5. Международно признаване на Съединението

От формална гледна точка съединението е нарушение на берлинския договор и поради това, като оставим настрана дипломатическите съображения, великите сили имат правни основания да вземат отношение.
Съединението провокира и общобалканска криза- 1885г. до 1887г.- в международните отношения.
Позициите на великите сили:
1/ Русия- Очаквало се е русия да подкрепи съединението. И все пак Русия се обявява против акта на съединението. Резултатът е, че руските офицери се изтеглят от българската армия. Причините за тази нагласа са свързани с един личностен фактор- Батемберг. Той е в обтегнати отношения с Русия. Русия смята, че зад акта на съединението стоят русофобски сили.
2/ Великобритания- В началото е против по две причини- първата причина е Русия. Великобритания смята, че Русия стои зад съединението. Другата причина е юридическа- нарушава се все пак договор. В момента, в който англичаните разбират, че съединението не е руска работа, то те веднага подкрепят дипломатически съединението /Великобритания сдържа Турция и Гърция да не предприеме военни действия/ . По време на конференцията също има помощ от Великобритания. Мотивите на англичаните са: това е добър момент да се отслабят руските позиции на балканите. От друга страна англичаните искат да си подсилят позициите на Балканите.
3/ Франция и Италия- те нямат пряк интерес на Балканите. Италианците се интересуват може би от Албания, но това не се брои. Все пак показват негативно настроение, защото е нарушение на международен договор. Позицията им е, че кризата трябва да се разреши с обща акция на великите сили. Двете страни съветват и предупреждават Гърция и Сърбия да се въздържат от крайни мерки поради опасения на двете държави, че едни крайни действия на Балканите биха задълбочили кризата и от Балканска биха я направили глобална.
4/ Германия и Австро-Унгария- Подхождат по сходен начин. Австро-Унгария е по-крайно настроената. Тя е великата сила, която има съществени интереси на Балканите. Интересите на Австро-Унгария са насочени към Албания, Босна и Херцеговина, но все пак. Австро-Унгария настоява за възстановяване на статуквото. Германия стои на същата позиция, но политическото обяснение е не с интереси на Балканите, а с това, че Германия подкрепя Австро-Унгария. Целта и на двете сили е да се отслаби руското влияние на Балканите и като страничен продукт би било добре ако се изострят противоречията между Русия и Великобритания.
Принципно Австро-Унгария и СЪрбия са имали таен договор, който предвижда, че, ако в един или друг момент Сърбия бъде в състояние да придобие земи на югоизток, Австро-Унгария няма да се противопоставя на това и поема ангажимент да подкрепи Сърбия пред другите велики сили, което би било разширение на влиянието на Австро-Унгария на Балканите. По тази причина Сърбите започват толкова уверено войната с България.
5/ Сърбия, Гърция - враждебно настроени и ЗА пълно насилствено възстановяване на статуквото. Обосновката е, че този акт на съединението бил заплаха за собственото им развитие, защото след това България щяла да предяви претенции към Македония.
6/ Турция- Запазва си правото да възстанови статуквото, дори ако трябва с оръжие. Макар да е сюзерен на България, Турция иска да се съобрази с великите сили.

Как се решава въпросът от Великите СИЛИ? Явно е трябвало да се реши с Великите Сили, не само защото те определят международните отношения в Европа, но и защото се нарушава договор, по който те са страна.
По тази причина се провежда Цариградската посланическа конференция. На нея се събират Великите Сили за да се намери разрешение и да се обсъжда въпроса. Цариградската посланическа конференция е прекъсната през ноември 1985г. по време на Сръбско-Българската война. Военната победа допринася за това, Великите Сили да подкрепят съединението.
Под влияние на Великобритания, Великите Сили изработват следната схема:
Първо/ Да се реши проблемът между България и Турция чрез предварително споразумение- В първоначалния вид: Батемберг да се назначи генерал-губернатор на Източна Румелия, но да си остане княз на обединената държава. Второто решение е администрацията в източна румелия да се съедини с тази на княжеството. Трета точка е румелийската милиция да влезе в състава на войската на княжеството. Това са първите три пункта на първоначалния вариант. При необходимост се предвижда княжеството да оказва отбранителна помощ на Турция. И също се предвижда компенсация за Турция- отстъпване на територии.
Русия обаче изявява резерви по три от пунктовете на споразумението- срещу отстъпването на територии, срещу помощта на България на Турция, срещу назначаването на Батемберг генерал-губернатор на източна румелия.
През януари 1886г. се подписва споразумение между България и Турция и Турция признава съединението.
През Март 1886г. се подписва и мирен договор между Сърбия и България. В него пише само, че се възстановява статуквото от преди войната.
През април 1886г. е приет Топханенския акт- това е многостранен международен акт. Този акт е подписан от Великите Сили и от Турция. Така на международно равнище се признава съединението. Взето е под внимание сериозното руско недоволство по отношение на княза. Решението е считано за голямо постижение на дипломатическото изкуство- „Българският княз се назначава за генерал-губернатор”, а не Батемберг….. се назначава. Топханенският акт предвижда предаване на част от Родопите на Турция- Кърджали и Девин.