52. Защитник. Повереник.

Чл.91. (1) Защитник на обвиняемия може да бъде лице, което упражнява адвокатска професия.
(2) Защитник може да бъде и съпругът, възходящ или низходящ роднина на обвиняемия.
(3) Не може да бъде защитник:
1. който е бил или е защитник и на друг обвиняем и защитата на единия противоречи на защитата на другия;
2. който е представлявал или е давал съвети на друг обвиняем, ако защитата, която му се възлага, противоречи на защитата на другия обвиняем;
3. който е представлявал или е давал съвети на противната страна;
4. който е участвал в производството в друго процесуално качество;
5. който е съпруг, роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на съдия, съдебен заседател, прокурор, или разследващ орган по делото.
Чл.92. Лицата, които не могат да бъдат защитници, са длъжни сами да се отведат. Ако те не направят това, съответният орган ги отстранява от участие в наказателното производство служебно или по искане на заинтересования.
Чл.93. (1) Защитникът се избира и упълномощава от обвиняемия, освен в случаите, предвидени в този кодекс.
(2) Пълномощното се изготвя в писмена форма и се подписва от обвиняемия и защитника.
(3) Защитникът може да заверява преписи от даденото му пълномощно и да преупълномощава със съгласието на обвиняемия друго лице за защитник.
(4) Упълномощаването пред съд може да бъде извършено и устно в съдебното заседание. В този случай упълномощаването се вписва в протокола от съдебното заседание, който се подписва и от обвиняемия.
(5) Пълномощното важи за цялото наказателно производство, ако не е уговорено друго.
Чл.94. (1) Участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато:
1. обвиняемият е непълнолетен;
2. обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам;
3. делото е за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от десет години или друго по-тежко наказание;
4. обвиняемият не владее български език;
5. интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник;
6. когато е направено искане по чл.64 или обвиняемият е задържан под стража;
7. производството е пред Върховния касационен съд;
8. делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия;
9. обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това.
(2) В случаите на ал.1, т.4 и 5 участието на защитник не е задължително, ако обвиняемият заяви, че не желае да има защитник.
(3) Когато участието на защитник е задължително, съответният орган назначава за защитник адвокат.
(4) Назначеният защитник се отстранява от наказателното производство, ако обвиняемият упълномощи друг защитник.
Чл.95. Защитникът не може да се откаже от приетата защита, освен ако стане невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от него причини. В последния случай той е длъжен да уведоми своевременно обвиняемия и съответния орган.
Чл.96. (1) Обвиняемият може във всеки момент на производството да се откаже от защитник, освен в случаите на чл.94, ал.1, т.1-3 и 6.
(2) Замяната на един защитник с друг може да стане само по молба или със съгласието на обвиняемия.
Чл.97. (1) Защитникът може да участва в наказателното производство от момента на задържането на лицето или на привличането му в качеството на обвиняем.
(2) Органът на досъдебното производство е длъжен да разясни на обвиняемия, че има право на защитник, и му осигурява възможност незабавно да се свърже с него. Той не може да извършва никакви действия по разследването и други процесуални действия с участието на обвиняемия, докато не изпълни това си задължение.
Чл.98. (1) Защитникът е длъжен да оказва правна помощ на обвиняемия и с цялата си дейност да съдейства за изясняване на всички фактически и правни положения, които са в полза на обвиняемия, като се ръководи от вътрешно убеждение, основано на доказателствата по делото и закона.
(2) Защитникът е длъжен да съгласува с обвиняемия основните линии на защитата. Когато защитникът счита, че основните линии на защитата, предложени от обвиняемия, са несъвместими с неговите задължения, той уведомява своевременно обвиняемия и продължава защитата, ако не бъде отстранен от наказателното производство по предвидения за това ред.
(3) Защитникът не може да отказва правна помощ на обвиняемия по отделни въпроси на обвинението под предлог, че обвиняемият има и друг защитник.
Чл.99. (1) Защитникът има следните права: да се среща насаме с обвиняемия; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда и на органите на досъдебното производство, които накърняват правата и законните интереси на обвиняемия. Защитникът има право да участва във всички действия по разследването с участие на обвиняемия, като неявяването му не възпрепятства тяхното извършване.
(2) Участието на защитника не е пречка обвиняемият да упражнява лично правата си по чл.55.
Повереник
Чл.100. (1) Частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец и гражданският ответник могат да упълномощават повереник.
(2) Когато частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец или гражданският ответник представи доказателства, че не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има повереник и интересите на правосъдието изискват това, съдът, който разглежда делото като първа инстанция, му назначава повереник.
(3) Разпоредбите на чл.91, 92 и 93 се прилагат съответно и за повереника.
Чл.101. (1) Когато интересите на малолетния или непълнолетния пострадал и неговия родител, настойник или попечител са противоречиви, съответният орган му назначава особен представител - адвокат.
(2) Особен представител - адвокат, се назначава и на пострадалия, когато той е недееспособен или ограничено дееспособен и интересите му противоречат на интересите на неговия настойник или попечител.
(3) Особеният представител участва в наказателното производство като повереник.
(4) Разпоредбите на чл.91, ал.3 и чл.92 се прилагат съответно и за особения представител.
Защитникът в наказателния процес
1. Правоспособност. Като защитници на обвиняемия в произ¬водството по наказателни дела могат да се конституират две катего¬рии липа.
а) Лице, упражняващо адвокатска професия, което отговаря на изискванията на Закона за адвокатурата и е вписано в списъка на адвокатската колегия, съобразно следните условия:
- дееспособен български гражданин;
- висше юридическо образование, придобито в юридически факултет на висше училище;
- успешно преминат законоустановен стаж;
- издържан теоретико-практически изпит след стажа;
- не е осъждано като пълнолетно за умишлено престъпление от общ характер или е реабилитирано;
- не е лишено от право да упражнява адвокатска професия;
- не е търговец, управител на търговско дружество и председател на управителния съвет на кооперация;
- не е лице, работещо на държавна или обществена служба, в търговско дружество, кооперация или друго юридическо лице по трудов договор;
- не е невъзстановен в правата си несъстоятелен (чл. 3 и 4 от Закона за адвокатурата);
б) Съпруг, възходящ или низходящ роднина на обвиняемия.

По направените отводи, респ. самоотводи се произнася ръководно-решаващият в съответния стадий орган. Органът може да извърши това и като служебно действие, без да е необходимо да бъде сезиран с искане за отвод или със заявление за самоотвод.
Вписаните като адвокати лица имат универсална компетентност да осъществяват процесуалното качество "защитник" във всеки на¬казателен процес, предвид само на ограниченията на Закона за ад¬вокатурата пред Върховния касационен съд да се явяват като защит¬ници адвокати със стаж не по-малко от пет години като адвокат, съдия, прокурор или длъжностно лице с приравнен юридически стаж. Конституирането на съпрузите, възходящите и низходящите роднини е обвързано от условието да са напълно дееспосоони (да са навършили пълнолетие и да не са под запрещение).
2. Процесуална форма на конституиране на защитник. Право¬способните да бъдат защитници по делото лица встъпват съобразно ред и условия, предвидени в наказателно-процесуалния закон.
а) Защитникът може да участва в наказателното производство най-рано от момента на задържането на лицето или на привличането му в качеството на обвиняем. Органът на досъдебното производство е длъжен да обясни на привлеченото към наказателна
лице правото му на защитник и да му осигури възможност да се свърже с такъв.
б) Задължителната защита от защитник по чл. 70 НПК е предвидена, когато според законодателната презумпция обвиняемите след¬ва да отстояват своите права и законни интереси с помощта на специализирани процесуални представители, а именно ако: обви¬няемият е непълнолетен; обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам; делото е за престъпление, за което се предвижда доживотен затвор или лишаване от свобода не по-малко от десет години; обвиняемият не владее български език; интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник; делото се разглежда в отсъствие на обвиняемия; обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това. В две от посочените хипотези задължителната
защита е условна, доколкото обвиняемият е в правото да заяви, че не желае защитник - чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 НПК.
в) НПК е уредил два способа за встъпване на защитник - по упълномощаване и по назначаване:
- по упълномощаване, при сключване на договор за мандат (договор за правна помощ и съдействие) и съставяне на пълномощно. Договорът едвустранен, възмезден, съдържанието му е ориентирано към даване на правни съвети, съставяне на книжа, процесуално представителство от адвокат, срещу което той има правото на възнаграждение - хонорар. На основание сключения ДОГОВОР се издава писмено пълномощно, което в общия случай важи за цялото производство. Встъпването на защитника по конкретното наказателно производство се реализира като обвиняемият или упълномощеният защитник подават молба до ръководно-решаващия орган с прилагане на пълномощното; органът се произнася със съответен процесуален акт (постановление на прокурор и разследващ орган или определение на съд);
- по назначаване, ако в случаите на задължителна защита от защитник обвиняемият не си е упълномощил защитник или не е заявил нежелание да има защитник, когато не владее български език и когато интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник. Законодателят е уредил тези хипотези като задължение на ръководно-решаващия по делото орган, неизпъл¬нението на което е съществено нарушение на процесуалните прави¬ла, от категорията на абсолютните. Защитникът встъпва по силата на постановление на прокурор или разследващ орган или съдебно определение. В този случай не се съставя договор за мандат между обвиняемия и защитника, пълномощно, а също не се подава молба с искане да се конституира защитник. Възникването на процесуалната фигура на защитника става като служебно процесуално действие. по силата на официалното начало на наказателния процес.
Привличането на защитник по упълномощаване има приоритет пред назначаването на защитник. Така е, защото при упълномоща¬ването се съблюдават най-добре правата на обвиняемия и възмож¬ността той да ги упражнява по свое желание и воля.
3. Процесуално положение на защитника.
А) защитникът е субект на наказателния процес и страна в неговата съдебна фаза. Той осъществява основната процесуална функция на защита. Смисълът на неговата дейност е да отстоява правата и законните интереси на обвиняемия по начин, който да благоприятства най-добре установяване на невиновност, оборване на оборване на обвинението или поне внасяне на съмнения в неговата безсъмнена обоснованост, смекчаване отговорността на привлечения към наказателна ОТГОВОРНОСТ, включително настояване за освобождаване от изтърпяване на наказанието и освобождаване от наказателна отго¬ворност с налагане на административно наказание.
б) Защитникът е процесуален представител на обвиняемия и като такъв отстоява представлявани права и законни интереси. По правило той няма личен интерес по въпросите от същество на делото. Като процесуален представител защитникът:
- в повечето случаи е пълномощник (защитник по упълномо¬щаване);
- с оглед на горното, той може да преупълномощава със съгла¬сието на обвиняемия, друго лице за защитник;
- може да бъде отстранен, сменен с друг защитник, когато по своя воля обвиняемият си упълномощава друг защитник;
- координира стратегията на защитата и конкретното й осъ¬ществяване съвместно с представлявания обвиняем, като при не¬съгласие помежду им обвиняемият може да отстрани защитника, с или без последващо упълномощаване на друг защитник;
- оттегля въззивна жалба или въззивна частна жалба само след получаване съгласието на подсъдимия (чл. 323, ал. 4 и чл. 348 ал. 4 НПК);
- при наличие на упълномощен защитник обвиняемият може да си упълномощи и други защитници за участие по същото дело В тази хипотеза всеки защитник осъществява дейността си по прин¬цип еднолично, макар да не е изключено (и даже се предполага в интерес на обвиняемия) защитниците да съгласуват помежду си позициите на защитата;
- обвиняемият може въобще да се откаже от защитник във всеки момент на производството, освен в случаите по чл. 70, ал. 1
Особености в класическото проявление на отношения на пред¬ставителство между обвиняемия и защитника се забелязват в слу¬чаите на защитник по назначаване, доколкото в такива случаи:
- обвиняемият не може да иска да му бъдат назначени няколко защитника; - обвиняемият не може да предизвика смяна на един назначен защитник с друг такъв, извън хипотезата на предубеденост, за която се предвижда отвод на защитник по чл. 67, ал. 3 във връзка с чл. 68 НПК
- обвиняемият не може да парира процесуалната дейност на назначения защитник, освен ако го отстрани чрез упълномощаване на друг защитник или направи отказ от защитник въобще (чл. 72, ал. 1 НПК).
в) Процесуални задължения на защитника (чл. 74 НПК):
- да оказва правна помощ на обвиняемия;
- с цялата си дейност да съдейства за изясняване на всички фактически и правни положения в полза на обвиняемия;
- да съгласува с обвиняемия основните линии на защитата;
- да си направи самоотвод, при наличие на основанията по
- не може да се откаже от приетата защита, освен ако стяне невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от него причини (чл. 71 НПК).
г) Процесуални права:
- да се среща насаме с обвиняемия, което в същото време е и право на обвиняемия;
- д,а се запознава с делото и да прави необходимите извлечения;
- да представя доказателства;
- да участва в наказателното производство, включително да присъства при извършване на действия по разследване;
- да прави искания, бележки и възражения;
- да обжалва актовете на държавните процесуални органи, които накърняват правата и законните интереси на обвиняемия;
- да преупълномощава други лица като защитници.
д) Процесуалният статут на защитника в наказателния процес се различава значително от класическата формула на гражданскоправния пълномощник по ГПК. В този смисъл защитникът:
- е самостоятелен субект на процеса, неговата правосубектност не произтича от правосубекността на подзащитния му обвиняем;
- има права и задължения на собствено основание, които извършва на собствено основание;
- се ръководи от своето вътрешно убеждение, основано на доказателствата по делото и закона (чл. 74, ал. 1 т йпе);
- не е длъжен безпрекословно да се съобразява с вижданията на подзащитния му по въпросите на защитата. При непреодолима колизия, противоречие в становищата на обвиняемия и защитника защитникът продължава провеждането на защитата по вътрешно убеждение, докато бъде отстранен от процеса по волята на обви¬няемия;
- участието на защитника е паралелно и напълно самостоятелно от участието на обвиняемия по делото (по аргумент от чл. 75, ал. 2 НПК). Особено в случаите на назначен защитник при задължител¬ната защита от защитник, обвиняемият по никакъв начин не може да препятства дейността на своя защитник (чл. 70, ал. 1, т. 1 -3 НПК).

Повереник (чл. 76 НПК). Повереникът е процесуален пред¬ставител на частния обвинител, частния тъжител, гражданския ищец и гражданския ответник и като такъв встъпва в производството по делото предимно като пълномощник, т.е. при условията на упълно¬мощаване (сключване на договор за мандат между съответния граж¬данин и адвоката - повереник и оформяне на писмено пълномощно).
Повереникът в производството по наказателни дела е субект на процеса и страна в съдебното производство. Той винаги отстоява представлявани права и законни интереси, макар, че за разлика от защитника невинаги осъществява основна процесуална функция - така при упълномощаване на повереник от гражданския ищец или гражданския ответник. Той може да бъде привлечен по делото във всеки момент след конституиране на частен обвинител, тъжител, граждански ищец и граждански ответник.