50. Пострадал. Частен обвинител. Частен тъжител.

Чл.76. Пострадалият, претърпял имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, има право да участва в съдебното производство като частен обвинител. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници.
Чл.77. (1) Молбата за участие в съдебното производство като частен обвинител може да бъде устна или писмена.
(2) Молбата трябва да съдържа данни за лицето, което я подава, и за обстоятелствата, на които се основава.
(3) Молбата се прави най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.
Чл.78. (1) Частният обвинител поддържа в съда обвинението наред с прокурора.
(2) Частният обвинител може да поддържа обвинението и след като прокурорът заяви, че не го поддържа.
Чл.79. Частният обвинител има следните права: да се запознае с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в съдебното производство; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, когато са накърнени неговите права и законни интереси.
Чл.80. Пострадалият от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, може да повдига и да поддържа обвинение пред съда като частен тъжител. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници.
Чл.81. (1) Тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. Към тъжбата се прилага документ за внесена държавна такса.
(2) Тъжбата трябва да бъде подписана от подателя.
(3) Тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство, на основание че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.
Чл.82. (1) Частният тъжител има следните права: да се запознае с делото и да направи необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в съдебното производство; да прави искания, бележки и възражения; да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси, и да оттегля тъжбата си.
(2) Частният тъжител може да се установи в съдебното производство и като граждански ищец в случаите и по реда, установени в този кодекс.
Чл.83. Пострадалият и подсъдимият имат право да искат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи за събиране на сведения, които сами не могат да съберат.
Частен тъжител
1. Правоспособност - активно легитимирани да участват като частни тъжители в наказателния пропее ся пострадалите от престъпление, което се преследва по тъжба на увредените лица. НК указва съставите на престъпления с такъв режим на реализиране на наказа¬телна отговорност (чл. 161, ал. 1, чл. 175, ал. 1, чл. 193а и чл. 348а). Действията на пострадалото лице от конституирането му в про¬цеса и насетне са в рамките на неговото право на защита като гражданин, регламентирано в чл. 122, ал.1 от Конституцията. Ето защо, съставянето и представянето на тъжба в съда от всички или от част от увредените лица, срещу всички или част от съучастниците в престъпното деяние, за всички или за част от извършените престъпления е въпрос на усмотрение на отделния по¬страдал, който решава сам за себе си.
При смърт на пострадалия правото на тъжба преминава у него¬вите наследници. Тази хипотеза се реализира в две основни процесуални ситуации:
- ако починалият пострадал не е подал тъжба, наследниците му са активно легитимирани да подадат първоначална тъжба, като всеки от тях преценява и постъпва по своя воля при решаване на въпроса за подаване (присъединяване към общата) тъжба, срещу определени лица, за определени престъпни деяния;
- когато пострадалият почине след образуване на съдебното поизводство, наследниците му имат право да встъпят във висящия процес. Тяхното встъпване е процесуално равнозначно на подаване на тъжба.
Дееспособност. За да подаде тъжба, включително обща тъжба, пострадалият или неговият наследник трябва да бъде процесуално дееспособен като предпоставка за лично извършване на валидни правни действия. Недееспособните (малолетни, непълнолетни, пъл¬но запретени и ограничено запретени) се представляват по реда на законното им представителство от техните законни представители: родители, настойници и попечители. Законните представители по¬дават тъжба и извършват всички законодопустими действия при реализиране правото на защита на недееспособния пострадал. Когато в хода на съдопроизводството недееспособността отпадне (ли¬цето навърши пълнолетие, респ. запрещението бъде снето), оттогава и насетне във всички съдебни инстанции частният тъжител продължава участието си в производството лично.
2. Процесуална форма за конституиране на частен тъжител.
а) Подаване на тъжба. Тъжбата е процесуално средство, чрез което се осъществява процесуалното право натъжба от пострадалия, при което:
- тъжбата е винаги писмен документ;
- следва да съдържа достатъчно данни относно самоличността на подаващото я лице и да бъде подписана от него;
- трябва да указва обстоятелствата, отнасящи се до извършено от определено лице престъпление.
- съдържащото се в тъжбата волеизявление на пострадалото лице трябва да бъде изрично искане да се образува съдебно произ¬водство и да бъде съдено определено лице за определено деяние, а не да визира само общи оплаквания.
б) Внасяне на тъжбата в компетентния съд — според правилата за предметна подсъдност. Когато сезираният с тъжбата съд приеме, че делото не му е подсъдно, той не образува съдебно производство:
- ако съдът констатира, че престъплението е от общ характер той изпраща тъжбата с приложените към нея материали на прокурора за преценка: следва ли да се започне досъдебно производство по общия ред. За прокурора това ще изпълни ролята на съобщение като законен повод по чл. 187, т. 1 НПК.
в) Произнасяне на съда по чл. 240, ал. 1, т. 2 НПК. Председателят на сезирания съд се произнася с разпореждане:
- ако с разпореждането тъжбата се приема, това означава, че на нея се дава ход, ооразува се съдопроизводство от частен характер и обвинението се счита за повдигнато. Съдията дава началната квалификация, по която започва производството, съобразно посочените в тъжбата фактически обстоя¬телства;
- когато с разпореждането се отказва образуване на произ¬водство, този съдебен акт подлежи на обжалване по реда на обжалване на присъдите, тъй като с него се прегражда пътя за осъществяване на наказателно преследване.
г) Правото на тъжба е обусловено от срок: 6 месеца от деня, в който пострадалият е узнал за извършване на престъплението. Изтичането на срока преклудира (прекратява) правото на тъжба.
д) Множеството пострадали могат да подават обща тъжба. Това е с оглед обстоятелството, че логиката на наказателния процес изисква за определени престъпления и срещу определени лица да се извърши само едно наказателно производство, веднъж да се осъществи привличане към наказателна отговорност, съдене и осъждане с влязла в сила присъда. Общата тъжба предполага съгласуване на процесуалните интереси, процесуалните позиции на пострадалите, както при съставяне и представяне на тъжбата в съда, така и в хода "на съдебното производство.
е) По делото за престъпления от частен характер, в общия случай, не се предвижда предварително проверка и досъдебно производство. С оглед на това, намирането на сведения, събирането и проверката на доказателствен материал се осъществява изключи¬телно по инициатива на частния тъжител; органи на досъдебното производство не са компетентни да участват. Пострадалият и подсъдимият имат правото да искат съдействие от органите на МВР за събиране на сведения, които сами не могат да съберат.
Процесуално положение на частния тъжител.
а) Частният тъжител е гражданин, пострадал от престъплението, КОМУТО е дадено правото да сезира съда за образуване на съдебно производство.
б) пострадалият предизвиква образуване на съдебно произ¬водство от частен характер. То се започва и води за престъпление от частен характер и няма досъдебна фаза. Активността на правораздавателния орган се предизвиква с действие на физическо лице, което:
- сезира съда;
- повдига обвинение;
- определя рамките на обвинението и оттам - обема на предмета на доказване, по отношение на който ще се развие делото.
Частният тъжител е гражданин, който участва в производството по делото по линия на своето право на защита. Той е субект на процеса, осъществява основната процесуална функция по обвинение и действа като страна в съдебното производство. В наказателните дела от частен характер частният тъжител е главен обвинител и носи тежестта да докаже обвинението по чл. 83, ал. 1 НПК. Частният тъжител може да предяви граждански иск, да упълномощи повереник, но не може да бъде разпитван като свидетел - свидетелското качество е несъвместимо с положението на главен обвинител на едно лице. Макар да е страна на частното обвинение, частният тъжител трябва да бъде обективен ;
г) Правото на защита на пострадалия - частен тъжител е комплекс от множество процесуални права и средствата за тяхното осъществяване. Неговите права са:
- да се запознае с делото и да прави необходимите извлечения, що се отнася до цялото дело и всички материали по делото;
- да представя доказателства;
- да участва в наказателното производство, доколкото желае това и го намира за уместно съобразно непосредствения си процесуален интерес;
- да прави искания, бележки и възражения;
- да обжалва актовете на съда, които накърняват негови права и законни интереси;
- да оттегли тъжбата си. Оттеглянето е процесуално действие, реципрочно на подаване на тъжба и поражда обратно действие -десезира съда. Оттеглянето на тъжбата бива едностранно и по помирение. Едностранното оттегляне може_да бъде ИЗРИЧНО или мълчаливо. Мълчаливо е оттеглянето, когато частният тъжител не е намерен на посочения от него адрес или не се яви в съдебно заседание редовно призован без уважителни причини, освен ако в заседанието се яви негов валидно упълномощен повереник; също когато тъжбата не отговаря на законо¬установените условия по чл. 57 НПК и в дадения от съда срок постра¬далият не отстрани недостатъците. Оттеглянето по помирение се реализира, когато пострадалият и деецът са се помирили. Освен ако деецът не изпълни условията на помирението без уважителни причи¬ни (тогава делото се възобновява). Помирението е двустранна сделка постигната в съдебно заседание или извън залата на съда, която се заявява пред съда и се потвърждава от пострадалия и от подсъдимия като страни. Като основание за оттегляне на тъжбата, помирението трябва да бъде заявено до момента на оттегляне на съда за постановяване на присъда в първата инстанция.

Частен обвинител

Правоспособност. Като частен обвинител по дела от общ характер може да участва пострадалият от престъпление (претърпял имуществени или неимуществени вреди), което се преследва по общия ред. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници (чл. 52 НПК).
В случаите на усложнена престъпна дейност всеки пострадал е в правото самостоятелно да реши дали в образуваното съдебно производство да се конституира като частен обвинител, срещу кои подсъдими и за какви престъпления.
Процесуална форма за конституиране на частен обвинител:
а) Висящо наказателно дело от общ характер в съдебна фаза - това означава, че вече е образувано съдебно производство по обви¬нителен акт на прокурор.
б) Подаване на молба до съда, който разглежда делото. Молба¬та може да бъде в писмен вид и подписана от подателя; когато се предявява устно в съдебно заседание, тя се вписва в протокола от заседанието. Също така молбата следва:
- да съдържа данни относно самоличността на пострадалото лице;
- да сочи обстоятелствата на извършеното престъпление и настъпилото вследствие на него увреждане;
- да съдържа изрично искане за встъпване в процеса като частен обвинител; - да бъде подадена най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.
в) Постановяване на съдебен акт за конституиране на частен обвинител. Съдът се произнася с определение. Отказът следва да се мотивира и подлежи на атакуване с частна жалба.
Процесуално положение на частния обвинител. Частният обвинител е пострадало от престъплението лице, гражданин, който действа в процеса при осъществяване на своето право на защита.
а) Частният обвинител е субект на процеса и страна в неговата съдебна фаза. Той отстоява обвинението срещу определени лица, за извършвани от тях престъпни деяния.
б) Включването на частен обвинител в сферата на един наказа¬телен процес всякога е свързано с обстоятелството, че съдебно произ¬водство от общ характер вече е образувано по обвинителен акт на прокурор, с което е повдигнато главното обвинение.
в) Като активен участник в процеса, частният обвинител съсре¬доточава своята дейност в поддържане и обосноваване на обви¬нението, доказване отговорността на привлечените като подсъдими лица;
г) Качеството на частен обвинител е съвместимо с процесуал¬ното качество на граждански ищец и свидетел. По този начин, пострадалият от процесното деяние може да поддържа обвинение, да претендира имуществена обезвреда и да даде ценни за процеса показания.
д) Като обвинител, частният обвинител трябва да бъде обективен и това произтича като характеристика на основната процесуална функция по обвинение по наказателни дела. Той е длъжен да съдейства за събиране и проверка както на обвинителни, така и на оправдателни доказателства, за изясняване както на отегчаващи, така и на смекчава¬щи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
е) Частният обвинител е второстепенен обвинител в съдебните производства от общ характер:
- той не повдига главно обвинение;
- не е главен обвинител и не определя рамките на обвинението и обема на предмета на доказване в производството;
- не носи тежест на доказване;
- действа паралелно (наред с) прокурора, който е главен обвинител и носи тежестта на доказване;
- подпомага държавното обвинение при обосноваване на повдигнатото обвинение (не само като обвинител, но и с оглед възможността да даде свидетелски показания).
ж) Макар и с второстепенна процесуална роля на обвинител частният обвинител е самостоятелен субект на процеса и:
- не е обвързан от позицията на прокурора;
- взема становище по фактически и правни въпроси на делото по свое, вътрешно убеждение, основано на доказателствата по делото;
- не е процесуално подчинен на прокурора (както са процесуално подчинени разследващите органи);
- не е процесуален помощник на прокурора в условията на задължителен за пострадалия режим;
- автономен е с оглед на прокурора - държавен обвинител: про¬курорът не може да прехвърля на частния обвинител да изпълнява качеството иа главен обвинител и да носи тежест на доказване на повдигнатото обвинение, нито може да го упълномощава да осъщест¬вява прокурорски правомощия.
з) Правото на защита на частния обвинител (чл. 55 НПК) съдържа множество процесуални права и процесуални средства. Той има право:
- да се запознае с делото и да прави необходимите извлечения;
- да представя доказателства;
- да участва в съдебното производство;
- да прави искания, бележки и възражения;
- да обжалва актовете на съда, когато са накърнени негови права и законни интереси.
Частният обвинител може да упълномощава повереник за извършване на процесуално представителство пред съда. За постра¬далия, с оглед конституирането му като частен обвинител и граж¬дански ищец, законодателят е предвидил в чл. 76, ал. 2 НПК ограни¬чена форма за задължително представителство от особен представител - адвокат, когато интересите на малолетния или непълнолетния пострадал и неговия родител, настойник или попечител са проти¬воречиви. В такъв случай съдът или съответният орган на досъдебното производство служебно назначава особен представител, който действа в процесуалното качество на повереник по отделно наказа¬телно дело.