51. Обвиняем.

Чл.54. Обвиняем е лицето, което е привлечено в това качество при условията и по реда, предвидени в този кодекс.
Чл.55. (1) Обвиняемият има следните права: да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да се запознава с делото, включително и с информацията, получена чрез използване на специални разузнавателни средства, и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения; да се изказва последен; да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, и да има защитник. Обвиняемият има право защитникът му да участва при извършване на действия по разследването и други процесуални действия с негово участие, освен когато изрично се откаже от това право.
(2) Подсъдимият има право и на последна дума.
Обвиняем
1. Правоспособност. Обвиняем е лицето, срещу което е пов¬дигнато обвинение при условията и по реда, предвиден в НПК (чл. 54 НПК).
а) Обвиняемият е гражданин, физическо лице, страна по наказателно-правното отношение във връзка с извършено от него престъпно деяние. Това лице се привлича към отговорност с оглед реализиране на наказателната отговорност по материалното правоотношение.
б) Обвиняемият се третира като извършител (съизвършител, съучастник на престъпното деяние, доколкото за съответното прес¬тъпление наказателноотговорни са и други лица според правилата на чл. 20-22 НК).
в) Не може да бъде обвиняем юридическо лице, учреждение или друга персонифицирана структура, тъй като по националната ни правна система наказателната отговорност за извършено престъп¬ление е лична.
Дееспособност. В качеството си на субект на процеса, обви¬няемият лично извършва валидни правни действия на собствено основание. Когато той е непълнолетен и делото се гледа съобразно особените правила на Глава двадесета Раздел I НПК или по общия ред (в случая на чл. 386, ал. 2 НПК), обвиняемият сам извършва съответни процесуални действия по реализиране на правата си; в тази насока не е необходимо неговите действия да бъдат одобрявани, съгласувани с родители или попечители, доколкото това е хипотеза на задължителна защита от защитник - адвокат (чл. 70, ал. 1, т. 1, НПК), Когато обвиняемият загуби дееспособността си поради поста¬вяне под запрещение не възниква въпроса за негово законно предста¬вителство от законни представители по правилата на гражданското състояние, защото:
а) Личното участие на обвиняемия в наказателното произ¬водство се налага поради необходимостта той да упражнява лично предоставените му от закона процесуални права, да дава обяснения, съответният ръководно-решаващ орган да бъде в състояние да си състави непосредствено впечатление относно личността на привле¬ченото към наказателна отговорност лице и т.н.
б) Поставянето под запрещение е продиктувано от изрични, пряко свързани с психическото здраве на лицето основания. В тази връзка наказателно-процесуалният закон е предвидил прекратяване _или спиране на наказателното производство, когато обвиняемият изпадне в продължително или в краткотрайно разстройство на съзна-нйето, изключващо вменяемостта (чл. 21, ал. 1, т. 5, чл. 22, т. 1 НПК). Законодателната идея е, че по отношение на невменяемото лице не могат да бъдат реализирани целите на наказанието по чл. 36, а също задачите на наказателното производство по чл. 1, ал. 2 НПК и воденето на дело срещу него за извършено престъпление е несъстоятелно.
2. Процесуална форма за конституиране на обвиняем.
а) Обвиняемият е пасивно легитимиран и като такъв встъпва в производството по делото, подобно на гражданския ответник. Това означава, че обвиняемият навлиза в сферата на наказателно-процесуалните отношения по едно наказателно дело с оглед на това, че срещу него (по отношение на него) е повдигната обвинителна претенция и се настоява реализиране на наказателна отговорност: лицето да бъде признато за виновно и да му се наложи съответно наказание.
б) Обвиняемият се привлича в едно висящо наказателно произ¬водство. Не може да се повдигне обвинение, да се конституира обвиняем преди да се образува наказателно производство и извън рамките на наказателно-процесуалните отношения.
в) Повдигането на обвинение е процесуално действие, което се извършва от обвинител: по наказателни дела от общ характер - разследващ орган или прокурор в досъдебното производство, а в
съда - прокурор в качеството на страна - държавен обвинител; по наказателни дела от частен характер - частен тъжител.
г) Наказателно-процесуалният закон е уредил процесуалната форма за повдигане на обвинение:
- по наказателни дела от частен характер - подаване на писмена тъжба от пострадало от престъплението лице (или негови наслед¬ници) и разпореждане на председателя на съответния съд за приемане на тъжбата (даване ход на тъжбата) и образуване на съдебно произ¬водство от частен характер - чл. 57 и чл. 240, ал. 1, т. 2 НПК);
- в досъдебното производство - с постановление на орган на досъдебното производство по чл. 207, ал. 2 във връзка с ал. 1 НПК;
- в съдебното производство по наказателни дела от общ характер с обвинителен акт на прокурор по чл. 235 НПК.
д) Повдигането на обвинение, от съдържателна гледна точка, се осъществява при наличието на определени фактически, материалноправни и процесуални предпоставки.
3. Процесуално положение на обвиняемия.
а) Обвиняемият е централна фигура на наказателния процес. Наказателното производство се образува с перспективата да се пов¬дигне обвинение срещу определено лице за извършено от него престъпно деяние. Ако такава перспектива липсва, делото не се образува, а висящото производство се прекратява - по аргумент от чл. 21, ал. 1 НПК. Когато в наказателния процес почине единственият обвиняем, производството се прекратява поради изчезване на наказателноотговорния субект, по отношение на когото се реализира наказателна отговорност и наказателно преследване; по-нататъшната процесуална дейност става безпредметна и безсмислена.
б) Обвиняемият (наричан на предварителното производство "подследствен", а в съдебното производство "полсъдим" е субект на наказателния процес. Той е физическо лице, което извършва ос¬новна процесуална функция по защита (понякога и по отговаряне на гражданския иск), във връзка с което отстоява свои лични права и законни интереси и притежава процесуални права за активно проце¬суално поведение, засягащо хода на делото.
в) В съдебната фаза на процеса подсъдимият е страна, равнопоставена с другите страни в състезателното производство пред съда.
г) Обвиняемият участва в наказателния процес по линия на своето право на защита, както всички останали граждани – субекти на наказателно-процесуални отношения. Неговото право на защита е уредено в чл. 51 НПК и е най-пълно в сравнение с другите граждани в процеса:
- да научи в какво се обвинява и въз основа на какви доказателства;
- да дава обяснения по обвинението. Обясненията на обвиняемия които той дава при разпита, подобно на заподозрения, се третират в две насоки: от една страна, обяснения, които са доказателствени средства - източници на доказателства и съдържат относими по делото фактически данни, допринасящи за изясняване на релевантните фактически обстоятелства от предмета на доказване и от друга страна - обяснения, които са израз на правото на защита: съображения, доводи, аргументи, с оглед оспорване на насоченото спрямо него обвинение, доказване на невиновност или по-малка отговорност;
- да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения, отнасящи се до цялото дело и всички приложени по него материали, включително веществените доказателства, възложени за съхранение извън канцелариите на съда, прокуратурата и следствената служба в съответна специализирана организация (чл. 107, ал. 4 и чл. 108, ал. 3 НПК);
- да представя доказателства - да посочва, навежда доказателства и доказателствени средства, да води свидетели, да иска да бъде разпитан и чрез обясненията си да внася нови доказателства по делото;
- да участва в наказателното производство: да извършва действия във всички стадии и етапи на процеса от неговото започване и насетне във висящ процес;
- да прави искания, бележки и възражения. Исканията се отнасят до приобщаване на доказателствени материали и тяхното допускане, до отводи на съдии, съдебни заседатели, прокурори, следователи) мярката за обезпечаване на граждански иск, гледане на съдебното производство при закрити врати и т.н. Възраженията касаят противопоставяне на процесуалните позиции на обвинителите, гражданския ишец и другите субекти на процеса и изтъкване на аргументи в своя полза;
- да се изказва последен: в пренията на съдебното заседание това е изрично уредено със законоустановената поредност на съдебните речи на страните (чл. 289, ал. 2 НПК), съобразно която подсъди-мият се изказва винаги последен. По този начин обвиняемият дава
оценка на доказателствените материали и взема становище по въп¬росите на делото, с възможност да съобрази процесуалната си пози¬ция и своите процесуалните действия с резултатите от процесуал¬ното доказване и твърденията на другите страни в производството;
- да обжалва актовете на съда и на органите на досъдебното производство, които накърняват неговите права и законни интереси. Обвиняемият може да подаде жалби и срещу оправдателната присъда досежно основанията за оправдаването и мотивите на тази присъда;
- да има защитник и да се среща насаме с него от момента на привличането му в качеството на обвиняем. Това право е специално осигурено чрез множество процесуални гаранции. Процесуалният орган е длъжен да разясни правото на обвиняемия и да му осигури възможност да го упражни (чл. 14, ал. 4 НПК). Органът на досъ¬дебното производство и съдът не може да извършва каквото и да било действие преди изпълнение на това задължение (чл. 73, ал. 2 НПК). Когато за предявяване на обвинението (чл. 209, ал. 3 НПК) на предварителното производство обвиняемият се яви без защитник, следователят насрочва ново предявяване на обвинението, ако учас¬тието на защитник е задължително или обвиняемият не е могъл своевременно да упълномощи защитник;
- право на последна дума, осъществявано в съдебно заседание в етапа "Последна дума на подсъдимия", при което подсъдимият изразява окончателното си отношение по обвинението.