53. Граждански ищец. Граждански ответник.

Чл.84. (1) Пострадалият или неговите наследници, както и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят в съдебното производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установят като граждански ищци.
(2) Гражданският иск не може да се предяви в съдебното производство, когато е предявен по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Чл.85. (1) В молбата за предявяване на граждански иск се посочват: трите имена на подателя и на лицето, срещу което се предявява искът; наказателното дело, по което се подава; престъплението, от което са причинени вредите, и характерът и размерът на вредите, за които се иска обезщетение.
(2) Молбата може да бъде устна или писмена.
(3) Гражданският иск се предявява най-късно до започването на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.
Чл.86. Гражданският иск в съдебното производство може да бъде предявен както срещу подсъдимия, така и срещу други лица, които носят гражданска отговорност за вредите, причинени от престъплението.
Чл.87. (1) Гражданският ищец има следните права: да участва в съдебното производство; да иска обезпечаване на гражданския иск; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси.
(2) Гражданският ищец упражнява правата по ал.1 в пределите, необходими за доказване на основанието и размера на гражданския иск.
Чл.88. (1) Гражданският иск в съдебното производство се разглежда по правилата на този кодекс, а доколкото в него няма съответни правила, се прилага Гражданският процесуален кодекс.
(2) Разглеждането на гражданския иск не може да стане причина за отлагане на наказателното дело.
(3) Когато съдебното производство се прекрати, гражданският иск не се разглежда, но може да се предяви пред граждански съд.
Чл.89. Лицата, срещу които е предявен граждански иск, с изключение на подсъдимия, участват в съдебното производство като граждански ответници.
Чл.90. (1) Гражданският ответник има следните права: да участва в съдебното производство; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси.
(2) Гражданският ответник упражнява правата по ал.1 в пределите, необходими за защита срещу предявения против него граждански иск.
Чл.73. (1) Съдът и органите на досъдебното производство са длъжни да разяснят на пострадалия, че има право да предяви в съдебното производство граждански иск за вредите, причинени от престъплението.
(2) По искане на пострадалия или на неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице в досъдебното производство съответният първоинстанционен съд еднолично в закрито заседание взема мерки за обезпечаване на бъдещ иск по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(3) В случаите по чл.51 мерките по ал.2 се вземат по искане на прокурора.
(4) В съдебното производство по исканията по ал.2 и 3 се произнася съдът, който разглежда делото.
Граждански иск. Престъплението е човешко деяние, дейст¬вие или бездействие. От него, като правопораждащ фактически състав, могат да възникнат наказателна отговорност (наказателно-правно отношение) и гражданска отговорност на деликтно основа¬ние (гражданскоправно отношение). С оглед на тези правни после¬дици се очертава:
- общност в основанието на съответния вид отговорност - пре¬стъпното деяние;
- общност в елементите на фактическия състав, при осъщест¬вяване на който произтича правната връзка - деяние, вина, вреда;
- общност в реда за установяване на материалното правоот¬ношение - чрез образуване и гледане на съответно производство (разновидност на юридически процес);
- общност в субекта, който може да решава съответния спор в едно производство (наказателно или гражданско) като правораздавателен орган с оглед материалната законна сила на неговия проце¬суален акт - съда.
Гражданският иск в наказателния процес е предназначен за осъществяване на едно типично гражданско право - право на обезщетение за виновно причинени вреди от непозволено увреждане по чл-45 и следв. от Закона за задълженията и догорорите. Предмет на наказателния процес е наказателно дело за извършено престъпление и това е съществото на наказателното производство, образуването и разглеждането на наказателно дело. Гражданският процес относно гражданското право се "съединява" към наказателния процес.
Разбира се, понеслите вреди от престъпление лица могат да предявяват претенциите си пред гражданския съд по общия исков ред на ГПК. Когато гражданският съд е образувал дело по искова молба на пострадалия, на основание непозволено увреждане, то гражданското право не може да се реализира чрез предявяване на иск и в наказателно производство. В такъв случай гражданското съдопроизводство следва да бъде спряно по чл. 182 ГПК и да се изчака приключване на наказателен процес с влязла в сила присъда, след което гражданският съд да зачете преюдиция на присъдата на наказателния съд относно извършеното деяние, виновността на дееца, наказуемостта на деянието (чл. 372, ал. 1 и 2 НПК). Ако пострадалият все още не е предявил искова молба в гражданския съд и не желае да участва в наказателен процес (или не бъде консти-туиран като граждански ищец), то той може след приключване на наказателното дело да реализира правата си пред гражданския съд.
2. Граждански ищец.
а) Правоспособност (чл. 60, ал. 1 НПК):
-физически лица: пострадалият от престъплението гражданин, а след неговата смърт - наследниците му, са активно легитимирани да встъпят във висящо дело като граждански ищци. Както и в случаите на частен обвинител и частен тъжител, водещ елемент в про¬цесуалния интерес са нанесените вреди от имуществено или неимуществено естество. Тъй като предявяването на граждански иск е израз на правото на защита на пострадалия, то той преценява дали да се включи в процеса с граждански иск, срещу кои съучастници на престъплението да насочи иска, за какви вреди да търси обезщетение и в какъв размер;
- учреждения и юридически лица: тяхното участие в процеса се определя от обстоятелството, че от престъплението могат да произтекат вреди както за граждани, така и за персонифицирани общности и други суоекти. Същото се отнася до държавата и об¬щините. Когато е увредено държавно или общинско имущество, независимо дали е държавна (общинска) частна собственост или държавна (общинска) публична собственост, то съответните оторизирани управленски органи, включително в учрежденията и в юридическите лица, са длъжни да претендират обезщетение за нанесените вреди;
- прокурорът по чл. 47 НПК, който предявява и отстоява граждански иск в полза на държавата, общините, непълнолетни пострадали и пострадали - лица с физически или психически недостатъци, които им пречат да защитават сами своите права и законни интереси.
Дееспособност. Процесуалната възможност да се извършват валидни правни действия лично от увредените физически лица е обвързана от наличието на дееспособност. До отпадане на не-дееспособността малолетните, непълнолетните и запретените пострадали се представляват в процеса от законните им представители. Във всички останали случаи процесуалната дееспособност на активно легитимираните лица е универсална: достатъчно е те да се представляват от длъжностни лица с представителна власт, според правилата на закон и/или учредителен или устройствен акт на съответната структура.
б/ Процесуална форма за конституиране на граждански ищец:
- висящо наказателно дело от общ или от частен характер. Граждански иск може да се предяви за вреди от извършеното прес¬тъпление в съдебното производство;
- произнасяне по молбата от съда с определение. Отказът на правораздавателния орган се мотивира и не подлежи на атакуване с жалба пред въззивната инстанция.
в) Процесуално положение на гражданския ищец:
- гражданският ищец е субект на наказателния процес и страна в неговата съдебна фаза. Гражданите осъществяват този проце¬суален статут по линия на своето право на защита, прокурорът - като държавен обвинител, а всички останали длъжностни лица от управленските органи на увредени учреждения, юридически лица и други лица - с оглед тяхното организационно, трудовоправно, търговскоправно положение и т.н., което им дава надлежна представителна власт;
- активността на гражданския ищец е изцяло ориентирана в сферата на увреждане на имущество и нанасяне на морални вреди, претендиране на обезщетение в определен размер, т.е. извън дейността по повдигане и отстояване на обвинение срещу привлечено към отговорност лице.
- макар да не е обвинителна, процесуалната дейност по граж¬данския иск е еднопосочна на обвинението. Това произтича от съдържанието на дейността по обосноваване на обвинение и по обосноваване на граждански иск: да се докаже извършеното деяние, неговия престъпен (противоправен) характер, съпричастността на обви-няемия и неговата вина. При това, тежестта да докаже всички въпроси на обвинението по дела от общ характер пада върху органа на досъдебното производство в досъдеоната фаза, а в съдебното производство - върху прокурора. - той внася държавна такса върху уважения размер на иска;
Поради спецификата на делата от частен характер, тежестта на доказване се носи от частния тъжител в процесуалното качество на главен оовинител, включително когато предявява граждански иск за обезвреда.
г) Процесуални права на гражданския ищец (чл. 63 НПК):
- да участва в наказателното производство;
- да иска обезпечаване на гражданския иск, предявен от него;
- да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения;
-_да представя доказателства:
- да прави искания, бележки и възражения;
- да обжалва процесуалните актове на съда и органите на до¬съдебното производство, които накърняват неговите права и законни интереси.
Гражданският ищец може да упълномощава повереници, които да отстояват неговите права и законни интереси. Тук се включва и възможността по чл. 76, ал. 2 НПК съдът, ръководещ непосредствено процесуалната дейност в съответния стадий, да назначи адвокат - особен представител на малолетния или непълнолетния пострадал, когато неговите интереси са противоречиви на интересите на негов родител, настойник или попечител.
Гражданският ищец осъществява процесуалните си права в пределите, необходими за доказване основанието и размера на граж¬данския иск (чл. 63, ал. 2 НПК). С оглед на това, например, граж¬данският ищец не може да обжалва освобождаването на обвиняемия от изтърпяване на наказанието (условно осъждане по чл. 66 НК), поради липса на процесуален интерес.
Граждански ответник. Гражданският ответник е лице (чл. 65 НПК), срещу което е предявен граждански иск в наказател¬ния процес и което не е привлечено като обвиняем.
а) Пасивно легитимиране на гражданския ответник – отговарящото по иска лице, което не е в същото време и обвиняем, се включва в орбитата на процесуалните отношения на едно наказателно дело с предявяване на граждански иск срещу него. Материално-правното основание за привличане на граждански ответник е участието на лицето в извършване на ув¬реждащото деяние, включително проявяване на вредоносните пос¬ледици.
б) Гражданският ответник се привлича по делото в качеството на съпричинител на деянието, без значение какъв е неговия принос включително за проявяване на вредите от имуществен и неимуществен характер, претендирани по вид и размер с насочения срещу него граждански иск. В общия случай той е солидарно отговорен с обвиняемия по делото (чл. 53 ЗЗД); мислима е обаче хипотеза, при която понеслото вреди лице предявява граждански иск само срещу гражданския ответник, без да го насочва срещу обвиняемите по де¬лото.
в) Гражданският ответник като дееспособно лице отговаря напълно и може да извършва валидни правни действия в процеса лично. Когато недееспособно лице е съпричинител на вредата, то отговорността на неговите родители, настойник или попечител се урежда съобразно чл. 48 и следв. от ЗЗД, а процесуалните действия в негова защита се извършват от законен представител или упълномощен от законния представител повереник.
г) Гражданският ответник е субект на наказателния процес и страна в съдебното производство, осъществяващ функцията по отговаряне на гражданския иск. Това не е основна процесуална функция, но основното й съдържание е напълно съответно на съдържанието на дейността по оспорване на обвинението, която се осъществява в рамките на основната процесуална функция по защита: доказване невиновността на обвиняемия, неизвършването на деянието, неговия престъпен характер, непроизтичането на вреди от него или произтичането на по-малки по размер вреди.
д) Процесуалното качество на ответник по гражданския иск е съвместимо с качеството "свидетел" и като такъв той може да бъде разпитван в първата и въззивната съдебна инстанция.
е) Гражданският ответник има следните процесуални права:
- да участва в наказателното производство;
- да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения;
- да представя доказателства;
- да прави искания, бележки и възражения;
- да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси.
Гражданският ответник може да упълномощава повереник (пълномощник). Законът не е предвидил в негова полза възможност да му бъде назначен повереник в случай на задължителна защита на гражданския ответник.
Гражданският ответник упражнява правата си в пределите, необходими за защита срещу предявения по отношение на него граждански иск (чл. 66, ал. 2 НПК).
ж) По отношение на гражданския ответник действа законова пре¬зумпция в точно обратна процесуална посока: неговата вина, се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД). В най-общ план това означава, че обвиняемият ще бъде осъден да заплати обезщетение по гражданския иск за причинени вреди само, ако виновността му за извършване на процесното деяние бъде еднозначно и напълно доказана; обратно, гражданският ответник ще бъде осъден да заплати обезщетение, когато той не е успял да обоснове своята невиновност.