 са длъжни да предоставят изискваните образци за сравнително изследване, а при отказ те се изземват принудително с разрешение на съответния първоинстанционен съд.
(4) Когато образците за сравнително изследване са свързани с вземане на кръвна проба или с други подобни интервенции с проникване в човешкото тяло, вземането на образците се извършва от лице с медицинска правоспособност под наблюдението на лекар по правилата на медицинската практика и без да се застрашава здравето на лицето.
Лица, на които се възлага експертиза
Чл.147. Експертизата се възлага на специалисти от съответната област на науката, изкуството или техниката.
Лица, които не могат да бъдат вещи лица
Чл.148. (1) Не могат да бъдат вещи лица:
1. лицата, спрямо които са налице основанията по чл.29, ал.1, т.1-5 и 7-8 и ал.2;
2. свидетелите по делото;
3. лицата, които се намират в служебна или друга зависимост от обвиняемия или неговия защитник, от пострадалия, частния тъжител, гражданския ищец, гражданския ответник или от техните повереници;
4. лицата, извършили ревизията, материалите от която са послужили като основание за започване на разследването;
5. лицата, които не притежават необходимата професионална правоспособност.
(2) В случаите по ал.1 вещото лице е длъжно само да си направи отвод.
(3) Заинтересованите лица предявяват отвода пред органа, който е назначил експертизата.
Задължения на вещото лице
Чл.149. (1) Вещото лице е длъжно да се яви пред съответния орган, когато бъде призовано, и да даде заключение по въпросите на експертизата.
(2) Вещото лице може да откаже да даде заключение само когато поставените въпроси излизат извън рамките на неговата специалност или материалите, с които разполага, не са достатъчни, за да си състави обосновано мнение.
(3) Вещото лице представя заключението си в досъдебното производство в срок, определен от органа на досъдебното производство, а в съдебното производство - не по-късно от пет дни преди датата на съдебното заседание.
(4) Вещото лице представя заключението си в съда с преписи за страните.
(5) За неявяване или отказ да даде заключение без уважителни причини вещото лице се наказва с глоба до двеста лева. Ако вещото лице посочи уважителни причини за неявяването си, глобата се отменя.
(6) Разпит на вещо лице, което се намира извън страната, може да се извърши и чрез видеоконференция или телефонна конференция, когато това се налага от обстоятелствата по делото.
Права на вещото лице
Чл.150. (1) Вещото лице има следните права: да се запознае с материалите по делото, които се отнасят до въпросите на експертизата; да изисква допълнителни материали и да взема участие при извършването на отделни действия по разследването, когато това е необходимо, за да изпълни възложената му задача; да получи възнаграждение за положения труд и да му се заплатят разходите, които е направил, както и да иска отмяна на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси.
(2) Когато вещите лица са повече от едно, те имат право да се съвещават, преди да дадат заключението. При единодушие вещите лица могат да възложат на едно от тях да изложи пред съответния орган общото заключение, а когато са на различно мнение - всяко от тях дава отделно заключение.
Проверка на условията, на които трябва да отговаря вещото лице, и връчване на акта за назначаването му
Чл.151. (1) Органът, който е назначил експертизата, призовава вещите лица, проверява тяхната самоличност, специалност и компетентност, отношенията им с обвиняемия и пострадалия, както и наличността на основание за отвод.
(2) Актът за назначаване на експертизата се връчва на вещото лице, след което му се разясняват правата и задълженията, както и отговорността, която носи, ако даде невярно заключение.
Експертно заключение
Чл.152. (1) След като извърши необходимите изследвания, вещото лице съставя писмено заключение, в което посочва: името си и на какво основание е извършена експертизата; къде е извършена; задачата, която е поставена; материалите, които са били използвани; изследванията, които са извършени и с какви научни и технически средства; резултатите, които са получени, и изводите от експертизата.
(2) Заключението се подписва от вещото лице.
(3) Ако при извършването на експертизата се открият нови материали, които имат значение по делото, но по които не му е била поставена задача, вещото лице е длъжно да ги посочи в заключението си.
Допълнителна и повторна експертиза
Чл.153. Допълнителна експертиза се назначава, когато експертното заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторна - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност.
Доказателствена сила на експертното заключение
Чл.154. (1) Експертното заключение не е задължително за съда и за органите на досъдебното производство.
(2) Когато не е съгласен със заключението на вещото лице, съответният орган е длъжен да се мотивира.
Експертизата като способ за проверка на доказателствените материали
1. Експертизата е способ, характерен за проверката на доказателствените материали. Експертизата не е типично първоначално следствено действие. По общо правило, експертиза се предприема, когато от съдържателна за процеса гледна точка се налага прилагане на специални знания в областта на науката, техниката или изкуството.
2. Значение на експертизата. Като специализирано изследване в рамките и за нуждите на един висящ наказателен процес, експер-изата има особено съществено значение. Достатъчно е да споменем, че за изготвяне на експертното заключение експертът прилага знания и умения в области, в които държавният процесуален орган не може дабъде специалист или пък разполага само с обща ориентация и представа.
Държавният процесуален орган може да възприеме или да не възприеме (цялостно или частично) становището на експерта — вещото лице. В съответствие с основното начало на вземане на решение по вътрешно убеждение и независимостта на съда и на органите на досъдебното производство, законодателят е предвидил нормата: "Заключението на експерта_не е задължително за съда и органите на досъдебното производство", а "Когато не е съгласен със заключението на експерта, съответният орган е длъжен да се мотивира". Тази обща клауза поражда различни възможности за взаимодействие между държавния процесуален орган и експерта:
- на основата на значителен дългогодишен практически опит съдът или органът на досъдебното производство намира (главно от гледна точка формалните изисквания и показатели в работата на експерта) недостатъци в експертното изследване. Той, обаче, трудно може да се мотивира "по същество", тъй като не притежава специали¬зирани знания и умения. В този случай ръководно-решаващият орган оспорва експертното заключение с оглед доразвиване, доуточняване, но по-рядко — извършване на ново експертно изследване поради несъстоятелност, явна необоснованост на заключението;
- процесуалният орган безрезервно приема резултатите по извършената експертиза, доколкото са спазени формалните изискаяния за назначаване и реализиране на експертното изследване и няма външни признаци, които да сочат, че вощото лице не е изпълнил добро¬съвестно задълженията си по определената експертиза и неговото заключение е очевидно неприемливо. В случай на съдебна грешка отговорността се прехвърля на вещото лице.
3. Назначаване
а) Експертиза се назначава на досъдебното производство с по¬становление на орган на досъдебното производство, а в съдебната фаза на процеса — със съдебно определение. В процесуалния акт се посочват основанията за извършване на експертиза, обектът и задачата на експертното изследване, представените на вещото лице мате¬риали, самоличността на вещото лице и неговото служебно и професио¬нално положение, учреждението, в което ще се извърши експертизата.
б) За извършване на експертиза трябва да бъдат налице достатъчно сравнителни материали — образци от почерка на обвиняемия и заподозрения, други образци за сравнително изследване.
в) извършването на експертиза се възлага на вещи лица — специалисти от съответното учреждение или организация (например, институтите на БАН). Изследването може да се възложи и на лица извън специализираните учреждения или организации. По отношение на експерта действа специфичен процесуален режим:
- експертът не е субект на процеса. Той е участник в производството по наказателни дела и влиза в кръга на субектите на наказателно-процесуални отиошения. Не осъществява основна процесуална функция;
- експертът следва да бъде непредубеден и незаинтересуван;
- задължения на експерта: редовно призован да се яви пред съответния орган за възлагане на експертизата; да извърши експерт¬ното изследване в определеното учреждение или организация; да представи в срок експертно заключение; да си направи самоотвод при наличие на основания; да участва при оглед на труп в предвидените случаи. При неявяване пред съответния орган, когато е редовно призован и не сочи уважителни причини, вещото лице се глобява, но не може да бъде принудително доведен както обви¬няемите и свидетелите.
- права на експерта: да се запознае с материалите по делото, отнасящи се до въпросите на експертизата; да изисква сравнителни "материали; да изисква допълнителни материали и да участва при извършване на определени следствени действия: да получи въз¬награждение за положения труд; да му бъдат заплатени разноските, които е направил: да иска отмяна на актовете, които накърняват негови права и законни интереси.
- лична среща на държавния процесуален орган и определеното да извърши експертиза лице — с оглед да се установи самоличността на експерта, неговата специалност и компетентност, отношенията му с обвиняемия, заподозрения и пострадалия, наличието на основания за отвод;
- участието на вещото лице по едно наказателно дело е с оглед на неговите специални знания и по линия на правото му на зашита, както всички останали граждани в процеса, които са участници като субекти на процесуални отнощения:
г) Всяко вещо лице действа като едноличен субект. Неговата отговорност също е еднолична, винаги точно персонифицирана. Ако по делото действат няколко експерта, всеки от тях сам за себе си и на собствено основание изпълнява зададената експертна задача. Когато експертизата е колективна, допустимо е вещите лаца да се съвещават, да съгласуват своите позиции и при единодействие - да възложат на един от тях да изложи налагащото се и общоприето заключение по поставените въпроси.
- да откаже да даде заключение, ако поставените въпроси излизат извън рамките на неговата специалност или материалите, с които разполага, не са достатъчни, за да си състави обосновано мнение:
- да състави и представи пред ръководно-решаващия орган отделно заключение, щом няма съгласие между експертите по делото, пред които е поставена сходна задача.
д) Представяне на експертно заключение. След извършване на предписаните с акта за назначаване на експертиза изследвания, вещото лице съставя писмено заключение, в което посочва: своето име, основанията за извършената експертиза, местоизвършване, поставената задача, използваните материали, извършените изследвания, използваните научни и технически средства, получените резултати и изводите на експертизата. Заключението се подписва от вещото лице. Той представя експертното заключение пред органа, определил експертизата. Впоследствие той се призовава за разпит в съдебно заседание. Този разпит не може да бъде способ за събиране на нови доказателства. Неговата задача е да бъдат конкретизирани резултатите от направеното изследване и да се изясни дали е необходимо да се назначи допълнителна или повторна експертиза.
4. Видове експертиза.
а) В досъдсбното производство и в съдебната фаза на процеса — според процесуалната фаза, в която се предприема.
б) Първоначална и последваща — според поредността на експертното изследване, което се предприема по въпроси, сходни с друго такова изследване.
в) Допълнителна експертиза — когато заключението на експерта не е достатъчно пълно и ясно. Определянето на допълнителна експертиза невинаги е по вина на експерта, провел първоначалната експертиза. Допълнителната експертиза може да се наложи с оглед необходимостта да се разшири обхвата на изследване на определени обстоятелства от предмета на доказване:
- по инициатива на експерта: той заявява пред ръководно-решаващия орган, в експертното заключение или при разпита, необходимостта да се направи допълнителна експертиза;
- по инициатива на съда и на органа на досъдебното произ¬водство;
- по искане на други субекти на наказателния процес.
г) Повторна експертиза: когато експертното заключение е необосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Обикновено по вина на експерта. За разлика от допълнителната експертиза, при повторната рядко се назначава същият експерт.
д) Колективна експертиза: когато експертите са повече от един и следва да дадат заключение по въпросите на експертизата. Те не образуват колективен орган, не вземат решение по колегиалния метод, но могат да се съвещават и да съгласуват своите позиции. В практиката е твърде разпространена тройната експертиза.
е) Комплексна експертиза: това е колективна експертиза, при която се налага извършване на експертно изследване от областта на няколко отрасъла на науката, изкуството и техниката. Твърде рядко е възможно комплексна експертиза да бъде извършена от едно лице.
ж) Задължителна експертиза: когато същест¬вуват съмнения относно:
- причините на смъртта;
- характера на телесната повреда;
- вменяемостта на обвиняемия или заподозрения;
- способността на обвиняемия или заподозрения, с оглед на неговотофизическои психическо състояние, правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения по тях;
- способността на свидетеля, с оглед на неговото физическо и психическо състояние, правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверннепоказания за тях.
Следствен експеримент
Цел на следствения експеримент
Чл.166. Съдът и органите на досъдебното производство могат да направят следствен експеримент, за да проверят и уточнят данни, получени от разпита на обвиняемия и свидетелите или от друго действие по разследването или съдебно следствено действие.
Условия за допускане на следствен експеримент
Чл.167. Следственият експеримент се допуска, при условие че не се унижава достойнството на лицата, които участват в него, и не се създава опасност за здравето им.
Ред за извършване на следствения експеримент
Чл.168. (1) Следственият експеримент се извършва в присъствието на поемни лица, освен ако се прави в съдебно заседание.
(2) Когато е необходимо, при извършването на следствения експеримент присъства вещо лице или специалист - технически помощник.
Разпознаване на лица и предмети
Основание и цел на разпознаването
Чл.169. (1) Разпознаване се извършва, когато за изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо да се потвърди идентичността на лица и предмети.
(2) Органите на досъдебното производство, а в съдебното производство - съдът, който разглежда делото, предлагат на обвиняемия или свидетеля да разпознае лица или предмети.
Разпит преди разпознаването
Чл.170. Непосредствено преди да се извърши разпознаването, обвиняемият и свидетелите се разпитват дали познават лицето или предмета, които предстои да разпознаят; за особеностите, по които могат да ги разпознаят; за обстоятелствата, при които са наблюдавали лицата или предметите; както и за състоянието, в което са се намирали при възприемането на лицето или предмета, подлежащи на разпознаване.
Ред за извършване на разпознаването
Чл.171. (1) Разпознаването се извършва в присъствието на поемни лица, освен когато се прави в съдебно заседание.
(2) Лицето се представя за разпознаване заедно с три или повече лица, сходни с него по външност, като се вземат мерки то да не осъществи предварително пряк контакт с разпознаващия.
(3) По преценка на органа, извършващ разпознаването, то може да се проведе така, че разпознаващото лице да не се срещне непосредствено с разпознаваното лице. Свидетел с тайна самоличност може да участва в разпознаване само като разпознаващо лице.
(4) Когато не е възможно да се покаже самото лице, показва се негова снимка заедно със снимките на три или повече лица, сходни с него по външност.
(5) Предметите се представят за разпознаване заедно с три или повече еднородни предмети.
(6) Когато няколко обвиняеми или свидетели трябва да извършат разпознаване на лица или предмети, те се показват поотделно на всяко от разпознаващите лица, като се вземат мерки разпозващите лица да не осъществят пряк контакт помежду си. Едновременно разпознаване от няколко лица е недопустимо.
(7) На обвиняемия или свидетеля се предлага да посочи лицето или предмета, до който се отнасят дадените от него обяснения или показания, и да обясни по какво ги е разпознал.
Следственият експеримент (чл. 140-142 НПК) е способ за проверка на доказателствени материали; не е типичен като способ за събиране на доказателствени материали, с оглед на което не може да бъде неотложно следствено действие или първоначално следстдействие. Извършва се от ръководно-решаващия в съответния стадий процесуален орган. При извършване на експеримента се съставя протокол. Целта на следствения експеримент е да се проверят и уточнят данни, получени от разпит или от друго следствено действие.
Експериментът се извършва при следните условия:
- при положение, че не се унижава достойнството иа лицата, които участват в експеримента, и не се създава опасност за здравето им;
- в присъствието на поемни лица, освен ако се предприема в съдебно заседание;
- с помощта на специалисти — технически помощници;
Следственият експеримент представлява реконструкция на обстоятелствата относно събитието на престъплението (цялостно или частично) чрез използване на метода на моделирането — наподобяват се фактически обстоятелства от предмета на доказване.
6. Разпознаването на лица и предмети - по¬добно на следствения експеримент, е способ за проверка на доказа¬телствени материали. Той се извършва, както следва:
- в присъствието на поемни лица, освен когато се прави всъдебно заседание;
- представеното за разпознаване лице се предявява с три или повече други лица, по възможност със сходна външност; ако не е възможно да се покаже самото лице, предявява се негова снимка заедно със снимки на три или повече лица;
- представеното за разпознаване лице не трябва да осъществява пряк контакт с разпознаващия;
Предметите се представят за разпознаване заедно с други еднородни предмети.
Разпознаването се извършва в три етапа:
Първи етап, разпознаващото лице (обвиняем, заподозрян, свидетел) се разпитва относно следните обстоятелства: дали познава лицето или предмета, които предстои да разпознава; особеностите по които могат да го познаят; обстоятелствата и условията, при които са наблюдавали лицето и предмета.
Втори етап, предявяване на подлежащото за разпознаване лице или предмет и посочването му от разпознаващия.
Трети етап, разпознаващият обяснява по какви белези е извършил разпознаването (посочването на определено лице, респ. пред¬мет). Тези обяснения ръководно-решаващият орган съпоставя с обясненията и показанията, дадени на първия етап на разпознаването и оттам прави извод за достоверността в изявленията на обвиняемия, заподозрения или свидетелите при провеждане на разпознаването, както и за достоверността на други доказателствени средства (за чиято проверка се предприема разпознаване).