47. Състезателност. Официално начало.

Състезателност на наказателното производство
1. Състезателността е белег на правораздаването като висша правна дейност. Във всеки юридически процес се повдига спор, чието развитие в процесуален план е резултат от действията на различни органи и лица, насочени към постигане на различен непосредствен процесуален интерес. За производството по наказателни дела основното начало на
състезателност осигурява противоборство на противостоящите си "позиции на защита и обвинение, при което и с участието на ръководно-решаващия орган се достига до разкриване на обективната истина и даване на съответстваща наказателно-правна оценка на процесното деяние.
2. В най-чист вид състезателността е организирана в исковия граждански процес, където според нормата на чл, 127, ал. 1, изрече¬ние първо ГПК: "Всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения." Презумпцията за невиновност и нейният доказателствен ефект -тежестта на доказване, значително модифицират условията на състезателност в наказателното производство. Докато на главния обвинител (по дела от общ характер прокурор, следовател и дознател, а по дела от частен характер - частен тъжител) е възложена цялата тежест да докаже всички обстоятелства в рамките на повдигнатото от него обвинение и преди всичко - виновността на обвиняемия за на престъпното деяние, то обвиняемият не е длъжен да доказва невиновността си и в негова вреда не може да се правят изводи поради недаване на обяснения или недоказване на възраженията. С оглед на това, в "процесуалното състезание" на наказателното дело защитата има известна процесуална преднина пред обвинението.
3. Същността в проявата на състезателността на наказателнип процес се разкрива в различни насоки.
а) Основните процесуални функции по обвинение и защита са разделени и се осъществяват от различни субекти, които в същото време не ръководят процеса и не решават неговите въпроси.
б) Действието на състезателността се развива в съдебното на¬казателно производство, при което защитата и обвинението се реализират от страни, а съдът не е страна.
в) Ръководно-решаващият съд не се ангажира по същество с процесуалните позиции на страните. Той е орган, пред когото се "повдига обвинение и се извършва дейността по обосноваване винов¬ността на обвиняемия, респ. дейността по оспорване на обвинението.
г) Макар да заема единствено и само позиция на арбитър, трето лице за страните в съдопроизводството, съдът по линия на служебно¬то начало и началото на разкриване на обективната истина е задъл¬жен да бъде активен в процеса. Правораздавателният орган носи в пълна степен задължението за доказване, за постигане на истинно фактическо установяване, за даване на правилна квалификация на деянието и определяне на наказание според системата на чл. 37 НК.
д) Реализирането на процесуално състезание е възможно при равнопоставеност на страните и равенство на участващите в процеса граждани (чл. 10и19НПК).
е) Равноправието на страните и състезателността на съдебното производство не водят до еднаквост на тяхната правосубектност, а обезпечават равна възможност за страните в съдебния процес за достигане на определен процесуален резултат.
ж) Привлеченото към наказателна отговорност лице е активен субект на процеса и страна, притежава най-широк диапазон процесуални права в своето право на защита.
Състезателността е присъща на съдебната фаза на процеса. В дейността на органите на досъдебно производство няма състезателност. Затова извършваното от тях производство се обозначава като едностранно. Следва обаче да се има предвид, че когато със извършва действия в рамките на досъдебното производство с провеждане на открито съдебно заседание (при вземане на мярка за неоткло¬нение "задържане под стража" или "домашен арест" и тяхното контро¬лиране впоследствие, при отстраняване на обвиняемия от длъжност, при настаняване в психиатрично заведение) също се разкрива елемент на състезателност: съдебното заседание се провежда с участието на "прокурора, обвиняемия и неговия защитник.
Служебно начало (Официално начало)
1. Всеки юридически процес се развива с оглед на определена ини¬циатива, движеща сила за започване на производството и неговото придвижване до постановяване на окончателен процесуален акт. В тази връзка си взаимодействат два основополагащи принципа: принцип на легалитет и принцип на опортюнитет. Легалитетът предполага лимитативно законоустановени предпоставки за действие и постановяване на правни актове, а възможността за проява на усмотрение и дискреция у страна на субекта е сведена до минимум. Обратно, опортюнитетьт се отнася до по-голяма свобода за действие, широки граници за прилагане на правни норми по целесъобразност, по ус¬мотрение на органа. В правоприлагането и правораздаването двата принципа си взаимодействат, като съотношението между тях е различно.
В рамките на своята процесуална компетентност и за изпълнение на предвидените в НПК правомощия държавният процесуален орган организира и осъществява своята работа в качеството на слу¬жебно ангажирано лице. Във всеки момент от участието си в едно Наказателно производство той служебно предприема съответните, предвидени в закон действия, при което:
- се включва в производството по делото и се осъществява като държавен орган: елемент, съставна част в органите на съдебната власт(съд, прокурор, следовател) или орган на изпълнителната власт (дознател);
- ръководи процеса и решава въпросите на делото и/или пов-дига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер:
- реализира динамиката на наказателния процес като слага начало на производството по делото и извършва всички действия по неговия ход (преминаване от един стадий или етап към друг стадий или етап на процеса), включително се произнася при наличие на установените в закона основания със съответен процесуален акт;
- инициативата за действие на държавния процесуален орган се корени в неговия статут, правосубектност, определени от наказателно-процесуалния закон със съответна процесуална компетентност и правомощия за осъществяването й.
Общата насока на служебна ангажираност на държавните орга¬ни в наказателния процес, като изискване за инициативност, произ¬тича от разпоредбата на НПК: "Съдът и органите на досъдебното производство в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриване на обективната истина.
Служебното начало в наказателното производство се проя¬вява като задължение, отнасящо се до всички държавни процесуални органи. То се реализира по различен начин в различните стадии на процеса съобразно:
- спецификата и предназначението на съответния процесуален стадий;
- основната процесуална функция, осъществена от органа;
- особеностите в процесуалния статут на органа.
а) Поотношениенасъда.На основание чл. 119,ал. 1 от Конститу¬цията съдът правораздава по наказателни дела. След внасяне на об¬винителен акт на прокурор или тъжба от пострадал, съдът ръководи цялото наказателно производство и решава всички въпроси на делото (чл. 27 НПК). Съдът се произнася в досъдебното производство по "предприемане на мерки за процесуална принуда (задържане под стража, домашен арест, отстраняване от длъжност), разрешава из-вършване на съдържащи принуда действия за събиране и проверка на доказателствени материали (освидетелствуване, претърсване и иззем¬ване), както и прилагане на специални разузнавателни средства при изготвяне на фактически материали по делото, произнася се по жалби срещу действия на органите на досъдебно производство (постанов¬лението на прокурора за спиране на наказателното производство, постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство в досъдебна фаза и неповдигане на обвинение) и т.н. Преди започване на съдебно производство съдът не извършва пра-вораздаване; неговите действия в досъдебната фаза на наказателния процес имат контролен характер, преди всичко с оглед съблюдаване правата на гражданите.
По линия на служебното начало съдът:
- валидно сезиран с обвинителен акт или с тъжба образува наказателно производство - съдебна фаза на процеса, с цел разглеж¬дане на делото в определените от повдигнатото обвинение рамки;
- проверява наличието на предпоставки за съдене на опреде¬лени лица за определени престъпления;
- самоинициативно осъществява всички налагащи се проце¬суални действия по хода на съдебното дело, а също съдебни следствени действия с цел формиране на достатъчна доказателствена съвкупност за правилно решаване на делото и приключване на съответния съдебен стадий в съответствие със законоустановената наказателно-процесуална форма;
- постановява междинни и окончателни за производството про¬цесуални актове в зависимост от наличието на основания за това;
- извършва действия по съдебен контрол в досъдебното произ¬водство, когато бъде валидно сезиран с искане на орган на досъдеб¬ното производство или по жалба на заинтересувани лица и когато дава разпореждания, одобрения, контролира действия на предвари¬телното производство или на полицейското производство, или при¬съства на разпит на обвиняем или свидетел.
По отношение на органите на досъдебното производство (прокурор, следовател, дознател). Органите на досъдебното произ¬водство осъществяват разследването със задача да бъде изяснен въпросът за повдигане на държавно обвинение пред съд, да бъде събран и проверен достатъчен доказателствен масив за постановяване на процесуален акт по прекратяване на наказателното производство в досъдебната му фаза или за съставяне и внасяне в съд на обвинителен акт. Органите на досъдебното производство правоприлагат в онази част на процеса, която предхожда съдебното гледане на делото, като те:
- самоинициативно започват досъдебно производство - при наличие на условия за това;
- при условията на процесуална автономия органите на досъдебното производство осъществяват способи за събиране и проверка на доказетелствени материали, за формиране на съвкупност от доказателства и доказателствени средстда;
- в рамките на досъдебното разследване следователите пов¬дигат и предявяват обвинение, предявяват материалите от разследването и съставят заключително постановление;
- прокурорът, след завършване на разследването съставя и внася в съд обвинителен акт за повдигане на държавно обвинение пред съд и съдене на обвиняемия.
Законът в определени случаи е уредил възможност за ограничаване проявата на служебното начало в дейността на процесуалните органи, при което те се отклоняват от общия ред за гледане и решаване на наказателни дела.
а) Когато съдът образува съдебно производство за престъпления от частен характер в зависимост от волята на пострадалия от престъплението да подаде тъжба и така да повдигне частно обвинение пред съд. В производствата от общ характер прокурорът, когато е съставил у себе си вътрешно убеждение за наличието на предпоставки за повдигане на държавно обвине¬ние пред съд, е длъжен да изготви и да внесе обвинителен акт всъда.
б) Когато единственият частен тъжител или всички частни тъжители по наказателно дело от частен характер оттеглят цялостно тъжбата си (за всички процесии деяния и по отношение на всички подсъдими). Тогава съдът е длъжен да прекрати наказателното производство съобразно волята на пострадалия-частен тъжител и да се лтклони от общата наказателно-процесуална форма за водене на съдебно производство, като вместо да довърши съдебното заседание с постановяване на присъда, ще прекрати наказателното произ¬водство по делото.
в) Когато в предвидените в особената част на НК случаи пост¬радалият до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд направи искане за прекратяване на наказателното производство (чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК).
г) Когато преди започване изпълнението на определеното с влязла в сила осъдителна присъда наказание за престъпление от частен характер, частният тъжител поиска осъдения да не изтърпи наложеното наказание. Съдът трябва да се произнесе с определение за освобождаване от изтърпяване на наказанието. Това освобожда¬ване е извън хипотезата на чл. 66 НК (условно освобождаване от изтърпяване на наложено наказание) и се реализира единствено и само в зависимост от волята и усмотрението на частния тъжител в производство от частен характер.
Ограничаването проявата на служебното начало в дейността на държавните процесуални органи се проявява предимно по нака¬зателни дела от частен характер, при които сезирането на съда, повдигането на обвинение и изпълняването на функцията на главен обвинител се извършва от пострадалото от престъплението физическо лице. Като необходим коректив, обаче, е предвидена възможност прокурорът да образува предварително производство за престъпления от частен характер и да встъпва в наказателни дела от частен характер.