49. Прокурор. Разследващи органи.

Функции на прокурора в наказателното производство
Чл.46. (1) Прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер.
(2) В изпълнение на задачите по ал.1 прокурорът:
1. ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор;
2. може да извършва разследване или отделни действия по разследването и други процесуални действия;
3. участва в съдебното производство като държавен обвинител;
4. взема мерки за отстраняване на допуснатите закононарушения по реда, установен в този кодекс, и упражнява надзор за законност при изпълнение на принудителните мерки.
(3) По-горестоящият по длъжност прокурор и прокурорът от по-горестоящата прокуратура може писмено да отмени или измени постановленията на непосредствено подчинените му прокурори. Неговите писмени указания са задължителни за тях. В тези случаи той може и сам да извърши необходимите действия по разследването и други процесуални действия.
(4) Главният прокурор на Република България осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.
Основания и ред за отвеждане на прокурора
Чл.47. (1) Заинтересованите лица могат да поискат отвод на прокурора в случаите на чл.29, ал.1, т.1, 4-8 и ал.2.
(2) В случаите по ал.1 прокурорът е длъжен сам да си направи отвод.
(3) Отводът и самоотводът трябва да бъдат мотивирани.
(4) По основателността на отвода и самоотвода в досъдебното производство се произнася прокурор от по-горестоящата прокуратура, а в съдебното производство - съдът, който разглежда делото.
Встъпване на прокурора в производството по дела за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия
Чл.48. (1) Когато пострадалият поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя на престъплението не може да защити своите права и законни интереси, прокурорът може да встъпи в производството, образувано по тъжба на пострадалия, във всяко положение на делото и да поеме обвинението. В тези случаи наказателното производство не може да се прекрати на основание чл.24, ал.4, т.3-5, но пострадалият може да поддържа обвинението наред с прокурора като частен обвинител.
(2) Ако прокурорът се оттегли от участие в производството, пострадалият може да продължи да поддържа обвинението като частен тъжител.
Образуване на наказателното производство от прокурора за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия
Чл.49. (1) В изключителни случаи, когато пострадалият от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, не може да защити своите права и законни интереси поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя на престъплението, прокурорът може служебно да образува наказателно производство, ако не е изтекъл срокът по чл. 81, ал. 3 и не са налице някои от пречките за образуване на наказателното производство, посочени в чл.24, ал.1, т.1-8, 10 и 11.
(2) Образуваното наказателно производство се движи по общия ред и не може да се прекрати на основанията, посочени в чл.24, ал.4.
(3) Пострадалият може да участва в наказателното производство като частен обвинител и граждански ищец.
(4) Ако прокурорът се оттегли от участие в производството, пострадалият може да продължи да поддържа обвинението като частен тъжител.
Продължаване на производството за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия
Чл.50. Когато на досъдебното производство се установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, наказателното производство не се прекратява, ако прокурорът намери, че са налице основанията по чл.49.
Предявяване на граждански иск от прокурора
Чл.51. Когато пострадалият поради непълнолетие или физически или психически недостатъци не може да защити своите права и законни интереси, прокурорът може да предяви граждански иск в негова полза.
Разследващи органи
Чл.52. (1) Разследващи органи са следователите и дознателите.
(2) Дознатели са служителите на Министерството на вътрешните работи, назначени на длъжност "дознател".
(3) Разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурор.
Основания и ред за отвеждане на разследващите органи
Чл.53. (1) Разпоредбите на чл.47, ал.1-3 се прилагат съответно и за разследващите органи.
(2) По основателността на отвода и самоотвода се произнася прокурорът.
(3) До решаването на отвода органът, срещу който е предявен, извършва само онези действия, които не търпят отлагане.

Прокурорът в наказателния процес
1. Прокурорът е представител на прокуратурата, която според чл. 127, т. 1 КРБ привлича към отговорност лицата, извършили престъпления и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер. Прокуратурата е единно и централизирано учреждение, възглавявано от главен пррокурор, осъществяващ надзор за закон¬ност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Горестоящият по длъжност прокурор и прокурорът от по-горестоящата прокуратура може да отменява или да изменява постановленията на непосредствено подчинените му прокурори, както да извършва действия от тяхната компетентност и да им дава задължителни писмени указания.
Прокуратурата представлява държавния интерес, при което определящо е характеризирането й като обвинително ведомство, което се грижи изключително за осъществяване на държавната наказателна репресия по отношение на извършителите на престъпле¬ния от общ характер. В производството по наказателни дела проку¬рорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер.
2. В изпълнение на своите конституционно установени задачи прокурорът:
- ръководи досъдебното производство;
- участва в съдебното производство като държавен обвинител;
-взема мерки за отстраняване на допуснатите закононарушения по установен от НПК ред и упражнява надзор за законност при изпълнение на принудителните мерки.
В досъдебното производство прокурорът осъществява ръко¬водство и надзор върху разследващите органи. Той може да образува предварително производство, да извършва отделни следствени действия в хода на разследването, а също постановява окончателния за досъдебиото производство процесуален акт - обвинителен акт или постановление за прекратяване на наказателното производство. В съдебното производство по наказателни дела от общ характер прокурорът е страна в състезателното производство. Той повдига и поддържа обвинението като равнопоставен с другите страни субект напроцеса. Прокурорът няма повече процесуални възможности от защитата в съдебно заседание с оглед въздействие върху съда и за постигане на определен процесуален резултат.
б) Прокурорът следва да бъде обективен – това произтича както от характера на държавното обвинение, така също от качеството му на представител на държавата. Поради това той следва да действа в рамките. на прокурорските правомощия за допускане, събиране и проверка както на обвинителни, така и на оправдателни доказателства, за изясняване не само на отегчаващи, но също и на смекчаващи отго¬ворността на обвиняемия обстоятелства.
в) Прокурорът трябва да избягва обвинителен уклон - професионална деформация, при която държавният обвинител проявява склонност за тенденциозно тълкуване и пристрастно изследване на доказателствата, преднамерено изопачаване на факти и премъл¬чаване на обстоятелства в полза на защитата.
г) Прокурорът трябва да бъде активен - по силата на служеб¬ното начало и началото на разкриване на обективната истина той следва да реализира своите правомощия по начин, който да спо¬собства в най-пълна степен правилно решение относно установяване на релевантните фактически обстоятелства по делото и наказателноправната оценка на процесното деяние. Това е израз на държавната политика в сферата на борбата с престъпността.
д) Прокурорът трябва да бъде непредубеден и незаинтересуван от изхода на делото. Подобно на съдиите и съдебните заседатели за прокурорите са предвидени основания за отвод и самоотвод. По направения отвод, респ. самоотвод в досъдебното производство се произнася по-горният прокурор, а в съдебното производство съдът-който разглежда делото. Обвинителната си дейност прокурорът осъществява при на-личието на строго определени законови предпоставки и условия. Обвинението представлява формиране, предявяване, отстояване на процесуална позиция относно виновността на определено лице за извършване на определено престъпление. Терминът "обвинение" се схваща в наказателно-процесуалната литература и практика в различен смисъл:
- дейност на обвинител по привличане към отговорност;
- повдигане и поддържане на конкретно обвинение;
- конкретна процесуална позиция на обвинител (обвинителна теза);
- основна процесуална функция;
- наказателно преследване като държавна дейност, извършвано от орган на съдебната власт.
Наказателният процес се образува и развива с оглед перспективата да бъде повдигнато обвинение срещу определено лице и да се обосновава неговата наказателна отговорност. Ако такава перспек¬тива липсва, то процесът е безпредметен и не трябва да се води, а следва да се прекрати. Предпоставки за повдигане на обвинение в отделния наказате¬лен процес.
а) Отнасящи се до основателността на обвинителната претен¬ция. Предвидени са в материалния наказателен закон (НК) с оглед произтичане на наказателното правоотношение:
- извършено деяние, криминализирано в особената част на НК в състав на престъпление, предвид правилата на общата част на същия закон;
- наказателно-отговорен субект;
- е изтекъл давностният срок, който погасява възможността за наказателно преследване на лицето;
- не е въведена амнистия със съответен закон;
- след извършване на престъплението деецът не е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменясмостта;
- случаят не е от компетентността на местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, а следва да се образува дело според правилата на НПК;
б) Отнасящи се до допустимостта. Предвидени са в проце¬суалния наказателен закон (НПК) с оглед легалната възможност за започване и водене на конкретно наказателно производство, извърш¬ване в рамките на висящ процес на действия по хода на делото, действия по разследване и съдебни следствени действия, други про¬цесуални действия и постановяване на процесуални актове:
- спрямо същото лице за същото престъпление да няма незавършено наказа¬телно производство, влязла в сила присъда, постановление или вляз-ло в сила определение за прекратяване на делото;
- липсват процесуални пречки, обуславящи спиране на произ¬водството и неизвършване на процесуални действия по хода на делото (включително повдигане и предявяване на обвинение),
каквито са: изпадане на дееца в краткотрайно разстройство на съзнанието, изключващо вменяемостта след извършване на прес¬тъплението; тежко заболяване на обвиняемия, което пречи за провеж¬дане на производството; ненамиране на обвиняемия на посочения от него адрес, включително когато без да уведоми съответния орган промени своя адрес, местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено, намира се извън страната, местожителството му не е известно или не може да бъде призован по други причини, или е редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си, при което отсъствието на обвиняемия би попречило на разкриване на обективната истина; добиване на имунитет от лицето, което следва да бъде привлечено към наказа¬телна отговорност;
- повдигане на обвинението от компетентен орган (в досъдебното производство от прокурор или разследващ орган, а в съда - от прокурор по дела от общ характер чрез съставяне и реализиране на съответен процесуален акт, в съответна процесуална форма (изискване за реквизити) - на предварителното производство с поста¬новление, а в съдебното производство с обвинителен акт на прокурор;
- специални процесуални предпоставки с оглед привличане към наказателна отговорност на ползващите се с имунитет лица (народни представители, съдии, прокурори и следователи): наказа¬телно преследване_сдещу тези лица се възбужда за тежко престъпление с разрешение на Народното събрание (предсе¬дателя на Народното събрание, когато парламентътне заседава), : от Висшия съдебен съвет - за съдии, прокурори и съдебен съвет (когато не заседава парламента - неговия председател, а когато не заседава ВСС - министъра на правосъдието) - чл. 70 КРБ, чл. 134, ал. 2 ЗСВ.
Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 НПК, в предвидените в особената част на НК случаи пострадалият до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд може да направи искане за прекратяване на наказателното производство, като да предизвика такова прекратяване от съответния орган. Нормата на чл. 21, ал. 4 НПК урежда, че в предвидените в особената част на НК случаи наказателното производство от общ характер не се образува, а образуваното се прекратява, ако няма съответна тъжба на пострадалия по чл. 186,ал.3. Промените на НПК от 2004 г. добавиха ново основание, което по линия на допустимостта препятства възможността да се повдиг¬не и обосновава обвинение и изобщо да се започне и проведе нака¬зателно производство — при трансфер на наказателно производство в друга държава по чл. 466б, ал. 4 НПК (чл. 21, ал. 1, т. 9 НПК).
Развитието на процеса е тясно обвързано от възможността за повдигане на обвинение, неговото предявяване и обосноваване. Ко¬гато липсват определени предпоставки в тази насока, процесът се прекратява или спира. Прекратяването на процеса (прекратяването на наказателното производство) при общите прекратителни основа¬ния по чл. 21, ал. 1 НПК означава в процесуален смисъл край на производството по делото, прекратяване на процесуалната среда и процесуалните условия, субектите на наказателно-процесуални отношения губят процесуалното си качество, отпадат всички взети мерки за процесуална принуда, прекратява действието си презумп¬цията за невиновност и т.н. Спирането на процеса по чл. 22 и 22а НПК не погасява наказателно-процесуални отношения, повдиг¬натото обвинение не отпада и не губи процесуалната си перспектива; в спряното производство, по правило, не се постановяват проце¬суални актове, не се извършват действия по хода на делото и други процесуални действия, с изключение на неотложните действия по разследване и съдебни следствени действия.
Компетентността на прокурора като държавен обвинител е изградена с оглед наказателно преследване на лицата, извършили престъпления от общ характер. Законът е възприел, че тези престъпления са с по-висока степен на обществена опасност на деянието и поради това инициативата за реализиране на отговорността следва да изхожда от държавата, по реда на държавното обвинение. Нака¬зателното преследване на извършителите на престъпления от частен характер е предоставено в частна инициатива на пострадалите лица (частен тъжител в процесуалната роля на главен обвинител по наказателни дела от частен характер). Обективно-правно са предвидени възможности прокурор да образува наказателното произ¬водство за престъпления от частен характер,а също да встъпва в производство по наказателни дела от частен характер, когато пострадалият от престъпление от частен характер поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя на деянието не може да защити своите права и законни интереси.
а) Прокурорът образува наказателно производство за престъп¬ление от частен характер (чл. 46 НПК). В такъв случай държавният обвинител образува досъдебно производство и го предава на раз¬следващ орган за осъществяване на всички предписани от закона процесуални действия, отнасящи се до този стадий; оттам насетне процесът се развива според приложимите за наказателно преследване на извършителите на престъпления от общ характер правила на НПК. Особеностите са следните:
- законът предвижда, че намесата на прокурора е в"изключителни случаи", което предполага наличие на значим обществен интерес, формиран във връзка с дейността на орган на държавна власт, по линия на средствата за масово осведомяване и т.н.;
- действието на прокурора е обвързано с обстоятелството, че не е изтекъл 6-месечният срок по чл. 57, ал. 4 НПК - условие за правото на тъжба (шест месеца от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението). В случая е важно, че НК, който урежда въпросите на наказателната отговорност, предвижда изтичането на този срок като факт (правно събитие), погасяващ наказателното преследване за престъпления от частен характер (чл. 84, ал. 1 НК);
- не са налице обшите прекратителни основания по чл. 21, ал. 1;
- наказателното преследване за престъпление от частен харак¬тер се извършва чрез производство от общ характер, при което: не може да се реализират основанията за прекратяване на наказателни дела от частен характер по чл. 21, ал. 5 НПК; пострадалият не може "да участва като частен тъжител-главен обвинител, а се конституира по делото в качеството на частен обвинител, граждански ищец и може да дава свидетелски показания; пострадалият не губи възмож¬ността, ако прокурорът се оттегли от участие в производството, да осъществи в цялост по частен ред наказателното преследване. Това означава, че пострадалото лице може да предяви тъжба в съда и в образуваното съдопроизводство от частен характер да отстоява обвинението в качеството на главен обвинител, включително да иска приобщаване на събраните и проверени на досъдебното произ¬водство доказателства и доказателствени средства, които да бъдат допуснати, събрани и проверени от съда при съдебното доказване.
Към тазихипотеза е приравнен случаят на чл. 46а НПК: когато в досъдебното производство от общ характер се окаже, че процес-ното деяние е от частен характер. Тогава, ако прокурорът намери, че са налице предпоставките по чл. 46 НПК, той продължава действията си в досъдебната фаза, включително съставя и внася обвинителен акт в съда при безсъмнена обоснованост на обвинението; в обвинителния акт прокурорът ще изложи изводите си относно изключителност на случая, безпомощност или зависимост на пост¬радалия от извършителя на престъплението и т.н.
б) Прокурорът встъпва във висящо наказателно дело от частен характер (чл. 45 НПК), при което:
- тази възможност държавният обвинител може да реализира във всяко положение на делото. В съдебно заседание прокурорът може да встъпи до момента на оттегляне на съда за постановяване на присъда;
- встъпването на прокурора води до процесуална трансформация: делото се трансформира от частен в общ характер и съдеб¬ното производство не може да се прекрати поради оттегляне на тъжбата от пострадалото лице, което е възможност типична за наказателни дела от частен характер (чл. 21, ал. 5, т. 3-5 НПК); процесуалното качество на пострадалото лице се преобразува от частен тьжител и "частен обвинител", при отчитане на неговото желание: пострадалият по своя воля може да продължи участието си като частен обвинител, само като граждански ищец или само като свидетел и т.н.
- ако прокурорът се оттегли от участие в производството, нас¬тъпва обратна процесуална трансформация: производство преминава от общ към частен характер, а пострадалият може да про¬дължи да поддържа обвинението като частен тъжител (включително ако при развитието на съдопроизводството като дело от общ харак¬тер пострадалият не е участвал по какъвто и да било начин или не е бил конституиран на страната на обвинението).
Все с оглед защита на публично-правни интереси от про¬курора, в качеството му на представител на държавата и блюстител на законността, НПК е предвидил той да предявява граждански иск като служебно действие, при действията му в качеството на обвинител. Така, прокурорът предявява граждански иск на (за обезщетяване на вреди, претърпени от) държавата, непълнолетни и лица с физически и психически недостатъци, които не могат да защитят своите права и законни интереси. Прокурорът осъществява правото на иск на тези лица извършва действия на собствено основание, нов тяхна полза. Той се явява техен процесуален представител. Нещо повече - прокурорът по свое усмотрение може да направи допълнителни искания към гражданския иск на държавата и общината и да поддържа иска наред и независимо от тези заинтересувани лица.
Разследващи органи Чл.52. (1) Разследващи органи са следователите и дознателите.
(2) Дознатели са служителите на Министерството на вътрешните работи, назначени на длъжност "дознател".
(3) Разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурор.
Чл.53. (1) Разпоредбите на чл.47, ал.1-3 се прилагат съответно и за разследващите органи.
(2) По основателността на отвода и самоотвода се произнася прокурорът.
(3) До решаването на отвода органът, срещу който е предявен, извършва само онези действия, които не търпят отлагане.
Разследването по наказателни дела е съществена процесуална дейност в досъдебната фаза на процеса. Нейното главно предназначение е събиране и проверка на достатъчно доказателствени ма¬териали и подготовка на обвинението с оглед изясняване предпостав¬ките за повдигане на държавно обвинение пред правораздавателния орган, чрез съставяне на обвинителен акт от прокурор и внасянето му в съответния първоинстанционен съд. В чл.54 от ЗМВР се казва, че на дознателите не могат да се възлагат функции извън разследване на престъпления по реда на НПК. На тях се осигурява процесуална автономия да вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на фактическите обстоятелства по делото. Те се ръководят от закона и писмените указания на прокурора. Дознателските длъжности са: главен дознател, старши дознател, дознател и младши дознател, като всички те са държавни служители. Съгласно чл.219 от ЗМВР главният дознател осъществява и координация и методическо ръководство на дейността на дознателите, като следи за законосъобразното провеждане на разследването, изпълнението на задължителните указания на прокурора и спазването на срока за разследване. От една страна главният дознател се явява буфер между дознателите и ръководството на съответната структура на МВР, където работят те, т.е. отговаря пред това ръководство да осъществяването на дознателските функции, но и носи ангажимент за недопускане на неправомерно въздействие на административните ръководители на МВР спрямо дознатели при извършване на досъдебното разследване по НПК. От друга страна главният дознател е свързващо звено между МВР и прокуратурата. Освен това ЗМВР възлага на прокуратурата и правомощия във връзка с дейността на дознателите, които не са типични за компетентността на наблюдаващия прокурор по ръководство и надзор върху досъдебното разследване. При системно неспазване на срокове от дознател или друго неправомерно забавяне на наказателното производство, наблюдаващият прокурор може да прави предложения за налагане на дисциплинарно наказание. Същата правна възможност е отредена и когато се установи, че горестоящи служители на МВР дават указания на дознателите за извършване на действия по разследване, за съставяне на заключителни постановления или при друга намеса в разследването на престъпления по реда на НПК. Той може също така да прави предложения за награждаване на дознатели за постигнати високи резултати или за конкретен съществен принос при изпълнение на служебните им задължения.
Чл.194. (1) Разследването се провежда от следователи по дела:
1. за престъпления от общ характер по чл.95-110, чл.357-360 и чл.407-419 от Наказателния кодекс;
2. за престъпления, извършени от лица с имунитет, членове на Министерския съвет или от държавни служители в Министерството на вътрешните работи;
3. за престъпления, извършени в чужбина.
(2) Извън случаите по ал.1 разследването се извършва от дознатели.
Чл.199. (1) В досъдебното производство прокурорът и разследващите органи се
произнасят с постановления.
(2) Всяко постановление съдържа: данни за времето и мястото на издаването му, за органа, който го издава, за делото, по което се издава; мотиви; диспозитив и подпис на органа, който го издава.
Чл.200. Постановленията на разследващия орган се обжалват пред прокурора. Постановленията на прокурора, които не подлежат на съдебен контрол, се обжалват пред прокурор от по-горестоящата прокуратура, чието постановление не подлежи на обжалване.
Чл.203. (1) Разследващият орган взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването.
(2) Разследващият органи е длъжен в най-кратък срок да събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, като се ръководи от закона, вътрешното си убеждение и указанията на прокурора.
(3) Разследващият орган системно докладва на прокурора за хода на разследването, като обсъжда с него възможните версии и всички други въпроси от значение за законосъобразното и успешно приключване на разследването.
(4) Разследващият орган извършва действия по разследването и други процесуални действия и по времето, когато делото е изпратено в съда във връзка с мярка за процесуална принуда.
"Разследващи органи" е обобщаващ термин, легално въведен в НПК, чрез който се обозначават едновременно и в равна степен следователите и дознателите. Този термин, от своя страна, се включва в съдържанието на по-общия термин "органи на досъдебно произ¬водство", където наред със следователите и дознателите се има предвид и прокурорът. Следователите са орган на съдебна власт, както съдилищата и про-курорите, по силата на Конституцията (чл. 117, ал. 2 във връзка с чл. 128). Дознателите, безспорно, не са органи на съдебна власт; те са длъжностни лица в сферата на изпълнителната власт.
Независимо от разнородния характер на разследващите ор¬гани, те се съобразяват с една и съща уредба на НПК при извършване на разследването. По отношение на всички тях наказателно-процесуалният закон предписва да бъдат процесуално независими (чл. 9), да прилагат законите точно и еднакво спрямо всички граждани (чл. 10, ал. 2), да вземат всички мерки за разкриване на обективната истина(чл. 12,ал. 1), да разясняват на участващите в наказателното производство граждани техните процесуални права и да им осигу-ряват възможност да ги упражняват (чл. 14, ал. 4), да вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръко¬водят от закона (чл. 16, ал. 1 НПК), да основават решенията си върху доказателствени материали, които те събират и проверяват лично (чл. 17). Както и прокурорът, разследващите органи следва да бъдат непредубенени и незаинтересувани от изхода на делото и с оглед на това са предвидени основания за отвод и самоотвод (чл. 49, ал. 1 във връзка с чл. 44 НПК}. По основателността на отвода и самоотвода се произнася прокурорът, който упражнява ръководство и надзор върху дейността на разследващите органи; до решаване на отвода органът, срещу който е предявен, извършва само неотложни действия по разследване (чл. 49, ал. 2 и 3 НПК).