48. Участници, страни и субекти в наказателния процес. Съдът – главен субект на процеса. Състав на съда. Актове на съда. Подсъдност по наказателни дела.

Субекти на наказателния процес
Наказателно-процесуалната теория познава традиционно три категории участници в процеса:
- субекти на наказателно-процесуални отношения;
- субекти на наказателния процес;
- страни в съдебното производство.
Всяка следваща категория се включва в обхвата на предходната. Субекти на наказателно-процесуални отношения са всички дър¬жавни процесуални органи, граждани и техните процесуални пред¬ставители и др. лица в отделно наказателно производство, т.е. всич¬ки, които влизат в орбитата на процеса и извършват дейност във връзка с него. Извън субектите на процесуални отношения остават публиката в съдебната зала и съдебната охрана при гледане на делото във всички съдебни инстанЦИИ.
Субекти на наказателния процес са активно или пасивно легити¬мираните да участват в процеса държавни процесуални органи и лица, които във висящото производство извършват процесуални действия в рамките на основна процесуална функция (защита, обвинение или ръководно-решаваща) или функция по предявяване и обосноваване на граждански иск, респ. функция по отговаряне на иска, отстояват свои или представлявани права и законни интереси и притежават процесуални права или процесуални правомощия за активно процесуално поведение, отнасящо се до хода на производството. В категорията "субект на наказателния процес" не попадат редица субекти на наказателно-процесуални отношения, като свидетелите, експертите, преводачите, тълковниците, поемните лица, специалистите-технически помощници, заподозрените и др.
Страните са субекти на наказателния процес, които в съдебното производство повдигат и поддържат обвинение или отговарят по него, предявяват и обосновават граждански иск или отговарят по него. Съществено е, че страни има само в съдебната фаза на процеса
където се развива състезателно производство и съдът не е страна.
Белези на категорията "субект на наказателния процес".
а) Субектът_реализира с участието си по делото поне една основна процесуална функция, респ. функция по гражданския иск. В досъдебното производство органите на досъдебното производство осъществяват едновременно на законно основание две основни процесуални функции (обвинителната и ръководно-решаващата). В съдебното производство няма субект, който да може да извършва действия в рамките на повече от една основна функция:
- в съдопроизводство към осъществяваната от един субект основна процесуална функция допустимо се кумулира функция по гражданския иск (в случаите на НПК, предвиждащи активна или пасивна легитимация по чл. 60-66 и чл. 47 НПК);
- не е изключено конкретното процесуално поведение на страна в съдебното гледане на делото да бъде по посока на непосредст¬вения процесуален интерес на друга (включително противоположна) процесуална функция: даването на самопризнания от подсъдимия ползва обвинението, а заявлението на прокурора за неподдържане на обвинението (чл. 291 НПК)благоприятства защитата, Това обаче, не означава, че субектът реализира две процесуални функции;
б) При участието си в производството по наказателни дела, гражданите отстояват лични права и законни интереси - обвиняем, частен тъжител, частен обвинител, граждански ищец, граждански ответник; личният характер на процесуалния интерес произтича от
непосредственото отношение на съответния гражданин при възник¬ване и разгръщане на материалното наказателно правоотношение и гражданско-правното деликтно правоотношение, произтичащи от престъплението като правопораждащ факт (фактически състав). Защитниците и пове¬рениците са процесуални представители, които бранят представляваните интереси; нормално те нямат лично отношение към основанието за наказателната и гражданската отговорност. Държавните процесуални органи (органите на досъдебното производство и съда) отстояват държавните правосъдни интереси в сферата на борбата с престъпността; те са представители на държавата със съответните функции в правозащитната област на осъществяване на държавна власт. В частност, съдебните заседатели от една страна, като членове на първоинстанционен съдебен състав отстояват държавни интереси, а от друга - и обществени интереси, доколкото заседателите се излъчват от местен орган на самоуправление (съответен общински съвет), избран чрез способи на пряката демокрация от избирателите в страната.
в) Държавните процесуални органи в производството по делата са винаги субекти на процеса, притежаващи определена компетентност и правомощия:
- следователите извършват предварителното производство (чл. 128 КРБичл. 172 НПК);
- прокурорите привличат извършителите на престъпления към наказателна отговорност и поддържат обвинението (чл. 128, т. I КРБ и чл. 43, ал. I НПК);
- дознателите извършват полицейско производство (чл. 408а във връзка с чл. 48, ал. 2 НПК);
- съдът правораздава в съдебното производство (чл. 119. ал. 1 КРБ и чл. 39, ал. 1 НПК), а в досъдебното производство осъществява съдебен контрол (чл. 152а, чл. 1526, чл. 132,ал. 3, чл. 138, ал. 1, чл. 239а и др. НПК).
Държавните процесуални органи принадлежат към съдебната власт (съд, прокурор, следовател) или към изпълнителната власт -дознателите и реализират дейност в определена част на наказателното производство:
- дознателите действат само що се отнася до започване и водене на полицейско производство;
- следователите извършват единствено и само предварително пнзводство в досъдебната фаза на процеса;
- съдът правораздава само в съдебното производство. Наред с това, разпределението на компетентността между държавните процесуални органи е свързано с промяна на непосредствено ангажираните лица - в различните съдебни инстанции съдът е в различен състав, преминаването на процеса от един съдебен стадий в друг задължително води до смяна на прокурора (встъпва друг прокурор от друга прокуратура) и т.н.
Държавните органи в процеса са различни по състав, структура и начин на действие. Най-обшата тяхна класификация е на колективни н еднолични. Колективен орган е съдът в съдебен състав от съдии и съдебни заседатели или само от професионални съдии. Колективният орган постановява процесуални актове по колегиал¬ния метод: след обсъждане между членовете, в резултат на гласуване, при отчитане на законоустановено мнозинство, с възможност за излагане на особено мнение. Едноличният процесуален орган е конкретно определено длъж¬ностно лице: прокурор, следовател, дознател. Тук се включват и хипотезите на едноличен съд (еднолично действащ съдия):
- едноличен съдия в първа съдебна инстанция (чл. 23, ал. 1, т. 1 НПК);
- съдия -докладчик при действия преди първоинстанционно разглеждане на делото (чл. 241-2476 НПК);
- председател на съда при образуване на съдебно произвопг- (чл. 240 НПК);
- председател на съдебния състав, който ръководи и поддържа реда в съдебното заседание (чл. 265 НПК);
- председател на окръжен, военен или апелативен съд или съответните изрично упълномощени техни заместници (чл. 1Ца ' ал. 1, 2 и 5 НПК) при даване на разрешение за използване на специални разузнавателни средства за изготвяне на веществени
доказателствени средства.
Едноличният орган постановява своите актове по метода на единоначалието, противоположен по същността си на колегиалния : без обсъждане с други органи и лица, без гласуване и отчитане на мнозинство и без възможност за излагане на особени мнения. Единоначалието предполага бързина и процесуална икономия, а също пределна яснота относно адресиране на отговорността в случай на порок в процесуалната работа!
г) В производството по наказателни дела гражданите участват преди всичко с оглед своето пряко отношение към материално-правното основание за възникване на наказателното, респ. граж¬данското правоотношение. Правосубектността на гражданите се формира от тяхната процесуална правоспособност и процесуална дееспосооност. Процесуалната правоспособност произтича във връз¬ва с извършване (съучастие) в процесното деяние или понасянето на вреди вследствие на него. Това легитимира лицата активно (частен тъжител, частен обвинител, граждански ищец) или пасивно (обви¬няем, граждански ответник) и предпоставя техния процесуален интерес за активно участие в процеса, за осъществяване на законоустановеното им право на защита като комплекс от процесуални права и процесуални средства за упражняване на правата. Про-цесуалната дееспособност е възможността на гражданите да извьршват лично валидни правни действия в рамките на заеманото от тях процесуално качество. Недееспособните се представляват от техните законни представители, които извършват непосредствено представителни действия или упълномощават други лица.
Прякото отношение на гражданите в определено процесуално качество към основанието за произтичане на отговорността обусла¬вя по принцип тяхната пълна или относителна неизменност в хода на едно наказателно дело. Напълно незаменим е обвиняемият, доколкото наказателната отговорност е лична; когато в наказателното производство почине единственият обвиняем, делото се прекратява поради погасяване на наказателното правоотношение и изчезване на наказателно-отговорния субект. Пострадалите от престъплението лица - граждански ищец, частен тъжител, частен обвинител, могат да бъдат замествани в случай на смърт от техните законни наслед-ници.
д) Особено положение заемат защитниците и поверениците, когато са упражняващи адвокатската професия лица. Като субекти на наказателния процес те не са длъжностни лица, процесуални органи, но също така не участват по делото и в положението на граждани. Извършваните от тях действия в наказателното произ¬водство са израз на процесуално представителство на правата и интересите на определени физически и юридически лица и са по принцип проява на целенасочено прилагане на специализирани правни знания. По-специално, защитникът на обвиняемия (особено в случаите на задължителна защита) не осъществява държавна функ¬ция, но извършва действия в рамките на функцията по защита, която е по посока на държавния правосъден интерес.
е) Юридическите лица, учрежденията, държавата и общините са също специфични субекти на наказателния процес, когато са увредени вследствие извършеното престъпление и въз основа на това се конституират като граждански ищци.
Съдът - главен субект на процеса - Чл.27. (1) След като прокурорът внесе обвинителния акт или пострадалият от престъплението подаде тъжба, съдът ръководи производството и решава всички въпроси по делото.
(2) В досъдебното производството съдът осъществява правомощията, предвидени в особената част на този кодекс.
Чл.28. (1) Съдът разглежда наказателните дела като първа инстанция в състав от:
1. един съдия, когато за престъплението се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода или друго по-леко наказание;
2. един съдия и двама съдебни заседатели, когато за престъплението се предвижда наказание от пет до петнадесет години лишаване от свобода;
3. двама съдии и трима съдебни заседатели, когато за престъплението се предвижда наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание.
(2) При разглеждане на делата като въззивна инстанция съдът заседава в състав от трима съдии.
(3) При разглеждане на делата като касационна инстанция Върховният касационен съд заседава в състав от трима съдии.
(4) Председателят на съда, съдията-докладчик и председателят на състава се произнасят еднолично в случаите, предвидени в този кодекс.
Чл.29. (1) Не може да участва в състава на съда съдия или съдебен заседател:
1. който е участвал в състава на съда, постановил:
а) присъда или решение в първата, въззивната или касационната инстанция, или при възобновяване на наказателното дело;
б) определение, с което се одобрява споразумение за решаване на делото;
в) определение, с което се прекратява наказателното производство;
г) определение, с което се взема, потвърждава, изменя или отменя мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство;
2. който е извършвал разследване по делото;
3. който е бил прокурор по делото;
4. който е бил обвиняем, настойник или попечител на обвиняемия, защитник или повереник по делото;
5. който е бил или може да встъпи в наказателното производство като частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец или граждански ответник;
6. който е бил свидетел, поемно лице, вещо лице, преводач, тълковник или специалист - технически помощник по делото;
7. който е съпруг или близък роднина на лицата по т.1-6;
8. който е съпруг или близък роднина на друг член от състава на съда.
(2) Не може да участва в състава на съда съдия или съдебен заседател, който поради други обстоятелства може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото.
Чл.30. Не могат да участват в съдебно заседание като съдебни секретари лицата по чл.29.
Чл.31. (1) В случаите, предвидени в чл.29 и 30, съдиите, съдебните заседатели и съдебният секретар са длъжни сами да си направят отвод.
(2) Страните могат да правят отводи до началото на съдебното следствие, освен ако основанията за това са възникнали или са им станали известни по-късно.
(3) Самоотводите и отводите трябва да бъдат мотивирани.
(4) По основателността на самоотводите и отводите съдът се произнася незабавно в тайно съвещание с участието на всички членове на състава.
Чл.32. (1) Съдът постановява:
1. присъда, когато като първа и въззивна инстанция решава въпросите за виновността и отговорността на подсъдимия;
2. решение, когато се произнася по основателността на жалба и протест или на искане за възобновяване на наказателното дело;
3. определение - в останалите случаи.
(2) Председателят на съда, съдията-докладчик и председателят на състава постановяват разпореждания.
Чл.33. (1) Съдът постановява актовете си в тайно съвещание.
(2) Съдиите и съдебните заседатели са длъжни да пазят тайната на съвещанието.
(3) Съдебните заседатели се изказват и гласуват преди съдиите. Председателят на състава се изказва и гласува последен.
(4) Съдът се произнася с обикновено мнозинство, като членовете на състава имат равен глас.
(5) Всеки член от състава има право да заяви особено мнение, което трябва да мотивира. Когато докладчикът е на особено мнение, мотивите се изготвят от друг член на състава.
(6) В съдебното заседание определенията на съда и разпорежданията на председателя се произнасят устно и се вписват в протокола.
Чл.34. Всеки акт на съда трябва да съдържа: данни за времето и мястото на издаването му; наименованието на съда, който го издава; номера на делото, по което се издава; имената на членовете на състава, на прокурора и на съдебния секретар; мотиви; диспозитив и подписите на членовете на състава.
Чл.35. (1) На районния съд са подсъдни всички наказателни дела освен подсъдните на окръжния съд.
(2) На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни делата за престъпления по чл.95-110, 115, 116, 118, 119, 123, 124, чл.131, ал.2, т.1 и 2, чл.142, чл.149, ал.5, чл.152, ал.4, чл.196а, 199, 203, чл.206, ал.4, чл.212, ал.5, чл.213а, ал.3 и 4, чл.214, ал.2, чл.219, 224, 225б, 225в, 242, 243 - 246, 248 - 250, 252 - 260, 278 - 278в, 282 - 283б, 287а, 301 - 307а, 319а - 319е, 321, 321а, чл.330, ал.2 и 3, чл.333, 334, 340 - 342, чл.343, ал.1, буква "в", ал.3, буква "б" и ал.4, чл.349, ал.2 и 3, чл.350, ал.2, чл.354а, ал.1 и 2, чл.354б, чл.354в, ал.2-4, чл.356е - 356и, чл.357 - 360 и чл.407 - 419 от Наказателния кодекс.
(3) На Софийския градски съд като първа инстанция са подсъдни делата за престъпления от общ характер, извършени от лица с имунитет или от членове на Министерския съвет.
(4) Когато наказателната отговорност се смекчава поради последващи обстоятелства, това не се взема предвид при определяне на подсъдността.
Подсъдност по местоизвършване на престъплението
Чл.36. (1) Делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението.
(2) Когато престъплението е започнало в района на един съд, а е продължило в района на друг, делото е подсъдно на съда, в района на който престъплението е довършено.
(3) Когато не може да се определи мястото, където е извършено престъплението, или обвинението е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища, делото е подсъдно на съда, в чийто район е завършено досъдебното производство.
Подсъдност при престъпления, извършени в чужбина
Чл.37. (1) Делата за престъпления, извършени в чужбина, са подсъдни:
1. на съда по местоживеене на лицето, ако е български гражданин, а ако няма местоживеене в страната - на съда, в района на който е завършено досъдебното производство;
2. на софийските съдилища, ако лицето е чужденец.
(2) Когато престъплението е извършено на български кораб или самолет извън пределите на страната, делото е подсъдно на съда, в чийто район се намира пристанището или летището, към което се числи корабът или самолетът.
(3) Делата за престъпления, извършени от военнослужещи от въоръжените сили и от служещи в Министерството на вътрешните работи, които участват в международни военни или полицейски мисии в чужбина, са подсъдни на Софийския военен съд.
Подсъдност при няколко престъпления, извършени от едно и също лице
Чл.38. Когато срещу едно и също лице е повдигнато обвинение за няколко престъпления, подсъдни на различни по степен съдилища, делото за всички престъпления е подсъдно на по-горния съд, а когато съдилищата са от еднаква степен - на съда, на който е подсъдно делото за най-тежкото престъпление.
Подсъдност при определяне на общо наказание по няколко присъди
Чл.39. (1) Когато трябва да се определя общо наказание за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища, компетентен е съдът, който е постановил присъдата, която последна е влязла в сила.
(2) Когато по една или повече от присъдите подсъдимият е бил освободен от изтърпяване на наказанието по реда на чл.64, ал.1 или на чл.66 от Наказателния кодекс, съдът, който определя общото наказание, решава и въпроса за изтърпяването му.
(3) В случаите на ал.1 и 2 съдът определя и първоначалния режим за изтърпяване на наказанието.
Подсъдност при съучастие
Чл.40. Когато няколко лица са обвинени, че са извършили в съучастие едно или няколко престъпления и един от съучастниците подлежи на съдене от по-горен съд, делото е подсъдно на по-горния съд.
Подсъдност при връзка между дела
Чл.41. (1) Когато две или повече дела за различни престъпления срещу различни лица имат връзка помежду си, те се обединяват, ако правилното им изясняване налага това.
(2) Когато някое от делата е подсъдно на по-горен съд, обединеното дело се разглежда от него, а когато делата са подсъдни на съдилища от еднаква степен - от съда, на който е подсъдно делото за най-тежкото престъпление.
(3) Съдът може да обедини две или повече дела за различни престъпления срещу един и същ подсъдим, когато по никое от тях не е започнало съдебното следствие. Когато някое от делата е подсъдно на по-горен съд, делото се разглежда от него.
Определяне на подсъдността и изпращане наказателното дело на компетентния орган
Чл.42. (1) Съдът се произнася по въпроса за подсъдността, като изхожда от обстоятелствената част на обвинението.
(2) Когато съдът намери, че делото е подсъдно на друг, равен по степен съд, прекратява съдебното производство и изпраща делото на този съд, а когато намери, че делото е подсъдно на по-горен или на военен съд - прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор.
(3) Когато съдът намери, че делото не следва да се разглежда от съд, а от друг орган, прекратява наказателното производство и изпраща делото на съответния орган.
Разглеждане на наказателни дела от друг, еднакъв по степен съд
Чл.43. Върховният касационен съд може да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, когато:
1. много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд;
2. подсъдимият или пострадалият е съдия, прокурор или следовател от района на съда, на който делото е подсъдно;
3. съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав.
Спорове за подсъдност
Чл.44. (1) Спорове за подсъдност между съдилищата се решават от Върховния касационен съд.
(2) Докато трае спорът за подсъдност, органите, при които делото е висящо, извършват само действията, нетърпящи отлагане.
Подсъдност пред въззивната и касационната инстанция
Чл.45. (1) Наказателните дела, решени от районния съд, се разглеждат от окръжния съд като въззивна инстанция, а решените от окръжния съд като първа инстанция - от апелативния съд като въззивна инстанция.
(2) Наказателните дела се разглеждат по касационен ред от Върховния касационен съд.

1. Съобразно чл. 119, ал. 1 КРБ съдът правораздава. Това е негова водеща функция и значение както в системата на органите на съдебна власт, така също в осъществяване на всяка правна дейност. Действащият НПК урежда компетентността на съда в две насоки!
- в съдебното производство, в качеството му на главен процес;
- в досъдебното производство.
а) В съдебното наказателно производство, след като бъде валидно сезиран с обвинителен акт на прокурор или тъжба на постра¬дал, съдът ръководи цялото наказателно производство и решава всички въпроси по делото. Съдебното ръководство е активно и съгласно закона. Съдът организира дейността си съобразно законовите изиск¬вания, следи за тяхното спазване от другите участващи органи и лица, без да им налага своето убеждение относно фактическите и правни въпроси на делото и без да ги обвързва да заемат една или друга процесуална позиция. По силата на служебното начало съдът сам и на собствено основание извършва законоустановената наказателно-процесуална форма досежно действията по хода на делото, съдебните следствени действия и други процесуални действия. Логическата последица от това положение е, че съдът решава всички въпроси на процеса - включително постановяване на окончателния за съответния стадий процесуален акт.
б) В досъдебното производство съдът има изключително контролни функции: той се произнася по жалби срещу прокурорски постановления за спиране и прекратяване на производството, разрешение за прилагане на специални разузнавателни средства и за извършване на определени действия по разследване, взема задържане под стража и домашен арест като мерки за неотклонение, предприема отстраняване на обвиняемия от длъжност, настаняване в психиатрично заведение и други мерки за процесуална принуда.
2. Процесуални актове на съда. Наказателно-процесуалният закон урежда четири вида съдебни актове.
а) Присъда - когато първата и въззивната инстанции решават въпросите за виновността и отговорността на подсъдимия. Присъдата е основен правораздаветелен акт в производството по наказателни дела. Само с присъда могат да бъдат решени с материална законна сила в положителен смисъл въпросите за виновност и отговорност на привлеченото към наказателна отговорност лице (да бъде приз¬нато за виновно и да му се наложи наказание за извършено престъп¬ление).
б) Решение - когато се произнася по основателността на жалба и протест или на предложение за възобновяване на наказателното дело. Решението е акт, типичен за редовните и извънредни способи за контрол от по-горна съдебна инстанция.
в) Определение - във всички останали случаи, когато съдът се произнася по въпроси в първоинстанционното, въззивното, каса¬ционното и възобновителното производство, при привеждане в изпълнение на влязла в сила присъда и в други случаи. Опреде-
ленията са най-многобройните съдебни актове. Някоиот тях са окончателни процесуални актове за съответния съдебен стадий (за прекратяване на наказателното производство, за прекратяване на съдеоното производство, за прекратяване на наказателното преслед¬ване на определен подсъдим) и по това приличат на присъдите и решенията. Повечето от определенията са междинни процесуални актове, с които се допускат доказателствени материали, конституират се страни, предприемат се мерки за процесуална принуда, взема се отношение по направени отводи и самоотводи в съдебно заседание и т.н.
г) Разпореждания - когато се произнася председателят на съдебния състав, председателят на съда или съдията-докладчик. Разно¬видност на разпорежданията е разрешението, което председателят на окръжен, военен или апелативен съд или упълномощен от него заместник дава с оглед използване на специални разузнавателни средства с цел изготвяне на веществени доказателствени средства.
Разпорежданията се постановяват само от едноличен съд (отде¬лен съдия действа еднолично). Обратно, решенията са винаги акт на колективен съд, в състав от трима съдии. Присъдите и определенията, от тази гледна точка, се постановяват в условията на смесен режим - както от колективен съдебен орган (в състав от съдии и съдебни заседатели в първа инстанция и трима съдии във въззивното производство), така и от едноличен съд (едноличен съдия при първ-оинстанционно гледане на делото).
Колективният съд постановява своите актове по метода на колегиалността, при което:
- фактическите и правните въпроси на делото се обсъждат, анализират от членовете на съдебния състав на съвещание, на което съдебните заседатели се изказват преди съдиите;
- съвещанието е тайно;
- съдиите и съдебните заседатели са процесуално задължени да пазят тайната на съвещанието. Тайната може да бъде разкрита, само ако член на състава е извършил престъпление при участието си в работата на съда; тогава други членове на състава могат да бъдат привлечени като свидетели по образуваното за това престъп¬ление дело и да дадат показания, включително отнасящи се до обстоятелства на тайното съвещание;
- процесуалният акт се приема чрез явно гласуване на съдиите и съдебните заседатели;
- актът се постановява при наличието на обикновено мнозинство от членовете на състава, определили еднозначно окончателно свое убеждение по въпросите на делото;
- членовете на състава имат равен глас, в равна степен всеки един съдия и съдебен заседател може да участва или да не участва при образуване на мнозинството;
-всеки член на състава може да заяви особено мнение, което трябва да мотивира. Когато докладчикът е на особено мнение, мотивите се изготвят от друг член на състава.
В съдебното заседание определенията на съда и разпорежда¬нията на председателя на състава се произнасят устно и се вписват в протокола от заседанието.
В съвещанието на съдебния състав водеща е ролята на председателя на състава: той ръководи съдебното заседание, както и самото съвещание, изказва се и гласува последен, следи за спазване на наказателно-процесуалната форма. Израз на тази форма са реквизи¬тите на съдебните процесуални актове. Съдебните актове трябва да бъдат мотивирани. Моти¬вите представляват пространно изложение на анализа на доказа¬телствените материали, фактическото установяване на обстоятел¬ствата от предмета на доказване и прилагането на нормите на ма¬териалния наказателен закон (НК). Диспозитивът съдържа в ек¬зистенциален вид същността на убеждението на съда по факти¬ческите и правни въпроси на делото. Съдебният акт трябва да бъде подписан от всички членове на състава; това не се отнася до про¬токолните определения, доколкото те се отразяват в протокола от съдебното заседание, който се подписва само от председателя на съдебния състав и съдебния секретар.
3. Състав на съда.
а) В първа инстанция съдът гледа наказателни дела в различен състав, в зависимост от наказуемостта на деянието според нормите на особената част на НК:
- двама съдии и трима съдебни заседатели (квалифициран съдебен състав) - когато за престъплението се предвижда наказание "доживотен затвор или не по-малко от 15 години лишаване от свобода;
- един съдия и двама съдебни заседатели (обикновен съдебен състав) - когато за престъплението се предвижда повече от 5 години лишаване от свобода;
- един съдия, когато за престъплението се предвижда наказание до 5 години лишаване от свобода или друго, по-леко наказание.
б) Във въззивната и касационната инстанции съдът заседава в състав от трима съдии;
в) В производството по възобновяване съдът действа в състав от трима съдии.
Председателят на съда, съдията-докладчик к председателят на съдебния състав се произнасят еднолично в определени от НПК случаи.
Законът изисква съдът да извършва процесуални действия и да постановява процесуални актове в законен състав, което ще рече:
- съдиите и съдебните заседатели да притежават предвидените в ЗСВ условия за заемане на такава длъжност:
- съдиите и съдебните заседатели да са назначени по законо¬установения ред;
- съставът на съда (едноличен съдия, съдии и съдебни заседа¬тели или само съдии) да бъде точно конструиран съобразно прави¬лата на наказателно-процесуалния закон за всяка отделна инстанция.
Пряко отношение към изискването за законен състав имат законовите предписания за непредубеденост и незаинтересуваност на съдиите и съдебните заседатели; тези норми обезпечават основните начала на процеса, отнасящи се до разкриване на обективната истина и вземане на решения по вътрешно убеждение. Предубедеността означава, че съдия или съдебен заседател от действащия съд е участвал по делото в това качество в друга съдебна инстанция или в досъдебното производство, участвал е в друго процесуално качество (прокурор, следовател, дознател, обвиняем, защитник, повереник), бил е свидетел, поемно лице, експерт, прево¬дач, тълковник, специалист-технически помощник или пък е прите¬жавал в предходен момент качеството на настойник или попечител на обвиняемия. Заинтересуваността ангажира главно случаи, когато съдия или съдебен заседател е пострадал (възмож¬ност активно да се легитимира като частен тъжител, частен обвини¬тел, граждански ищец) от процесното престъпление или е съизвършител, съпричинител на същото деяние (възможност да бъде пасив-но легитимиран в качеството на граждански ответник), а също когато е съпруг или близък роднина на друг член от състава на съда или_на участвали в каквото и да било процесуално качество в това дело лица.
Предубедеността и заинтересуваността са основание за отвеждане на съдиите, което се изразява в:
- процесуално право, респ. процесуално правомощие участва¬щите в съдопроизводството страни да направят отвод на съдия или съдебен заседател;
- процесуално задължение на съдията или съдебния заседател да си направи самоотвод;
- процесуално задължение на ръководно-решаващия в съответния стадий съд да се произнесе по направения отвод, респ. самоотвод с определение, след съвещание на членовете на състава. Поради естеството на едноличния съд (еднолично действащ съдия) в първата съдебна инстанция, съдията сам се произнася по направе¬ните му отводи, а когато си направи самоотвод - прекратява учас¬тието си по делото като насрочва заседанието за друга дата.
4. Подсъдност. Подсъдността по наказателни дела е процесуа¬лен институт с правно-технически характер. Той представлява раз¬пределяне на делата между еднакви и различни по степен съдилища в страната. Правилата за подсъдността са законоустановени съоб¬разно определена категория дела като обща хипотеза.
Видове подсъдност:
а) Предметна (родова) подсъдност: определя съдилищата, компетентни да гледат като първа инстанция наказа¬телни дела. НПК въвежда универсална предметна подсъдност за районните съдилища - на районния съд са подсъдни всички нака¬зателни дела, освен подсъдните на окръжния съд. Компетентността на окръжните съдилища за първоинстанционно разглеждане на наказателни производства е уредена чрез изрично посочване на конкретни състави на престъпления от особената част на НК. Като особена клауза, на Софийски градски съд са подсъдни в първа инстанция делата за престъпления от общ характер, извършени от съдии, прокурори, следователи народни представители и членове на Министерския съвет.
б) Местна подсъдност: разпределя наказателните производства между еднакви по степен сълилиша в страната с оглед първоинстанционно разглеждане на делото. Правилото е че делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението. Когато престъплението е започнало в района на един, а е продължило в района на друг, делото е подсъдно на съда, в чийто район престъплението е довършено, АКО не може да се определи мястото, където е извършено престъплението, или обвинението е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища, делото е подсъдно на съда, в чийто район е завършено досъдебното производство. Когато престъплението е извършено в чужбина делото за извършено от чужденец престъпление е подсъдно на софийските съдилища, а когато извършителят е български гражданин - на съда по местоживеене на лицето (ако няма местоживее¬не - на съда, в чиито район е завършено досьдебното производство). Върховният касационен съд може да реши делото да се гледа от друг, еднакъв по степен съд, когато:
- много обвиняеми или свидетели живеят в района на друг съд;
- подсъдимият или пострадалият е съдия, прокурор или следо¬вател от района на съда, на който делото е подсъдно;
- съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав.
в) Функционална подсъдност: определя кой съд като каква инстанция действа. Решените от районен съд като първа инстанция наказателни дела се разглеждат от съответния окръжен съд като въззивна инстанция, а когато първоинстанционен е бил окръжен съд - въззивна инстанция е съответния апелативен съд - съответен съд означава по-горен съд, в чийто съдебен район се намира по-долния съд, постановил процесуалния акт-предмет на проверката. Като касационна инстанция наказателни дела разглежда единствено и само Върховният касационен съд.
г) Особена подсъдност:- на военните съдилища са подсъдни делата за престъпления, извършени от военнослужещи, Офицери, генерали и войници от МВР и други министерства и ве¬домства, лицата от резерва при учебен, проверочен или практически сбор, сътрудниците на органите на МВР, МО при или по повод изпълнение на възложени задачи, гражданските лица на служба във въоръжените сили, в МО и в МВР при или по повод изпълнение на службата или в района на местоработата им. Във функционален ред решените от военен съд като първа инстанция наказателни дела се разглеждат като въззивна инстанция от военно- апелативния съд, а като касационна инстанция - от Върховния касационен съд, който разглежда и предложенията за възобновяване.
д) Подсъдност по връзка на делата: определя съдът, които трябва да разгледа делото в случаите на множество престъпления, извършени от едно или няколко лица, при което от¬делните деяния подлежат на гледане от различни съдилища.
Всеки съд сам определя подсъдно ли му е делото, като има предвид обстоятелствената част на обвинението, повдигнато с обвинителен акт на прокурор или тъжба на пострадал-частен тъжител. Когато съдът прецени, че делото е подсъдно на друг, равен по степен съд, прекратява съдебното производство и изпраща делото на този съд; ако съдът намери, че първоинстанционото дело е подсъдно на по-горен или на военен съд - прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор. Във втория случаи съдът не се обръща пряко до по-горния (окръжния) съд или военния съд, а до окръжната прокуратура или до военно-окръжната прокуратура, защото по-горният или военният съд може да образува първоинстанционото производство от общ характер само по обвинителен акт на прокурор от прокуратурата към съответния съд.
Между еднакви и различни по степен съдилища са възможни спорове за подсъдност:
- положителен спор за подсъдност: когато две или повече съдилища приемат, че делото име подсъдно, трябва да го образуват и разгледат;
- отрицателен спор за подсъдност: ако всички валидно сезирани съдилища приемат, че делото не им е подсъдно и не образуват съдебно производство. Това е хипотеза, граничеща с отказ от правосъдие.
Спорът за подсъдност се отнася за решаване пред Върховния касационен съд. Докато трае спорът, органите, при които делото е висящо, извършват само нетърпящите отлагане действия; това са предимно неотложни действия по разследване, чието предназначение е да се съхранят за процеса следите на престъпното пеяние.