55. Мерки за неотклонение. Други мерки на процесуална принуда.

Чл.102. В наказателното производство подлежат на доказване:
1. извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него;
2. характерът и размерът на вредите, причинени с деянието;
3. другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и имущественото му положение.
Тежест на доказването
Чл.103. (1) Тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи, а по дела, образувани по тъжба на пострадалия - върху частния тъжител.
(2) Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен.
(3) Не може да се правят изводи във вреда на обвиняемия, поради това, че не е дал или отказва да даде обяснения или не е доказал възраженията си.
Предмет на доказване. Тежест на доказване.
Процесуално доказване - Доказването е процесуална дейност, реализираща се главно чрез действия по разследване и съдебни следствени действия в едно наказателно дело. При нея се изясняват фактически въпроси на производството, отнасящи се до основанията за предприемане на проце¬суални действия и постановяване на процесуални актове. Като част от процеса, доказването е строго формална дейност. За него са подробно предвидени законоустановени ред, условия, реквизити на процесуални актове. Наказателно-процесуалната фор¬ма в тази насока е императивно регламентирана, касае допустимостта на процесуалната дейност и нейното несъблюдаване често е съществено процесуално нарушение.
Основните категории на доказването като отрасъл в общата част на учебната дисциплина "Наказателен процес" са: доказа¬телства, доказателствени средства, предмет и тежест на доказване, способи за събиране и проверка на доказателствени материали.
Предмет на доказване
а) Предметът на доказване е съвкупност от фактически обстоятелства, които следва да бъдат установени, доказани по всяко наказателно дело от общ или от частен характер. Фактическите обстоя- (обстоятелствата от предмета на доказване) са фактическа даденост , която има обективно битие; те са елементи главно на събитието на престъплението, което интересува конкретен наказателен процес и което е факт от миналото.
б) В производството по наказателни дела подлежат на доказване:
- извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него;
- характерът и размерът на вредите, причинени от него.
-другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното му и материално положение;
- относно главния факт — състав на престъпление от особената част на НК, предвид правилата на общата част на закона;
- относно гражданския иск — фактически състав на деликт според Закона за задълженията и договорите;
в) Наборът фактически обстоятелства, регламентиран в НПК като предмет на доказване, е абстрактна законова хипотеза, която указва обстоятелствата с техните общи белези. Този общ шаблон за процесуалното доказване се конкретизира във всяко едно наказателно дело и по този начин се изпълва с конкретно съдържание. Казусът го динамизира, изпълва го с елементи от реалното битие.
г) Предметът на доказване е процесуално задължение за ръководно-решаващия в съответния стадий процесуален орган да предприеме служебно всички налагащи се действия за постигане на истинно фактическо установяване по уредените в НПК обстоя¬телства (чл. 12, ал. 1 НПК). Това е задължение за доказване, произ-тичащо от служебното начало и основното начало на разкриване на обективната истина в наказателния процес.
д) Понятието "предмет на доказване" следва да се има предвид при взаимодействието му с понятията "предели на доказване", "пре¬дели на изследване" и "предмет на изследване", с които се борави в наказателно-процесуалната наука:
- "предели на доказване" е въпрос за достатъчност на доказателствените материали за формиране основанието на определен процесуален акт — междинен или окончателен за съответния стадий на процеса;
- "предели на изследване" е нивото на практическа точност на човешкото познание при изследване в дълбочина свойствата и белезите на интересуващите процеса обстоятелства;
- "предмет на изследване" и "предмет на доказване" съвпадат по съдържание, доколкото в производството по наказателни дела се изследват обстоятелствата, подлежащи на доказване. И обратно — доказват се фактически обстоятелства, които трябва да бъдат изслед¬вани като релевантни по делото и така се достига до разкриване на истината досежно деянието и дееца.
е) От конкретно-съдържателна гледна точка, във всяко отделно наказателно дело предметът на доказване се развива, разширява в хода на процесуалната дейност. В началото на производството, при неговото образуване, при извършване на неотложни следствени действия и първоначални следствени действия само част от факти¬ческите обстоятелства в предмета на доказване могат да бъдат ус¬тановени с някаква степен на определеност, във връзка с което зна-нието им не може да се третира другояче освен като версия, опре-делена степен на вероятност. По-нататъкг с напредване на процеса и формирането на съвкупност от доказателства и доказателствени средства, множеството версии относно установеност на обстоя¬телствата по делото се редуцират и постепенно се консолидират в един определен извод, заключение по всички елементи от предмета на доказване;
з) Не влизат в предмета на доказване:
- общоизвестните обстоятелства — например, относно географски обстоятелства за местонахождението на обекти, интересуващи процеса:
- съдебно известните обстоятелства, за които съдът е осведомен или би могъл да се осведоми в хода на извършваната от него дей¬ност — главно във връзка с правораздаването;
- норми на действащото и отмененото позитивно право у нас: прилага се правилото "Съдът знае законите". Това, обаче, не се отнася до нормативни актове на други държави
и международноправни структури. Когато някой в процеса взема аргумент от такива актове, те следва да бъдат установени (има ли такива норми, в посочения нормативен акт ли се съдържат, в сила ли е актът, какви са промените след влизането му в сила и т.н.).
3. Тежест на доказване
а) Тежестта на доказване е най-значителния доказателствен ефект от действието на презумпцията за невийовност. Обвиняемият е невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда(чл. 14, ал. 2 НПК), вследствие на което той не е длъжен да доказва, че е невинен и не могат да се правят изводи в негова вреда, когато:
- не е дал обяснения;
- при разпита отказва да даде обяснения;
- не е доказал възраженията си, с които се противопоставя на повдигнатото срещу него обвинение и насочения спрямо него граждаски иск.
б) "Тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи, а по дела, образувани по тъжба на пострадалия — върху частния тъжител". Съответно на това:
- тежестта на доказване пада винаги върху главния обвинител по делото. На досъдебното производство тежестта се носи в равна степен от наблюдаващия прокурор и действащия следовател или дознател;
- тежестта на доказване не може да се прехвърля на други субекти на процеса, още по-малко на субекти на наказателнопроцесуални отношения, нямащи отношение към осъществяване на основните процесуални функции или функции по гражданския иск. Тежестта не може да се прехвърля и на субект на наказателния процес, който реализира същата (обвинителната) процесуална функция по същото дело. Тук се налага да поясним, че когато
прокурорът се оттегли от обвинение в съдебно заседание, а частният обвинител продължи обвинителната си дейност в рамките на повдигнатото и предявено в съд обвинение, то тежестта на доказване не се пренася от прокурора върху частния обвинител и пострадалият не поема осъществяването на процесуалното качество "главен обвинител". Когато с оглед встъпването на прокурора в едно дело от частен характер производството се преобразува от частен характер в общ, тежестта на доказване преминава от главния обвинител (частния тъжител) върху прокурора. Трансформацията в характера на производството, което се води за престъпление от частен характер, влече трансформация в процесуалното качество на участващите в него лица и прокурорът заема процесуалното положение на главен обвинител, а пострадалият може да продължи дейността си в качеството на частен обвинител и граждански ищец. През цялото време на това преобразуване, водене и приключване на процеса, тежестта остава единствено и само върху главния обвинител. Така е и когато в производството за престъпление от частен характер встъпилият прокурор или прокурорът, образувал наказателно дело за престъпление от частен характер, се оттегли и пострадалият заеме качеството на частен тъжител — главен обвини¬тел.
в) Тежестта на доказване е правило, което не се проявява в конкретен случай, в особена процесуална ситуация, а съпровожда целокупната процесуална дейност на държавните процесуални органи. Докато има висящ процес и действа презумпцията за невиновност, тежестта на доказване е съществен белег за дейността на главния обвинител.
г) Тежестта на доказване трябва да се различава от задължението за доказване. Задължение за доказване носи органът, който ръководи процеса и решава неговите въпроси в съответния про-цесуален стадий. То също произтича от служебното начало, но има съществена връзка с основното начало за разкриване на обектив¬ната истина: ръководно-решаващият орган е оправомощен, носи отговорност за истинно фактическо установяване и за влагане в постановяваните от него процесуални актове на правилно изяснени обстоятелства досежно деянието и дееца.
д) Тежестта на доказване се отнася само до обвинението, а не до гражданския иск, макар че материалноправното основание за наказателната и за гражданската отговорност могат да съвпадат напълно или поне в основното — относно деянието, дееца, виновността, вредата.
е) Съдът е единственият държавен процесуален орган, върху който никога не пада тежестта на доказване, както в правораздавателната му дейност в съдебната фаза на процеса - така и при осъ¬ществяване на контролните му правомощия в досъдебното производство.
ж) Специфично правило въвежда чл. 147, ал, 2 във връзка с чл. 147,ал. 1 ичл. 148 НК. Ако лице разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, то не се наказва за клевета, при положение, че се докаже истинността на разгласените обстоя¬телства или на приписаните престъпления. Когато това лице е привлечено като обвиняем по дело за клевета, възниква особена проце¬суална ситуация:
- обвиняемият трябва да докаже заявените от него обстоятелства под страх, че при неуспех ще бъде признат за виновен в извършване на престъплението "клевета" и съответно наказан;
- с оглед на горното се модифицира действието на презумпцията за невиновност: производството се образува, лицето се привлича към отговорност и по общо правило се счита за невиновно, но под условие — дали и доколко обвиняемият ще успее да установи състоятелността на своите изявления по обоснован начин;
- обвиняемият трябвя да направи всичко възможно, за да докаже истиността на своите твърдения с достатъчно доказателства, т.е. да установи невиновността си;
- в този случай обвиняемият не поема тежест на доказване и задължение за доказване.